Сушата и повтарящите се горещи вълни през лятото в Югоизточна Европа са довели до необратими загуби на добиви в Унгария, Румъния, България и части от Турция. Това показва септемврийското издание на бюлетина на Съвместния изследователски център към Европейската комисия (JRC MARS Bulletin) за мониторинг на културите в Европа.

Летните култури като царевица и слънчоглед са най-засегнати, а прогнозите са доста под петгодишната средна стойност. На други места горещите вълни и сухите периоди са се редували с умерени и дъждовни периоди, осигурявайки като цяло благоприятни условия за културите. Докато в Западна и Централна Европа се наблюдават смесени, но стабилни добиви, в Северна Европа се очакват реколти над средните. Напояването е запазило очакванията за добра реколта на Иберийския полуостров.

Като цяло перспективите за ориза са положителни. Италия, Испания, Португалия и Франция показват голям потенциал за добив, докато Южна Испания, България, Румъния и Гърция са изправени пред посредствени до лоши перспективи. Очаква се общият добив на ориз в Европейския съюз (ЕС) да стигне 6 процента над петгодишната средна стойност.

Предупреждения за рисковете през сухото лято

Северна Германия: Продължителният недостиг на валежи е намалил влажността на почвата, въпреки че в началото на септември са паднали известни валежи. До момента културите не са били силно засегнати и прогнозите сочат възможни валежи, които биха могли да смекчат влошаването на добивите.

Най-източна Полша: Общите условия са благоприятни, но постоянната липса на валежи в най-източните региони е намалила очакванията за добив на зелена царевица и слънчоглед на местно равнище.

Източна Унгария: От началото на лятото се наблюдават много ниски валежи и перспективите за добив на културите сега се влошават.

Южна Румъния и България: Много слабият растеж на летните култури е резултат от засушаването, изострено от многократните горещи вълни през юли и август, като се очакват много ниски добиви от царевица, слънчоглед и соя.

Южна Турция: Много високите температури през август и постоянно ниската почвена влажност биха могли да доведат до по-нататъшно влошаване на добивите от летни култури.

Въздействия, които вече се наблюдават при летните култури

Източна Унгария, Южна Румъния, България и най-източната част на Хърватия: Много слабият растеж на летните култури в тези региони е свързан с условията на суша, които все още продължават.

Западна Франция: Горещите и сухи условия в началото на август са ускорили фазата на стареене на летните култури.

Южна Германия: Наличието на вредители през юни и юли е ограничило растежа на захарното цвекло.

Централна Италия: Неблагоприятните юлски условия са намалили перспективите за добив на слънчоглед.

Централна Гърция: Липсата на валежи и слабото попълване на резервоарите са продължили и през август, поддържайки ниски очаквания за добив.

Турция и Южна и Източна Украйна: Продължителните много горещи и сухи летни условия са предизвикали развитие на културите под средното за лятото, което умереното време през изминалата седмица не е могло да смекчи в достатъчна степен.

Източник: БТА

Европейските фондови пазари откриха днешната сесията с печалби, след като новите рекордни стойности на индексите на Уолстрийт подсилиха настроенията на инвеститорите, предава ДПА. В САЩ технологичният сектор беше във фокуса на вниманието, след като „Енвидиа“ (Nvidia) обяви, че ще инвестира 100 милиарда долара в „ОупънЕйАй“ (OpenAI). Партньорството има за цел изграждането и внедряването на системи на „Енвидиа“ с захранвани с мощност от най-малко 10 гигавата за центрове за данни за изкуствен интелект, които ще се използват за обучението и управлението на следващото поколение модели на „ОупънЕйАй“.

Във Франкфурт DAX се повиши с 0,6 на сто до 23 662 пункта, а Euro Stoxx 50 – с 0,3 на сто до 5457 пункта. В Париж CAC 40 нараства с 0,96 на сто до 7905,29 пункта, а в Мадрид IBEX 35 е нагоре с 0,38 на сто до 15 137,9 пункта.

В Лондон FTSE 100 отчита повишение с 0,16 на сто до 9241,26 пункта, а в Цюрих SMI добавя 0,08 на сто до 12 133,94 на сто.

Еврото остана без съществена промяна на равнище от 1,1794 долара. От „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) посочиха, че силното евро оказва неблагоприятно влияние върху експортно ориентираната германска икономика, като това е сред причините, поради които през последните месеци DAX изостава от американските пазари.

Фокусът на инвеститорите е насочен към публикуването на индексите на мениджърите по покупките от двете страни на Атлантическия океан. Основното събитие за седмицата обаче е предстоящото обявяване в петък на индекса на разходите за лично потребление (PCE Index) в САЩ за август – предпочитан показател на Управлението за федерален резерв за инфлацията.

Не всички новини от технологичния сектор бяха положителни. Акциите на „Ей Ес Ем И“ (ASMI) се понижиха с 2,5 на сто, след като компанията предупреди, че продажбите през четвъртото тримесечие няма да отговорят на очакванията заради по-слабо търсене в сектора на леярството и производството на пластини. „Аикстрон“ (Aixtron) обаче отбеляза ръст от 1,8 на сто.

Акциите на датската „Йорстед“ (Orsted) поскъпнаха с около 7 на сто, след като федерален съдия в САЩ разреши възобновяването на строежа на офшорна вятърна електроцентрала край Роуд Айлънд, въпреки решението на администрацията на президента Доналд Тръмп да спре проекта. Поскъпване отбелязаха и „Нордекс“ (Nordex) с 1,9 на сто и „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy) с 2,7 на сто, като последната е подкрепена и от новините за инвестициите на „Енвидиа“ в центрове за данни за изкуствен интелект, където компанията е доставчик на инфраструктура.

С ръст от 3,3 на сто се търгуваха и акциите на ТУИ (Tui), след като дружеството съобщи, че до момента са получени 1,8 милиона резервации за зимния сезон 2025/26 година. Броят им е с един процент по-висок спрямо предходната година, а средните цени остават с три процента по-високи. Туристическата група потвърди целите си за финансовата 2024/25 година.

Източник: БТА

Бизнес активността в еврозоната нараства с най-бързите си темпове от 16 месеца през септември, но новите поръчки остават на същото ниво след кратко увеличение през август, което потенциално повдигна опасения за устойчивостта на икономическия растеж на валутния съюз. Това показва най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено и публикувано от „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global) и цитирано от Ройтерс.

Композитният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) на „Хамбург къмършъл банк“, съставен и публикуван от Ес енд Пи Глоубъл, отчитащ активността на бизнеса в еврозоната, се повишава слабо до 51,2 пункта през септември спрямо 51 пункта през август, отбелязвайки деветия пореден месец на растеж. 

Така показателят е над границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, и над очакванията за 51,1 пункта, установени от проучване на Ройтерс.

„Еврозоната все още е напът към растеж. Въпреки това все още сме далеч от истински импулс“, заяви Сайръс де ла Рубия, главен икономист на „Хамбург къмършъл банк“.

Подиндексът, измерващ съставния нов бизнес, се понижи до 50 пункта през септември при 50,3 пункта през август. 

Активността в сектора на услугите продължава да се разширява, като индексът на мениджърите по доставките се повишава до 51,4 пункта през август при 50,5 пункта през август – най-високото ниво от девет месеца и над очакванията в анкета на Ройтерс за оставане на индекса на същото ниво.

От друга страна промишлеността губи инерция, като Пи Ем Ай в производствения сектор спада до 49,5 пункта през септември спрямо 50,7 пункта през август.

Проучването подчертава също и рязко разминаване между двете най-големи икономики в еврозоната.

Според проучването германската икономика продължава да се регистрира солиден растеж, като бизнес активността се разраства с най-бързите темпове от май 2023 г. насам.

Според данните от проучването активността в частния сектор във Франция се е свила за 13 пореден месец през септември, с най-рязък темп от април.

Общите нива на заетост остават на същите нива през септември, слагайки край на шестмесечен период на създаване на работни места, тъй като компаниите реагираха на липсата на нов бизнес растеж. Производителите продължиха да съкращават работна сила, докато наемането на персонал в сектора на услугите се забави до седеммесечно дъно.

Инфлационният натиск отслабна през септември, като както разходите за входни ресурси, така и цените на продукцията се увеличиха с по-бавни темпове.

Разходите за производствени ресурси намаляха за първи път от три месеца, докато фирмите в сектора на услугите отчетоха висок, макар и по-слаб, темп на инфлация и повишиха цените си с най-слабия темп от май насам.

„Инфлацията на разходите в сектора на услугите, която Европейската централна банка (ЕЦБ) следи отблизо, леко се забави, но остава необичайно висока предвид крехката икономическа обстановка“.

ЕЦБ остави лихвените проценти непроменени по-рано този месец, а друго проучване на Ройтерс показа, че базираната във Франкфурт на Майн институция не планира да продължава да намалява основната си лихва.

Източник: БТА