Мъжът, на когото бяха повдигнати обвинения в палеж на синагога в Мелбърн, се изправи днес пред съда, предаде Ройтерс.

Австралийските власти твърдят, че атаката е била организирана от Иран и изгониха посланика на Техеран в страната. Австралия вчера заяви, че Иран се е опитал да прикрие участието си в две атаки през 2024 г. – срещу синагога в Мелбърн и срещу ресторант в Сидни, като използвал престъпници и членове на организирани престъпни групи.

Атаката срещу синагогата през декември 2024 г. опустоши сградата, причини щети за милиони долари и унищожи свещени текстове.

Двадесет годишният Юнес Али Юнес се яви за първи път пред съда чрез видеовръзка в понеделник. По време на заседанието той само потвърди, че е чул и разбира обвиненията срещу него.

Решението на Канбера да изгони от страната иранския посланик е първата подобна стъпка на Австралия от Втората световна война.

От началото на израелската война в Газа през октомври 2023 г. редица домове, училища, синагоги и автомобили в Австралия станаха обекти на вандалски прояви и палежи. Броят на случаите на ислямофобия в страната също нарасна значително, отбелязва Ройтерс.

Австралийски официални представители заявиха, че разузнаването на страната е проследило финансирането на престъпниците, обвинени в палежа на синагогата в Мелбърн, както и в друга атака в Сидни, и по този начин е открило връзката с Техеран.

Службите за сигурност във Великобритания и Швеция миналата година предупредиха, че Иран използва престъпници за атаки в чужбина. Лондон заяви, че е осуетил 20 ирански заговора от 2022 г. насам. Десетки други страни също осъдиха, по думите им, рязкото увеличение на заговорите за убийства, отвличания и тормоз, организирани от иранските разузнавателни служби.

Иран многократно е отхвърлял обвиненията, че е организирал антисемитски атаки и казва, че тези твърдения са част от кампания от страна на враждебно настроените срещу него западни сили.

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп днес изпълни заплахата си да наложи мита от 50% върху почти всички индийски стоки, като по този начин въведе едни от най-високите митнически тарифи срещу една страна със силни връзки със Съединените щати, пише в „Ню Йорк Таймс“.

Ставката от 50%, половината от която е наказание за Индия заради покупките на руски петрол, се очаква да нанесе щети на редица индийски износители, които осигуряват работа на милиони индийци, посочва изданието. Възможно е тази стъпка да прекъсне разширяването на икономическите отношения на Америка с Индия, където две трети от най-големите американски корпорации имат офшорни операции, отбелязва то.

Индия беше уверена, че нейната силна значимост за американските корпорации и добрите отношения между нейния премиер Нарендра Моди и Тръмп ще ѝ спечелят отсрочка, но в крайна сметка страната се оказа в една и съща позиция с Бразилия, чийто президент е в директен конфликт с Тръмп, пише „Ню Йорк Таймс“.

Надеждите за дипломатически пробив между Вашингтон и Делхи изглеждат все по-далечни с всеки изминал ден, пише в. „Вашингтон Пост“. Служителите на администрацията на Тръмп засилиха реториката си срещу Индия, като обвиниха страната, че се възползва от войната на Русия в Украйна, за да печели пари и че нанася вреди на американските работници.

Търговските преговори между двете страни бяха отменени, а съветникът на Белия дом по въпросите на търговията Питър Наваро миналата седмица обвини Индия, че „се сближава както с Русия, така и с Китай“, посочва изданието.

Правителството на Моди отговори, като даде сигнал, че ще засили отношенията си с блока БРИКС, който включва Русия и Китай, както и Бразилия, отбелязва американският столичен вестник.

Въпреки топлите лични връзки на Тръмп с Моди, отношенията на САЩ с Индия се влошиха през последните месеци, пише британският вестник „Телеграф“.

Моди бил разгневен, след като Пакистан похвали посредничеството на Тръмп по време на краткия конфликт с Индия през май и дори го номинира за Нобелова награда за мир, посочва изданието.

Вестникът също така цитира индийски дипломатически служители, по думите на които Тръмп неотдавна се е опитал на няколко пъти да се свърже с Моди в търсене на компромис. Индийският лидер последователно е отказал да приеме обажданията, което допълнително е засилило разочарованието на Тръмп, казват служителите.

Заплахата за отнемане на достъп до големия американски пазар се превърна в основното дипломатическо оръжие на Тръмп, което той напоследък използва охотно срещу всяко смятано от него за непокорното чуждестранно правителство, пише вестник „Гардиън“.

Жертвите на постоянно ескалиращите и променящи се искания на Тръмп обаче все по-усилено обсъждат дали е разумно да продължават да преговарят и да рискуват да бъдат елиминирани един по един, или е по-добре по някакъв начин да се защитят колективно, посочва изданието.

Ключовият въпрос е дали наложените срещу Индия и Бразилия мита от 50%, както и политическите изисквания, които ги съпътстват, ще наложат промяна в характера на организацията БРИКС – досега идеологически разнородна група, включваща враждебно настроени към Америка страни, като Китай, както и традиционно приятелски настроени към САЩ страни, като Индия и Бразилия, коментира „Гардиън“.

Едно обаче е сигурно – дори и настоящият спор за митата да се успокои, доверието в бъдещите дипломатически отношения с Вашингтон вероятно ще бъде най-голямата му жертва, заключава вестникът.

Източник: БТА