На официално откриване днес беше пусната в експлоатация автомагистрала „Европа“. На откриването присъстваха премиерът Росен Желязков, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, министърът на външните работи Георг Георгиев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, председателят на регионалната комисия в парламента Николай Нанков и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Йордан Вълчев.

При откриването Премиерът Росен Желязков заяви, че имаме нужда от предвидимост и изпълняемост на всички инфраструктурни проекти. По негови думи активно продължава строителството и на останалите пътни проекти, като скоро предстои откриването на отсечка от АМ“Хемус“. 

Министър Иван Иванов подчерта, че свързаността между Ориента и Западна Европа вече е реалност. Той посочи още, че „инфраструктурните проекти, очаквани от българските граждани, са в ход и се предвижда да бъдат завършени в рамките на мандата“. Иванов акцентира, че приоритетните проекти за свързаността със север и юг трябва да станат факт скоро, тъй като това е ключов ангажимент на кабинета, а и очакване на европейските ни партньори.

Във връзка с откриването на днешния участък на магистрала „Европа“ председателят на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че това е „хубаво за международния трафик, за тол системата, защото ще генерира повече пари“. По думите му „най-доволни ще са хората в Божурище, защото чудовищният трафик вече ще минава по магистралата.

БТА припомня, че през май 2019 г. бе направена първата копка на първия лот от автомагистрала „Европа“ – отсечката между ГКПП „Калотина“ и Драгоман“, която влезе в експлоатация през 2023 г. Трасето е с дължина 14,5 км, а стойността на проекта е 137 млн. лева без ДДС. Една четвърт от финансирането е осигурено по механизма „Свързана Европа“.

Лот 2 от магистралата свързва Драгоман със Сливница и е дълъг приблизително 17 км. Той бе открит за движение през октомври 2020 г. Финансирането за него е е осигурено основно по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014–2020, а стойността на проекта е около 117 млн. лева. 

Първата копка на участъка, който беше открит днес бе направена през май 2023г.,като дължината му е 16,5 км. Трасето свързва Сливница със Софийския околовръстен път и Северната скоростна тангента и се изгражда изцяло по нов маршрут. Проектът е финансиран с европейски средства от Кохезионния фонд и национален бюджет, а стойността му надхвърля 220 млн. лева без ДДС.

Източник: БТА

Българският шафран е в топ 3 по качество в света. Данните са въз основа на направени лабораторни анализи в страната и чужбина. Това каза в интервю за БТА Антонио Бонев, председател на Сдружение на шафранопроизводителите в България. Той представи качествата на шафрана по време на U.L.I.C.A. – Street Fest в Стара Загора, който продължава днес.

Антонио Бонев посочи, че към момента в Сдружението членуват 48 производители от цялата страна и обясни, че за добиването на 1 грам сух шафран са нужни средно 190 цвята. С това количество могат да се приготвят около 190 чая, а лечебните свойства на шафрана са легендарни и се използват още от древността. „Изследвания показват над 150 активни съединения, на които се дължат и здравословните му ползи. Шафрановият минзухар припознава отлично българските климатични и географски особености, както и плодородните ни почви“, допълни председателят на Сдружението.

Той подчерта, че самото отглеждане на шафран не е много трудно, но при реализацията хората трябва да помислят добре колко площ могат да обработват. „През октомври и ноември предстои сезонът на цъфтеж. Цветовете се берат средно 40 дни, а ние като Сдружение можем да предложим съвети и да консултираме всеки производител с всякаква информация“, посочи Антонио Бонев.

По негови думи към продуктите с шафран има все по-голям интерес в страната. Качествата му като подправка се ценят особено от шеф-готвачите, но културата на потребление става все по-широка, защото продуктите с шафран са здраве и красота. „Искаме да ги популяризираме сред българите още повече, защото шафранът е качествен и ценен не само като подправка, но и като билка. Надяваме се хората да му дадат шанс“, каза председателят.

На специален щанд по време на U.L.I.C.A. – Street Fest в Стара Загора той предизвика сериозен интерес сред посетителите и представи различни продукти с вложен и чист шафран, сред които козметика, био ябълков оцет, дегустационно вино и кашкавал.

Антонио Бонев уточни, че Сдружението на шафранопроизводителите в България си партнира с различни институции, включително и с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), но има нужда производството на растението да бъде регулирано. „Имаме затруднение да го включим в Таблицата за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства в Стандартен производствен обем (СПО) на Националната служба за съвети в земеделието и в края на ноември ще се опитаме да организираме среща с МЗХ, на която да уточним важните за нас неща и да стъпим стабилно на картата на производителите на различни култури. Имаме подкрепа от най-различни земеделски организации, но очакваме и подкрепа от държавата“, посочи пред БТА Антонио Бонев.

Източник: БТА

От винарска изба „Магура“ отбелязват добра реколта тази година и приключват с прибирането на белите сортове грозде. От избата обявиха, че предстоят няколко нови артикула, основно червени вина. С най-новата серия на винарната се поставя акцент върху местните сортове грозде, каквито са Гъмзата и Врачанският мискет. Сред най-новите вина са Гъмза и Сира в купаж, както и Врачански мискет с Ризлинг в купаж. Предстои към винената гама на винарната да бъде добавен Мавруд.   

„Акцентираме много на местните сортове“, подчерта търговският директор на винарна „Магура“ Елена Байкова. „Доста голяма част от производството е от местни сортове, какъвто е Гъмзата“, допълни тя.  

Single Vineyard е най-новата серия на винарната. На пазара вече е виното от Гъмза и Сира в купаж, отбеляза технологът на винарска избра „Магура“ Даниела Георгиева. Това лято от избата обявиха, че „вдъхват нов живот на позабравения сорт Тамянка“ и виното от този сорт грозде заслужено се нарежда сред най-емблематичните за изба „Магура“ през този сезон.

„Избата получи признание на най-престижния световен винен конкурс Decanter WWA 2025“, отбеляза Елена Байкова. Вината „Девицата“ (Гъмза) и „Ловецът“ (Сира, Малбек, Каберне Фран) са със сребърни, а „Егоистът“ (Совиньон блан) с бронзов медал. Със златни медали на конкурса MUNDUS VINI Spring Tasting 2025 международното жури е наградило вината „Девицата“ (Гъмза) и „Звездният телец“ (Рубин) на изба „Магура“, каза още Елена Байкова. Три от вината от серията „Медиум“ (Medium) на изба „Магура“ са оценени от международно жури от винени експерти и наградени със сребърни медали на Balkans International Wine Competition 2025 в Науса, Гърция. 

По думите на Елена Байкова тази година винарска изба „Магура“ е участвала на изложението The Ultimate CEE Wine Fair в Лондон, което събира едни от най-добрите винопроизводители от Централна и Източна Европа. През март изба „Магура“ е била част от националния щанд на България на изложението ProWein 2025 в Дюселдорф (Германия). 

Винарната ще вземе участие в предстоящото издание на DiVino.Taste – най-голямото българско изложение, обяви Елена Байкова.

Винарска изба „Магура“ се намира в село Рабиша, разположено между река Дунав, червените пясъчни скали на Белоградчик и природния феномен пещера Магура. Избата стопанисва една от галериите в пещера Магура – „Прилепите“, където уникалното и изтънчено естествено пенливо вино отлежава три години. По своите почвени и климатични условия районът около Рабишката могила се доближава до тези на френската област Шампан, затова тук се произвежда висококачествено естествено пенливо вино по класическа технология. Постоянната температура от 12°С, тъмнината и подходящата влажност на въздуха създават условия за естествено шампанизиране. Виненият туризъм е основен акцент в дейността на избата под формата на турове и дегустации в залата в пещера Магура. 

Източник: БТА