България
Свързаността става ключов приоритет за Европа, каза ръководителят на Представителството на ЕК Йорданка Чобанова

Свързаността на регионите става ключов приоритет за Европа и предложението на ЕК е удвояване на бюджета на Механизма за свързване в областта на транспорта, каза днес ръководителят на Представителството на ЕК у нас Йорданка Чобанова по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в Албена, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.
Чобанова посочи, че с много голям приоритет ще бъдат проектите, които водят до свързаност на европейско ниво, независимо дали в областта на транспорта, или на енергийните мрежи – всичко, което прави Европа като цяло по-конкурентоспособна.
Предложението на ЕК за следващия бюджет е много по-различно от всичко, на което сме свикнали, посочи Чобанова. По думите ѝ в момента Европа се бори за своята автономност и ѝ предстоят за решаване въпроси, свързани със сигурността, миграцията, енергетиката, конкурентоспособността. Има и едно ново предизвикателство – изкуственият интелект, чиято роля е наистина трансформираща и ще има нови победители и нови губещи, каза Чобанова. Според нея победителите ще бъдат тези, които инвестират във високи технологии.
Новото предложение на ЕК за бюджет изисква да гледаме ЕС като цяло, а не държавите като отделни единици, каза още Чобанова. Тя уточни, че в момента тече неговото разглеждане и вероятно то ще претърпи модификации. България обаче трябва да се готви за новия модел, подчерта Чобанова и призова кметовете да се фокусират върху по-солиден капацитет за програмиране, добра организация и диалог с държавните и европейските власти.
Предложението на ЕК е България да получи около 22,3 милиарда евро, което е повече от настоящия период, каза още Чобанова. Тя обаче подчерта, че е нужно много навременно усвояване на средствата. В момента започват преговорите, виждат със сравнителните таблици между държавите-членки и когато няма усвояемост, това оставя страната в по-слаба позиция относно необходимостта от по-висок бюджет, посочи експертът.
Тя припомни, че преди няколко дни е публикуван годишният доклад за изпълнението на механизма за възстановяване и устойчивост. Това, което се наблюдава в Европа е, че благодарение на плановете за възстановяване и устойчивост има около 0,7 на сто ръст в БВП кумулативно в Европа, посочи експертът и уточни, че логиката на новия бюджет предлага същата логика като тази на плановете за възстановяване и устойчивост – резултати, реформи, преди да има плащане.
Предложението е всяка една държава членка да има свой национален и регионален План за партньорство, допълни Чобанова. Тя уточни, че тези планове ще бъдат съобразени с нуждите на всяка една страна, те няма да са универсални. Досега разполагахме с около 540 програми, много от тях с различни правила, предложението е да има просто 27 плана за партньорството, посочи Чобанова. По думите ѝ в тях ще фигурират селското стопанство, сигурност, политиките на сближаване, както общата селскостопанска политика – плащанията на земеделците, схемите за опазване на околната среда, подкрепата за инвестиции в селското стопанство.
Другата възможност, която ще предоставя новият бюджет, са средства за кризи, различни природни бедствия и аварии, допълни Чобанова. По думите ѝ ЕК предлага да има заделени около 400 милиарда евро бюджет, които да позволяват по-бърза реакция при извънредни ситуации. По думите ѝ приоритетни остават чистите технологии, биоикономика, декарбонизацията, а бюджетът на програмата „Еразъм плюс“ ще се увеличи с 50 на сто.
Източник: БТА
България
Има хронично наслоен скептицизъм към приемането на еврото в страната, каза Димитър Ганев от агенция “Тренд”

Има хронично наслоен скептицизъм към приемането на еврото в страната, каза Димитър Ганев от агенция “Тренд” по време на дискусия, която е част от Годишната среща на местните власти в курортен комплекс “Албена”.
Ганев каза, че темата се изследва от 10 години. “Това, което прави впечатление като обществени нагласи е, че в последните седем-осем години почти няма динамика в обществените нагласи”, добави той.
Ганев представи проучване, проведено във втората половина на септември сред 1000 български граждани. По неговите думи резултатите са показали, че 31% са отговорили, че не се чувстват добре информирани за еврото, а 25% все още имат въпроси, които не знаят къде да зададат.
“Имахме такъв въпрос през юни месец, малко след като излезе конвергетният доклад, тогава 50% бяха тези, които не бяха информирани и има положителна тенденция, както виждате, но сме далеч от нивата, които трябва да достигнем”, каза още Ганев.
/РИ/
Източник: БТА
България
Нужно е да спре безотговорното говорене по темата с еврото, смята Илия Лингорски

Нужно е да спре безотговорното говорене по темата с въвеждането на еврото, защото ерозията на доверието на хората е нещо силно притеснително, каза Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), по време на пленарната сесия на Годишната среща на местните власти в курортния комплекс „Албена“, посветена на финансовия хоризонт 2026 година. Организатор на събитието е Националната сдружение на общините в Република България.
Лингорски подчерта, че в голяма степен страховете на хората са необосновани. Проблемът с негативните очаквания е, че може да се превърнат в самосбъдващото се пророчество, каза експертът. По думите му дори само усещанията могат да влияят на цените, а доверието на хората в институциите е ключово. Той призова местните власти, като авторитети, да създават у общностите си сигурност – че институциите ги подкрепят и че няма да има сериозни проблеми през следващата година.
На страницата на БНБ е публикуван списък с често задавани въпроси, свързани с въвеждането на еврото и отговорите им, каза още Лингорски. Според него броят им вече надхвърля 250. Той окуражи кметовете да ползват този информационен източник при разговорите си с хората по места, защото така ще се внася спокойствие.
Настъпил е моментът за корекции и бюджет 2026 не бива да е на базата на нереалистични очаквания за разходи, каза Лингорски. Според него е важно всички да имаме разбиране за това, защото успех ще бъде постигнат, само ако граждани и институции си съдействат помежду си. От една страна, трябва да разсейваме страховете, които се превръщат в очаквания, от друга – да подкрепим процеса на дисциплинирането на фискалната рамка, което е от значение за бъдещото устойчиво развитие, каза експертът.
/РИ/
Източник: БТА
България
Египетският лешояд Ника, освободена през 2024 г. в Източните Родопи, е загинала от токов удар по време на есенната си миграция в Турция

Египетският лешояд Ника, освободена от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) през 2024 г. в Източните Родопи (България) като част от програмата за подпомагане на популацията на вида, е загинала от токов удар по време на есенната си миграция в Турция. Това съобщават от БДЗП на сайта си.
След освобождаването си Ника бързо се адаптира към живота в дивата природа и успешно завърши първата си миграция до Саудитска Арабия, където прекара зимата на 2024–2025 година, допълват от дружеството. През пролетта тя се завърна директно в района на освобождаването си в България и прекара цялото лято около площадката за подхранване, поддържана от БДЗП, в компанията на десетки други освободени и диви неразмножаващи се египетски лешояди.
В края на септември Ника пое на юг към Африка. След като прелетя Босфора, тя достигна до северна Турция, но в настъпващия мрак избра за нощувка открит земеделски район, през който преминава опасен електропровод, казват от БДЗП. Ника избра да нощува на опасен тип стълб, но при кацането си е ударена от токов удар и загива на място.
Токовият удар остава една от основните причини за смъртност при застрашения вид „Египетски лешояд“, като представлява около 20% от всички установени случаи на смърт, казват от дружеството. В Турция хиляди птици загиват всяка година поради опасната електрическа мрежа.
Международният ден на мигриращите птици се отбеляза на 11 октомври. Той е свързан с едно от най-впечатляващите природни явления – есенната миграция на птиците, съобщиха от БДЗП. „Миграцията е изпитание на оцеляването – хиляди птици загиват всяка година заради рискове, свързани с човешката дейност. Сред най-сериозните заплахи са сблъсъците с електропроводи и токови удари, които често водят до мигновена смърт или тежки наранявания“, коментира Свилен Чешмеджиев от дружеството.
/РИ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието