Икономика
Сушата и повтарящите се горещи вълни през лятото са довели до необратими загуби на добиви в Югоизточна Европа, включително България, сочи доклад

Сушата и повтарящите се горещи вълни през лятото в Югоизточна Европа са довели до необратими загуби на добиви в Унгария, Румъния, България и части от Турция. Това показва септемврийското издание на бюлетина на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS Bulletin) за мониторинг на културите в Европа.
Летните култури като царевица и слънчоглед са най-засегнати, а прогнозите са доста под петгодишната средна стойност. На други места горещите вълни и сухите периоди са се редували с умерени и дъждовни периоди, осигурявайки като цяло благоприятни условия за културите. Докато в Западна и Централна Европа се наблюдават смесени, но стабилни добиви, в Северна Европа се очакват реколти над средните. Напояването е запазило очакванията за добра реколта на Иберийския полуостров.
Като цяло перспективите за ориза са положителни. Италия, Испания, Португалия и Франция показват голям потенциал за добив, докато Южна Испания, България, Румъния и Гърция са изправени пред посредствени до лоши перспективи. Очаква се общият добив на ориз в Европейския съюз (ЕС) да стигне 6 процента над петгодишната средна стойност.
Предупреждения за рисковете през сухото лято
Северна Германия: Продължителният недостиг на валежи е намалил влажността на почвата, въпреки че в началото на септември са паднали известни валежи. До момента културите не са били силно засегнати и прогнозите сочат възможни валежи, които биха могли да смекчат влошаването на добивите.
Най-източна Полша: Общите условия са благоприятни, но постоянната липса на валежи в най-източните региони е намалила очакванията за добив на зелена царевица и слънчоглед на местно равнище.
Източна Унгария: От началото на лятото се наблюдават много ниски валежи и перспективите за добив на културите сега се влошават.
Южна Румъния и България: Много слабият растеж на летните култури е резултат от засушаването, изострено от многократните горещи вълни през юли и август, като се очакват много ниски добиви от царевица, слънчоглед и соя.
Южна Турция: Много високите температури през август и постоянно ниската почвена влажност биха могли да доведат до по-нататъшно влошаване на добивите от летни култури.
Въздействия, които вече се наблюдават при летните култури
Източна Унгария, Южна Румъния, България и най-източната част на Хърватия: Много слабият растеж на летните култури в тези региони е свързан с условията на суша, които все още продължават.
Западна Франция: Горещите и сухи условия в началото на август са ускорили фазата на стареене на летните култури.
Южна Германия: Наличието на вредители през юни и юли е ограничило растежа на захарното цвекло.
Централна Италия: Неблагоприятните юлски условия са намалили перспективите за добив на слънчоглед.
Централна Гърция: Липсата на валежи и слабото попълване на резервоарите са продължили и през август, поддържайки ниски очаквания за добив.
Турция и Южна и Източна Украйна: Продължителните много горещи и сухи летни условия са предизвикали развитие на културите под средното за лятото, което умереното време през изминалата седмица не е могло да смекчи в достатъчна степен.
Източник: БТА
Икономика
Бизнесът ще плаща с близо 5 на сто по-евтин ток утре в сравнение с днес

При средна цена от 193,83 лева (без ДДС) за мегаватчас e търгувана днес електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в пазарен сегмент „Ден напред“, сочат данните след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка – 24 септември.
Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 203,06 лв. за мегаватчас. Това означава, че електроенергията за българския бизнес утре ще бъде по-евтина с 4,55 процента в сравнение с цената за днешния ден.
Средната цена на пиковата енергия (09:00-20:00 часа) за утре е 182,48 лв. за мегаватчас, докато извънпиковата енергия (01:00-08:00 ч.; 21:00-24:00 ч.) е изтъргувана при средно 205,18 лв. за мегаватчас.
Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 89 446,20 мегаватчаса електроенергия.
В пазарния сегмент „В рамките на деня“ среднопретеглената цена на БНЕБ за 60-минутните продукти към момента е 208,09 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
За 15-минутните продукти среднопретеглената дневна цена към този час е 216,31 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Младите българи са напускали дома на родителите си средно на 28,2 години през 2024 г., отчита Евростат
През 2024 г. младите хора в ЕС са напуснали дома на родителите си на средна възраст от 26,2 години, което е лек спад спрямо 26,3 години през предходната година, отчита Евростат. От 2002 г. насам тази средна възраст се колебае леко между най-ниската отчетена средна възраст – 26,1 години през 2019 г. и най-високата – 26,8 години през 2006 г
Най-високата средна възраст на напускане на дома на родителите си, от 30 години и нагоре, е регистрирана в Хърватия (31,3 години), Словакия (30,9 години), Гърция (30,7 години), Италия (30,1 години) и Испания (30 години).
През 2024 г. България бе на девета позиция, със средна възраст от 28,2 години. Това е спад спрямо отчетените през 2023 г. средна възраст от 30 години, когато страната ни делеше четвъртото място по този показател съвместно с Италия. През 2022 г. пък България е била отново на четвърто място по този показател заедно с Испания (средно на 30,3 г.).
За сметка на това най-ниската средна възраст, под 23 години, е отчетена във Финландия (21,4 години), Дания (21,7 години) и Швеция (21,9 години).
През 2024 г. 9,7 на сто от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живели в домакинства, които са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходи за обслужване на жилището си (процент на свръхнатовареност с разходите за жилища), докато същият дял за цялото население в ЕС е бил 8,2 на сто.
През 2024 г. сред страните от ЕС е имало значителни разлики по този показател. Гърция (30,3 на сто) и Дания (28,9 на сто) са изразходвали 40 на сто или повече от разполагаемия си доход за разходите за жилище, значително надвишаващи тези в Нидерландия (15,3 на сто), Германия (14,8 на сто) и Швеция (13,5 на сто).
В другия край на скалата – Хърватия (2,1 на сто), Кипър (2,8 на сто) и Словения (3 на сто) са имали най-ниските нива.
В 16 страни от ЕС делът на завишени разходи за жилища е бил по-висок сред хората на възраст между 15 и 29 години, отколкото за цялото население. Най-голямата разлика между тези две групи е била 14,3 процентни пункта (пр. п.) в Дания, следвана от Нидерландия с 8,4 пр. п.
В България делът на завишени разходи за жилища сред хората на възраст между 15 и 29 години е 7,7 на сто, като за цялото население на страната ни е 8 на сто през 2024 г.
В някои от държавите, където младите хора са склонни да се изнасят по-рано от дома на родителите си, като например Дания, Нидерландия, Германия, Швеция и Финландия, прекомерното натоварване с разходите за жилище за хората на възраст между 15 и 29 години е по-високо.
Страните, където младите хора напускат дома на родителите си по-късно, като Кипър, Хърватия и Италия, са склонни да отчитат по-ниски нива на прекомерно натоварване с разходите за жилище. В Гърция обаче, въпреки че младите хора напускат дома си по-късно, прекомерното натоварване с разходите за жилище остава високо за тях, отчита Евростат.
Източник: БТА
Икономика
Директорът на МВФ Кристалина Георгиева получи годишната награда на „Конкордия“ за лидерство в публичния сектор

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева бе отличена с годишната награда на „Конкордия“ (Concordia) за лидерство в публичния сектор, съобщи организацията с нестопанска цел.
„За мен е чест да получа тазгодишната награда Concordia за лидерство в публичния сектор.
От България до МВФ – моят професионален път ме научи, че лидерството означава далновидност, ясна комуникация, вяра в себе си и упорита работа. Числата разказват историята на нашия свят, но целта е това, което движи напредъка. Както казваше баща ми: „Постъпвай правилно”.
Благодаря на „Конкордия“ за това важно признание“, написа Георгиева в официалния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ (Facebook).
Останалите отличени тази година са главният изпълнителен директор на Ай Би Ем (IBM) Арвинд Кришна и президентът и главен изпълнителен директор на „Рокфелер Брадърс Фънд“ (Rockefeller Brothers Fund) Стивън Хайнц.
Наградата за лидерство е учредена през 2012 г. като свидетелство за изключително глобално лидерство и отличава личности от публичния, частния и нестопанския сектори, които превръщат своите визионерски идеи в доказани, основани на резултати решения, поясняват организаторите.
/СЛС/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“