Литва беше домакин вчера на юбилейната десета среща на върха на формата Б9, както е известна Букурещката деветка. Част от формата, учреден през 2015 година, е България, като в него членуват и Румъния, страните от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия, и Балтийските държави – Латвия, Литва и Естония. България беше представена от министъра на отбраната Атанас Запрянов, обяви неговото ведомство в официално прессъобщение.

Б9 е многостранен формат за консултации и диалог по въпроси на сигурността, в който участват девет страни членки от източния фланг на НАТО, отбелязват от българското Министерство на отбраната. Форматът е платформа за обсъждане и координиране на общи подходи и позиции, които да бъдат отстоявани в рамките на работните процеси в НАТО, добавят от МО.

Този път форумът бе знаков, като значението му беше стратегическо с оглед срещата на върха на НАТО в Хага в края на този месец, отбелязаха както сайтът на литовското радио и телевизия ЛРТ (LRT.lt), така и участници във форума. На разговорите в Двореца на великите херцози в литовската столица Вилнюс присъстваха също представители на Северните страни – Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и Исландия, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Събитието във Вилнюс се състоя 22 дни преди срещата на върха на НАТО в Хага, Нидерландия, в края на този месец – на 24 и 25 юни. Освен това утре в белгийската столица Брюксел започва двудневната среща на министрите на отбраната на страните членки на НАТО.

За утре е предвидена и работна среща на Контактната група за предоставяне на военна помощ на Украйна, като в обсъжданията ще участва украинският министър на отбраната Рустем Умеров. Според програмата в официалния сайт на НАТО в четвъртък е насрочена пленарна сесия на Северноатлантическия съвет на министрите на отбраната на НАТО, като е предвидено встъпителни думи освен генералния секретар на алианса Марк Рюте да произнесе и министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

От друга страна, вчерашният форум на Б9 във Вилнюс се състоя по същото време, по което в превърнатия в хотел дворец „Чъраан“ в турския мегаполис Истанбул се провеждаше вторият кръг от преките руско-украински преговори за уреждане на конфликта в Украйна. Зеленски определи състава на украинската делегация в Истанбул, но самият той беше в литовската столица.

Участие в срещата във Вилнюс наред със Зеленски и президента на Литва Гитанас Науседа взеха колегите им от Румъния – Никушор Дан, Полша – Анджей Дуда, Чехия – Петър Павел, Словакия – Петер Пелегрини, Латвия – Едгарс Ринкевичс, и Естония – Алар Карис. Унгария, като България, участваше във Вилнюс със своя министър на отбраната – Кристоф Салай-Бобровницки.

Северните страни бяха представени от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, колегите ѝ от Норвегия – Юнас Гар Стьоре, и Финландия – Петери Орпо, и министърките на външните работи на Швеция – Мария Малмер Стенергард, и на Исландия – Катрин Гунарсдотир. 

Зеленски обяви вчера пред репортери, че във Вилнюс Украйна е получила покана да присъства на срещата на върха на НАТО в Хага, предаде ДПА. „Бяхме поканени на срещата на върха на НАТО. Мисля, че това е важно“, заяви президентът Зеленски. Поканата е била отправена по време на двустранната му среща с генералния секретар на НАТО Рюте във Вилнюс, уточнява ДПА, организирана от външния министър на Украйна Андрий Сибига.

ДПА обърна внимание на факта, че Зеленски не е внесъл яснота по въпроса дали той лично ще присъства в Хага. По време на съвместната си пресконференция в Двореца на великите херцози във Вилнюс с Рюте, президентите на Литва – Науседа, на Полша – Дуда, на Румъния – Дан, и министър-председателката на Дания – Фредериксен, Зеленски заяви, че Букурещката деветка и Северните страни са взели решения за отпускане на нови пакети с помощи за Украйна, предаде Укринформ.

Рюте посочи като обща заплаха Русия, Китай, Северна Корея и Иран

Пред представителите на медиите преди разговорите вчера генералният секретар Марк Рюте посочи като обща заплаха Русия, Китай, Северна Корея и Иран. „Хубаво е да съм във Вилнюс и да имам тази възможност да говоря тук, пред вас. Както всички знаете, срещата на върха на НАТО предстои след около малко повече от три седмици, като фокусът ще бъде върху разходите за отбрана и производството в областта на отбраната“, започна Рюте, като стенограма от изявлението му бе публикувана на официалния сайт на НАТО.

„Знаем, че руснаците наистина се възстановяват от загубите си с бързи темпове. Знаем, че има китайско присъствие. Знаем, че Китай, Русия и Северна Корея, Иран работят заедно, а Русия е дългосрочна заплаха за НАТО, така че е наистина изключително важно в Хага, когато стане въпрос за разходи, когато стане въпрос за промишлено производство, да вземем необходимите решения“, заяви Рюте. „И, разбира се, ще обсъдим Украйна в Хага (…), за да се уверим, че Украйна разполага с необходимото, за да остане в борбата, за да може да се сложи край на тази ужасяваща руска агресия, като се постигне траен мир“, допълни генералният секретар.

Бившият министър-председател на Нидерландия акцентира върху факта, че препоръката на алианса за разходи за отбрана на стойност 2 процента от брутния вътрешен продукт на всяка страна, „договорени през 2014 година“, вече „не е достатъчна за постигането на всички зададени цели по отношение на отбранителния капацитет“. „Можем да се защитим сега срещу Русия, но не можем след три, пет или седем години“, посочи генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор.

Запитан във Вилнюс „Трябва ли Украйна да стане част от НАТО до 2030 г.?“, Рюте отговори по следния начин: “Знаете, че що се отнася до Украйна, имаше ясен ангажимент от всички 32 съюзници, че пътят на присъединяването на Украйна към НАТО е необратим. Не с крайна дата, не разбирайки това като част от мирно споразумение, а ясно поставен като дългосрочен ангажимент от всички 32 съюзници. И ние изграждаме моста за това присъединяване“.

„От 2015 г. насам тази група е движеща сила за по-голямо сътрудничество и по-силна отбрана на източния фланг“, каза по адрес на Б9 Рюте във встъпителната си реч вече в залата. „Аз се радвам, че Букурещката деветка се разраства, за да включи скандинавската петица – Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция“, допълни той, отбелязвайки, че с присъединяването на Финландия – по-миналата година, и на Швеция – миналата пролет, източният фланг на НАТО е станал „по-дълъг от всякога“. „И благодарение на приноса на всички съюзници от НАТО, той е и по-силен от всякога, демонстрирайки нашето единство и решителност“, обобщи Рюте.

Генералният секретар на НАТО очерта стратегическото значение на срещата във Вилнюс. „Нашите дискусии днес (вчера – бел. ред.) идват в решаващ момент. По-късно тази седмица министрите на отбраната на НАТО ще се срещнат в Брюксел, за да се споразумеят за амбициозен нов набор от нормативи за разрастване на капацитета, пряко свързани с нашите отбранителни планове“, посочи той.

„Ясно е, че съюзниците трябва да изразходват много, много, много повече, отколкото правим сега. И затова увеличаването на разходите и производството за отбрана ще бъде начело в дневния ни ред за срещата на върха в Хага, която ще се проведе след малко повече от три седмици. Повече разходи и повече производство – няма сигурност без силна отбрана. И няма да има трайна сигурност без стабилна Украйна“, обяви Марк Рюте във Вилнюс.

Генералният секретар благодари на президента Науседа за домакинството на срещата и похвали лидерството и ангажимента на Литва към НАТО. „Литва е непоколебим съюзник и продължава да дава пример“, каза Рюте, като подчерта настоящите инвестиции на Литва от над 4% от БВП в отбрана и плановете ѝ да увеличи тези вложения между 5-6% догодина.

Общата декларация

Лидерите, участвали в срещата на върха във Вилнюс, излязоха със съвместна декларация, в която се казва, че страните от Букурещката деветка и Северните страни ще продължат да предоставят на Украйна политическа, военна, икономическа и хуманитарна подкрепа, за да може тя да постигне повсеместен, справедлив и траен мир.

„Държавните и правителствени ръководители на Букурещката деветка – България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия – и на скандинавските страни – Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, се срещнаха днес във Вилнюс. Горещо приветстваме участието на генералния секретар на НАТО, както и на президента на Украйна на тази среща“, се казва в началото на декларацията.

„Срещнахме се в ключов момент, когато международната среда от гледна точка на сигурността продължава да се влошава, тъй като руската агресия срещу Украйна отнема човешки животи, причинява страдания на мирното население и нарушава международните норми и споразумения. Русия остава най-значимата, дългосрочна и пряка заплаха за евроатлантическата сигурност и НАТО трябва да продължи да приспособява подхода си към Русия. Алиансът трябва да бъде подготвен за всички възможни ситуации“, се казва в общата декларация.

„Днешната среща е проява на нашия ангажимент да разширим и задълбочим сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната между страните от Букурещката деветка и скандинавските съюзници. Заедно оценихме подготовката за предстоящата среща на върха на НАТО в Хага, включително твърдия ни ангажимент за значително увеличаване на разходите за отбрана и засилване на капацитета за отбранителна промишленост на фона на заплахата на Русия за евроатлантическата сигурност и продължаващата ѝ агресия спрямо Украйна“, завяват лидерите.

„Стратегическата цел и най-голямата отговорност на НАТО е да гарантира нашата колективна отбрана в съответствие с член 5 от Вашингтонския договор. Срещата на върха в Хага трябва да вземе допълнителни решения за изграждане на по-силен Алианс, по-добре подготвен да защитава всеки сантиметър от територията на съюзниците. В тази връзка подчертаваме решенията, взети на срещите на върха на НАТО в Мадрид, Вилнюс и Вашингтон (2022, 2023 и 2024 година – бел. ред.), включително за значително укрепване на позициите на съюзниците за възпиране и отбрана на първа линия на източния фланг, от Балтийско до Черно море, както и за увеличаване на разходите за отбрана и засилване на трансатлантическия капацитет за отбранителната промишленост. Трансатлантическата връзка продължава да бъде крайъгълният камък на нашата колективна отбрана. Увеличените разходи за отбрана на съюзниците, военното присъствие на САЩ на източния фланг на НАТО и разширените ангажименти за възпиране остават жизненоважни за евроатлантическата сигурност“, пише в декларацията.

„Вървим към достигане на поне 5% от БВП за отбрана и инвестиции, свързани с отбраната, за да се справят със заплахите и предизвикателствата за сигурността ни. Призоваваме всички съюзници спешно да инвестират повече, индивидуално и колективно, за да осигурят напълно обезпечени с ресурси планове и надеждни механизми за подготовка, възпиране и защита“, се казва в съвместното изявление на лидерите на Б9 и Севера.

Посочва се и че Бялата книга за европейска отбрана – Готовност 2030 на Европейската комисия и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и в плана „Превъоръжи Европа“ („ReArm Europe“) са значими стъпки към превръщането на стратегическите амбиции на Европа и ЕС в реални способности. „По-силният европейски принос в рамките на НАТО означава по-силен алианс. Насърчаваме максималното използване на пълния потенциал и по-нататъшното укрепване на сътрудничеството между НАТО и ЕС“, гласи съвместната декларация, подписана от президентите на Литва – Науседа, на Полша – Дуда, и на Румъния – Дан.

Българското присъствие

България ще се стреми да използва механизмите на ЕС за разкриване на по-голяма фискална свобода по отношение на разходите за отбрана, като същевременно се придържа към консервативна финансова политика, предвид очакваното присъединяване към еврозоната, заяви след срещата във Вилнюс министър Запрянов, цитиран от пресцентъра на своето Министерство на отбраната.

Той подчерта, че на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага алиансът следва да препотвърди ролята си на основен гарант за колективната сигурност в евроатлантическото пространство. Министърът на отбраната на България наблегна на значението на трансатлантическата връзка за гарантиране на адекватни на съвременните предизвикателства възпиране и отбрана, както и противодействие на тероризма. 

По отношение на разходите за отбрана той постави акцент върху важността не само да се заделят повече средства, но и тези ресурси да бъдат използвани по-ефективно, с отчитане на приоритетите в областта на сигурността и отбраната. 

„Виждаме потенциал в новите отбранителни инициативи на ЕС, които допълват усилията от страна на алианса, и оценяваме значимостта на индустриалното сътрудничество със САЩ, Великобритания, Канада, Украйна и партньорите от Индо-тихоокеанския регион“, каза още министърът.

Източник: БТА