/НС/

Източник: БТА

Доналд Тръмп ще „започне подготовката“ за среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин, който досега отхвърляше подобна идея, след, по думите му, „една много добра“ среща с украинския президент и няколко европейски лидери.

Руският президент се е съгласил в телефонен разговор с американския си колега да участва в евентуална бъдеща среща, която трябва да се състои в рамките на следващите две седмици, каза германският канцлер Фридрих Мерц – един от европейските лидери, поканени в Белия дом.

„Ние сме готови за двустранна среща с Путин и след това очакваме тристранна среща“ с участието на Доналд Тръмп, заяви от своя страна украинският държавен глава пред журналисти. Възможните териториални отстъпки, които Русия изисква от Украйна, са „въпрос, който ще оставим (за уреждане) между мен и Путин“, добави той.

„Беше обсъдена идеята, че би било добре да се проучи възможността за повишаване на равнището на представителите на украинската и руската страна, тоест на онези представители, които участват в преките преговори“, каза дипломатическият съветник на руския президент, Юрий Ушаков, цитиран от ТАСС.

„Гаранции за сигурност“

Доналд Тръмп уточни в своята социална мрежа „Трут Соушъл“, че срещата, чието място още не е определено, ще бъде последвана от тристранни разговори с негово участие, чиято цел е да сложи край на продължаващия три години и половина конфликт, започнал с руската инвазия.

Той добави, че е обсъдил с европейските си гости „гаранции за сигурност за Украйна – гаранции, които ще бъдат предоставени от различни европейски държави в координация със Съединените щати“.

Москва отхвърля всякакви гаранции за сигурност, които минават през НАТО и неговия механизъм за колективна отбрана, известния Член 5.

„Мисля, че проведохме много добър разговор с президента Тръмп, това наистина беше най-добрият“, заяви междувременно украинският държавен глава. Той добави по-късно, че Киев е предложил да закупи американски оръжия за 90 милиарда долара, а в. „Файненшъл Таймс“ говори за бюджет от 100 милиарда, финансирани от европейците.

Преди разширената среща с европейските лидери Зеленски и Тръмп имаха двустранна среща в Овалния кабинет, където отговориха на няколко въпроса на журналисти в сърдечен тон – в пълна противоположност на публичното унижение, което Володимир Зеленски претърпя на същото място в края на февруари.

„Благодарности“

„Благодаря за поканата и много благодаря за вашите усилия, за личните ви усилия да сложите край на убийствата и да спрете тази война“, каза украинският президент, срещу когото миналия път бе отправено обвинение в неблагодарност.

Володимир Зеленски и европейските лидери направиха всичко възможно, за да подобрят настроението на Доналд Тръмп след неубедителната му среща с Владимир Путин в петък, по време на която руският президент не направи публични отстъпки по отношение на Украйна.

Украинският президент носеше черно сако и риза, което му спечели комплименти от Доналд Тръмп, който е внимателен към протоколните знаци. Володимир Зеленски беше критикуван от поддръжниците на Доналд Тръмп през февруари за облеклото си във военен стил, което те сметнаха за твърде небрежно.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Украйна не бива да бъде принуждавана да прави териториални отстъпки в рамките на евентуално мирно споразумение. „Руското искане Киев да се откаже от свободните части на Донбас съответства, откровено казано, на предложение САЩ да се откажат от Флорида“, заяви той.

„Сделка за мен“

Френският президент Еманюел Макрон призова за „засилване на санкциите“ срещу Русия, ако бъдещите преговори се провалят, и уточни, че може би най-трудният въпрос – този за евентуални териториални отстъпки – не е бил обсъждан вчера.

Доналд Тръмп повтори, че според него не е необходимо да се стига първо до прекратяване на огъня преди окончателно мирно споразумение, докато най-кървавият конфликт в Европа от Втората световна война насам продължава, с руски атаки с дронове и балистични ракети.

Преди да започнат разговорите с европейците, американският президент каза на своя френски колега Еманюел Макрон в частен разговор, очевидно уловен без негово знание от микрофон, и говорейки за Владимир Путин: „Мисля, че той иска да сключи сделка за мен. Разбирате ли? Колкото и налудничаво да звучи“.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, британският премиер Киър Стармър, италианската му колежка Джорджа Мелони, финландският президент Александър Стуб, германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон се обединиха в единен фронт около Володимир Зеленски вчера в Белия дом в знак на безпрецедентна дипломатическа солидарност. (БТА)

(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)

Източник: БТА

С навършването на 16 август на 100 дни откакто папа Лъв XIV оглави Римокатолическата църква, вече по-ясно се очертава стилът му на ръководство на Светия престол. За разлика от папа Франциск, чиито първи месеци през 2013 г. бяха белязани от новаторски решения относно местоживеенето и облеклото, както и от изненадващи телефонни обаждания и импровизирани изявления пред журналисти, подходът на папа Лъв XIV е по-спокоен – премислен и наблюдателен, пише католическата медия „ОСВ Нюз“ (Our Sunday Visitor News).

Историчката Жоел Роло-Костер, редактор на „Кеймбриджката история на папството“ – тритомно издание, публикувано това лято – определя 69-годишния папа като човек, който използва първите си месеци за приемане, наблюдение и изпитване. „Той беше по-спокоен и по-малко „шумен“ от Франциск“, каза Роло-Костер, която е и преподавателка в Университета на Род Айлънд. „В поведението си е по-малко аржентинец (националността на папа Франциск – б.ред.) и много повече перуанец – спокоен, премислен“, допълва тя, като напомня за десетилетията, които роденият в САЩ папа е прекарал в свещеническо и епископско служение в Перу. „Той е умен. Наблюдава всичко. Говори с всички. А след това ще видим как ще се прояви истинската му личност“, каза Роло-Костер.

Папа Лъв XIV изглежда избягва полемиките и стремежа да превърне папството в личен образ, като поставя акцента върху Христос и мира – нещо, което според Асошиейтед прес отговаря на очакванията на много католици и на нуждите на днешната църква.

„Той е много директен и откровен, но не прави спонтанни изявления пред медиите“, каза пред АП Кевин Хюз, председател на катедрата по теология и религиозни науки в Университета Виланова, където Лъв XIV е завършил. Различният му стил от този на Франциск донесе облекчение на мнозина, добави той. „Дори тези, които истински обичаха папа Франциск, винаги сдържаха дъха си – никога не се знаеше какво ще каже или направи след това“, отбеляза Хюз.

Единство, мир и изкуствен интелект са сред основните мисии на Лъв XIV

От избирането му за глава на Римокатолическата църква на 8 май папа Лъв XIV се опитва да се позиционира като фигура на единството и мира, защитник на човечеството в условията на бързи технологични промени.

Седмица след като бе избран за 267-и папа, Лъв XIV събра световните посланици във Ватикана и заяви пред тях, че целта на международната дейност на католическата църква е „мирът“, припомня ирландският в. „Айриш Таймс“. „Мирът изисква внимателно подбиране на думите“, добави той. „Защото и думите, не само оръжията, могат да нараняват и дори да убиват“, подчерта Светият отец.

Първите му думи като папа бяха за изграждането на мостове – в седемминутното си обръщение той използва думата „мир“ седем пъти. „Трябва да се положат усилия за преодоляване на глобалните неравенства, които създават различия между континентите, страните и отделните общества“, заяви той.

„Мисля, че Лъв XIV ще допринесе за световния мир и ще умиротвори църквата в области, където е имало трудности“, коментира Саверио Гаета, ватиканолог и автор на биографии на глави на Римокатолическата църква.

Папата отправи горещ призив за световен мир и на стотния си ден като глава на Римокатолическата църква, предаде ДПА. „Не трябва да се примиряваме с хода на конфликтите и въоръженото насилие“, заяви той след молитвата „Ангел Господен“ в лятната си резиденция в Кастел Гандолфо, южно от Рим.

Предстоятелят на Римокатолическата църква подчерта, че надеждата не трябва да се изоставя. „Господ е над човешкия грях“, каза Лъв XIV.

Шестдесет и девет годишният папа припомни за своя предшественик от времето на Втората световна война, папа Пий XII, който след войната изразява желанието си никога повече да няма битки, отнемащи живота на толкова много хора. „Колко актуални са тези думи и днес!“, отбеляза Лъв XIV.

„Но и в днешно време, за съжаление, се чувстваме безсилни пред разпространението на насилието по света, който става все по-безчувствен към проявите на човечност“, добави той.

В изявление пред журналисти на 13 август Лъв XIV описа усилията на Светия престол като „мека дипломация“, която винаги насърчава диалога и търси решения чрез ненасилие, защото тези проблеми не могат да бъдат решени с война, припомня „ОСВ Нюз“.

През първите си 100 дни на поста Лъв XIV се постара да оздрави и разделенията, задълбочени по време на понтификата на Франциск, като отправяше послания за единство и избягваше спорове почти на всяка крачка, отбелязва АП.

Той спомена и предизвикателствата, създадени от изкуствения интелект още по време на аудиенция с кардиналите на 10 май – два дни след избирането му за папа. Обяснявайки какво го е вдъхновило да избере името Лъв XIV, той каза, че папа Лъв XIII през 1891 г. е разглеждал предизвикателствата пред света в контекста на Индустриалната революция. „В наши дни църквата предлага на всички съкровищницата на своето социално учение в отговор на нова индустриална революция и развитието на изкуствения интелект, които поставят нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда“, подчерта той.

На 12 май Лъв XIV повтори това и по време на първата си аудиенция с журналисти, като заяви, че изкуственият интелект има „огромен потенциал“, но „въпреки това изисква отговорност, за да се гарантира, че може да се използва за доброто на всички и да бъде в полза на цялото човечество“.

Папа Лъв XIV направи очевидна и своята августинианска мирогледна система, пропита от писанията и визията на св. Августин – известен теолог и философ, който е бил епископ в Северна Африка през V век и чието мислене е оформило основаването на августинианския орден през 1244 г. Папата, със светско име Робърт Франсис Превост, влиза в ордена след завършване на колежа през 1977 г. и служи 12 години като негов международен лидер. През годините папата често цитира Св. Августин в проповедите си и публичните си изявления.

Застанал на балкона на базиликата „Свети Петър”, след като изборът му бе обявен на 8 май, той се описа като „син на Свети Августин”, а първите му месеци като папа подчертаха тази идентичност, каза отец Кевин ДеПринсио – вицепрезидент по мисията и служението на Университета Виланова.

„Мисля, че това е много достъпна духовност, която ще привлече хората. Тя се характеризира с неща като гостоприемство, приятелство, неспокойно сърце – знаете, пламъка в сърцето – и това е нещо дълбоко, дълбоко човешко“, добави той.

Разлики и прилики с предшественика му

Лъв XIV тихо възстанови традиции, от които Франциск се беше отказал, с което успокои консерваторите, пише „Айриш Таймс“. След избора му на 8 май, той се появи на балкона над площад „Свети Петър“ облечен в червена моцетта — традиционна наметка до лактите, от която Франциск се беше отказал в полза на по-просто бяло расо. Папата също така възстанови традицията да се оттегля в резиденцията Кастел Гандолфо през летните месеци, където жителите с радост го посрещнаха след 12-годишно прекъсване.

Традиционните папски апартаменти в Апостолическия дворец са неговото основно жилище, включващи частна трапезария, капела, библиотека, кабинет и спалня до прочутия прозорец за неделния Ангелус.

Срещите и достъпът до предстоятеля на Римокатолическата църква се управляват от личен секретар, с което бе върната формалната структура на Ватикана от миналото. „Живеейки в Санта Марта, Франциск се срещаше с хора по неофициален начин. Нямаше филтър, което понякога създаваше проблеми“, спомня си Гаета. „Лъв XIV се връща към това, което преди беше нормално“, добави той.

Особено внимание папата отделя на Курията, вътрешната администрация на Ватикана. Докато Франциск я критикуваше за клюкарстване и съперничество, Лъв XIV първо благодари за работата на служителите като пазители на „историческата памет“ на църквата: „Папите си отиват, Курията остава.“

В личния си живот той остава активен и запален по приложението „УотсАп“, отговаряйки на съобщения дори в три часа сутринта. Пример е поздравително съобщение до отец Анхел Пеня от Перу, което той получава всяка година на рождения му ден, пише „Айриш Таймс“.

Папата използва майчиния си английски език предимно при аудиенции с международни гости, като вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и украинския президент Володимир Зеленски, но в публичните си изявления предпочита италиански и малко испански, отбелязва изданието.

Макар Лъв XIV да се различава по характер от предшественика си, той демонстрира приемственост с ключовите цели на папа Франциск.

„Той следва стъпките на Франциск: грижа за духовността, грижа за бедните, грижа за лишените от права, грижа за работническата класа, грижа за медицината“, отбелязаха анализатори.

Лъв XIV затвърди и наследството от Франциск в областта на екологията, като отслужи първата в историята меса, вдъхновена от екологичния начин на живот. Той продължи това наследство, като даде зелена светлина за превръщането на 430-хектарово поле северно от Рим в огромна соларна ферма, която трябва да генерира достатъчно електроенергия, за да задоволи нуждите на Ватикана и да го превърне в първата в света държава с нулеви въглеродни емисии.

Главата на Римокатолическата църква усъвършенства и правилата за финансова прозрачност, въведени от Франциск, и промени някои декрети, за да им придаде последователност и логика.

Но за разлика от Франциск той не дава никакви интервюта, в които да разкрива всичко, което прави, нито прави импровизирани коментари, които да привличат вниманието на медиите, както правеше предшественикът му. Все още не е направил и никакви важни назначения, включително за заемане на старата му длъжност, нито е предприел големи пътувания.

При отбелязването на 80-ата годишнина от атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки папата имаше възможност да се присъедини към новаторската декларация на Франциск, че самото притежание на ядрени оръжия е „неморално“. Но той не го направи. В сравнение с президента Доналд Тръмп, другият американски световен лидер, който встъпи в длъжност през 2025 г. с поредица от изпълнителни укази, Лъв XIV се настани в новата си длъжност бавно и тихо, като почти се опитваше да не привлича вниманието към себе си, отбелязва „ОСВ Нюз“.

Мария Исабел Ибарсена Куарите, перуанска членка на католическа група, заяви, че именно тихият акцент, който Лъв XIV поставя върху църковните традиции, тайнствата и любовта към Христос, е привлякъл нея и над един милион млади хора в Рим за специална юбилейна седмица този месец.

Ибарсена каза, че Франциск е объркал младите хора с подкрепата си за ЛГБТК+ общността и одобрението си за благословии на еднополови двойки. „Такива жестове надхвърлят това, което се очаква от папата и което църквата проповядва“, смята тя. Лъв XIV от своя страна подчерта, че бракът е тайнство между мъж и жена.

„Франциск беше по-малко дипломатичен и не винаги умерено изразяваше мнението си“, добавя ватиканологът Гаета.

Популярност 

Папа Лъв XIV се радва на относително голяма популярност след първите 100 дни от папството си, отбеляза „Нюзуик“. Въпреки това, той все още не е достигнал висотите, на които се радваше предшественикът му папа Франциск по време на мандата си.

Проучване на Асошиейтед прес-НОРК сред 1158 възрастни американци, проведено между 5 и 9 юни, установи, че около две трети от американските католици казват, че имат „много“ или „донякъде“ благоприятно мнение за папа Лъв XIV.

Около трима от всеки десет посочват, че не знаят достатъчно, за да си съставят мнение, а по-малко от един на всеки десет го възприемат неблагоприятно.

Проучване, проведено две години след началото на папството на папа Франциск, показа, че той се ползва с 59% одобрение, което предполага, че към папа Лъв XIV има повече оптимизъм в началото. Според изследователския център „Пю“ обаче популярността на папа Франциск достига връх от 90% едва две години, след като поема поста – през 2015 година

Източник: БТА