Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody’s) днес повиши перспективата за кредитния рейтинг на Италия до „положителна“, давайки подкрепа на усилията на премиера Джорджа Мелони да сложи в ред държавните финанси, информира Ройтерс. 

Същевременно рейтингът на страната е оставен без промяна на ниво „Baa3“. 

Повишаването на рейтинга се дължи на по-доброто от очакваното фискално представяне миналата година и стабилната политическа среда, което подпомага плановете на италианското правителство. 

„Положителната перспектива се подкрепя и от стабилния пазар на труда, стабилните финанси на домакинствата и предприятията и здравия банков сектор“, се посочва в доклада на „Мудис“.

Министърът на икономиката на Италия Джанкарло Джорджети приветства преразглеждането на перспективата. 

„Оценката на „Мудис“ е резултат от сериозната и тиха работа, която вършим от началото на мандата на правителството“, посочи Джорджети в изявление.

Миналия месец конкурентната рейтингова агенция „Ес енд Пи“ (S&P) неочаквано повиши оценката си за Италия от „BBB“, само няколко дни след като правителството на Мелони понижи прогнозата си за растежа на италианската икономика през 2025 г. от 1,2 на сто до 0,6 на сто. 
 
Въпреки очаквания слаб растеж и перспективите, помрачени от несигурността, възникнала заради митата на САЩ, Рим потвърди предишните си цели за бюджетния дефицит, като прогнозира дефицит от 3,3 на сто от БВП през тази година и 2,8 на сто през 2026 г.

Държавният дълг на Италия, който е вторият по големина в еврозоната след гръцкия като съотношение от БВП, се очаква да бъде 136,6 на сто от БВП през тази година, което е незначително понижение спрямо поставената през септември цел от 136,9 на сто. 

Източник: БТА

Международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс Глоубъл рейтингс“ (S&P Global Ratings) потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB/A-2’. Перспективата пред рейтинга остава положителна, съобщи Министерството на финансите.

Рейтинговата агенция смята, че България е напът да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, се посочва в съобщението. Към април 12-месечната средна инфлация е 2,7 процента, което означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност за присъединяване към еврозоната. Официалната оценка на съответствието ще бъде включена в конвергентните доклади на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), които ще бъдат публикувани на 4 юни 2025 година. Окончателното решение за членство ще бъде на Еврогрупата и Съвета на ЕС, което рейтинговата агенция очаква да бъде обявено през юли.

„Стандарт енд Пуърс Глоубъл рейтингс“ отчитат, че могат да повишат рейтинга, ако България стане член на еврозоната. Според тях членството би било от полза за достъпа на страната ни до капиталовите пазари и ефективността на паричната политика. 

От агенцията биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако перспективата за присъединяване на България към еврозоната стане по-малко вероятна. Това може да се случи, ако има още един продължителен период на политическа криза или ако например инфлационният натиск се появи отново, се отбелязва в съобщението.

Амбицията за присъединяване към еврозоната осигури важна политическа опора за стриктно фискално управление, особено във времена на политическа нестабилност. Настоящият бюджет и фискални планове целят дефицити до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите три години, което изглежда постижимо. Държавният дълг остава умерен, като дългът, нетно от ликвидните активи, е под 30 на сто от БВП до 2028 година, посочват експертите.

Въпреки рисковете, икономиката на България показа относителна устойчивост, като външната търговия с услуги продължава да отчита излишъци над 7 на сто от БВП. Директната търговска експозиция към САЩ е по-малка от 4 на сто и затова от агенцията смятат, че ефектът от американските мита върху Европа ще засегне България предимно индиректно, чрез намалено търсене от най-големите ѝ търговски партньори, по-специално Германия и Румъния.

БТА припомня, че Министерството на финансите съобщи, че България продължава да изпълнява критерия за ценова стабилност за членство в еврозоната и през месец април. Очакванията на правителството са за положителен конвергентен доклад, заяви премиерът Росен Желязков преди дни. Финансовият сектор у нас изрази подкрепа за присъединяването на България към еврозоната в обща декларация, изпратена до институциите на ЕС.

Източник: БТА

През първата половина на май цените на пшеницата на международните пазари останаха подчинени на низходящ тренд, тъй като през 2025 и 2026 г. се очаква рекордна реколта в световен мащаб и глобалното търсене е твърде слабо, отчитат експертите на Софийската стокова борса. 

През тази седмица основните зърнени контракти се опитват да обърнат тренда след неколкомесечен спад и тръгват леко нагоре на борсовите пазари. В Чикаго юнската пшеница добави 6,00 долара до 226,00 щ.д./т, във Франция също е нагоре с 6,00 евро до 211,00 евро/т., Украйна свали 1,00 долар до 245,00 щ.д./т., в Русия остава старата цена от 248,00 щ.д./тон. 

Движението на цената при царевицата с доставка през юни досега също следваше низходящ тренд, но тази седмица последва лекия възход на пшеницата заради очакванията за повишено потребление на фуражи. В САЩ посоката се обърна нагоре – плюс 5,00 долара до 212,00 щ.д./тон. Във Франция, след значителен спад, цената се повиши с 3,00 евро до 191,00 евро/тон.  В Украйна обаче има застой и цената остава 248,00 щ.д./тон.

Котировките на ечемика в Украйна от началото на годината следваха силно синусоидална крива, с ясно видими повишения и загуби. Напоследък движението е доста по-спокойно и тази седмица цените не помръднаха от предишните нива от 237,00 щ.д./тон.

Рапицата на борсата „Юронекст“ (Euronext) с доставка през месец август 2025 г., която няколко месеца отбелязва сериозни пикове и спадове, преди седмици се изстреля нагоре, след това за пореден път се срина рязко със рекордна загуба, а тази седмица поскъпна с 10,50 евро до 489,25 евро/тон. 

Контрактите за нерафинирано слънчогледово олио на борсата в Ротердам претърпяха срив в началото на април, в края на месеца последва рязък възход, а в първите дни на май – нов срив. От две седмици има известно наваксване с плюс 10,00 долара до 1 220,00 щ.д./тон.

Рафинираната захар, вече с доставка през август, претърпя рязка загуба на позиции в средата на април, и след известни колебания отново тръгва надолу с 4,90 долара до 488,10 щ.д./т. на борсата в Лондон.

Търговията на Софийска стокова борса АД в подкръг „Зърно“ се раздвижи. Продължава търсенето на фуражна пшеница, насипно на 340,00 лв/тон. Предлагане имаше за хлебна пшеница на 395,00 лв/тон и за фуражна пшеница на 375,00 лв/тон. Продавачите оферират и царевица на 385,00 лв/тон и маслодаен слънчоглед на 880,00 лв/тон.

В подкръг „Хранителни стоки“ цените на основните стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Появиха се множество нови оферти за продажба на семена и ядки на цени, вариращи от 2500,00 до 6800,00 лв./т., както и консервирани хранителни продукти от 6,25 до 6,65 лв/килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ АД сделки имаше за газ пропан бутан на 1040,00 лв./хил.л, и гориво за отопление на 1943,61 лв./хил.литра. При химическите продукти търговете вървят за моторно масло на 8500,00 лв./хил.л, компресорно на 7720,00 лв./хил.л, редукторно на 7100,00 лв./хил.л, греси от 10,22 до 10,70 лв./кг и антифриз в диапазон 5500,00 – 6200,00 лв./хил.литра. Отпадъци от черни метали се изкупиха на 160,00 лв./тон, а отпадъци от месинг на 5000,00 лв./тон.

Източник: БТА