Албания, с безбройните си музеи, крепости и други обекти на историческото и културното наследство, които могат да бъдат разгледани в цялата страна, се превръща във все по-важна дестинация на картата на глобалния културен туризъм според министъра на икономиката, културата и иновациите Бленди Гонджа, предаде за БТА албанската агенция АТА.

Днес Гонджа подчерта значителното увеличение на посещенията на обектите на културното наследство на страната, като от януари до юли 2025 г. те са посетени от 773 542 души, с 69% повече спрямо същия период на 2023 г.

Само през юли културните обекти в цяла Албания са посрещнали 204 453 местни и чуждестранни посетители, с 56% повече на годишна база.

Водещите пет обекта по брой посещения са крепостта „Гирокастра“, археологическият парк „Бутринт“, музеят „Георги Кастриоти Скендербег“ в Круя, археологическият парк „Шкодра“ и археологическият парк „Аполония“.

Археологическите паркове са привлекли 334 911 посетители, с 93% повече спрямо 2023 г. Музеите са посрещнали над 240 000 посетители, с 38% повече, а крепостите и паметниците са посетени от над 198 000 души, което е със 78% повече в сравнение със същия период преди две години.

Властите твърдят, че тенденцията отразява нарастващия международен интерес към историческите и културни ценности на Албания.

Страната е богата на археологически и исторически обекти, датиращи от илирийски, римски, османски и по-стари периоди, включително „Бутринт“, „Аполония“, „Орик“ и „Амантия“, както и стари крепости, включително „Гирокастра“, „Лекур“ в Саранда, „Круя“, „Берат“, „Петрел“а в Тирана, „Али паша“ в Тепелене, „Розафа“ в Шкодра и др.

Сред музеите, които задължително трябва се посетят, са Музеят на иконографията „Онуфри“ и Етнографският музей в Берат, Археологическите музеи в Дуръс, Тирана, Корча, Музеят на оръжията и Етнографският музей в Гирокастра, Етнографският музей в Саранда, Националният исторически музей в Тирана, Археологическият музей в Тирана, Историческият музей в Шкодра и др.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Продължителната суша и знойната жега се отразяват негативно на селяните, добитъка и посевите в планините на Югоизточна Сърбия, като животни започват да измират.

Липсата на валежи от май насам причинява недостиг на вода, горски пожари и затруднения в селското стопанство в целите Западните Балкани, включително Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Република Северна Македония.

В сръбската Сува планина собственици, които извеждат кравите и конете си на лятна паша, казаха, че изворите са пресъхнали твърде рано тази година.

„Няма нито капка вода… животните започват да умират“, каза Любиша Петкович – пастир от близката община Гаджин Хан.

Около 1000 жадни крави и коне се движеха около няколко пресъхнали водопоя и извора, отпивайки от оскъдната и мръсна вода от няколко локви.

Температурите в Сърбия днес се движеха около 35 градуса по Целзий, като в страната горяха и няколко горски пожара.

В края на юли местните власти, след жалби от собственици на добитък, докараха цистерни с вода до пасищата на Сува планина, напълниха местно изкуствено езеро и обещаха да изпратят още.

Тридесет и пет годишният Никола Манойлович каза, че се надява на повече доставки на вода от държавата и предупреди, че селата в долината също страдат от сушата.

„Царевицата изсъхна… нямаме течаща вода в селото от три месеца“, заяви Манойлович.

Метеоролозите казват, че Сърбия може да има период на дъждовно време по-късно този месец, но това може да не е достатъчно, за да се възстановят малките реки, езера и потоци, необходими за водопой на добитъка.

Превод от английски: Цветозар Цаков

Източник: БТА