Предстоящата тази вечер среща между руския държавен глава Владимир Путин и американския президент Доналд Тръмп е водещата тема в световния печат.

„Украинските бежанци в Аляска очакват с нетърпение пристигането на Путин“, пише в. „Ню Йорк таймс“.

„Украинският президент Володимир Зеленски не бе поканен на срещата на върха между Тръмп и Путин в град Анкоридж, но 1000 украински бежанци в Аляска ще гледат с трепет“ случващото се, отбелязва американското издание.

Британският в. „Гардиън“ напомня изказването на Тръмп преди срещата в Аляска, че „Путин е готов да сключи споразумение за Украйна“. Според американския държавен глава има „75% шанс“ срещата в Анкоридж да доведе до успехи. Според него заплахата със санкции е направила руския лидер по-склонен да потърси край на войната.

Тръмп увери, че няма да позволи на Путин да му се наложи. „Аз съм президент и той няма да си играе с мен“, подчерта милиардерът републиканец.

„В рамките на първите две, три, четири или пет минути ще разбера дали срещата ще бъде добра или лоша“. Ако срещата е лоша, тя ще приключи бързо – а ако не е, скоро ще бъде постигнат и мир.

Коментарът на американския президент, че руският лидер и президентът на Украйна може да се наложи „да си поделят нещата“, вероятно ще предизвика опасения в Киев, отбелязва британското издание. Тя визира възможността Зеленски да бъде принуден да приеме „размяна на територии“ – на практика, предаване на украински земи на Русия, подчертава в. „Гардиън“.

Европа е изключена от преговорите за Украйна в Аляска: „Доналд Тръмп уважава само силните“, пише френският в. „Монтан“, като публикува интервю с евродепутатката Натали Луазо.

Доналд Тръмп „е готов да направи на Владимир Путин подарък под формата на среща, въпреки че Путин не отговаря на нито едно от условията, които самият Тръмп беше поставил“, отбелязва тя, като коментира отсъствието на украински представители на срещата.

„Нещо подобно видяхме и с Китай, тъй като Тръмп, след като отправи много остри думи и заплахи по адрес на Китай и митата, реши да удължи мораториума. Така че по отношение на силните лидери и авторитарните режими Доналд Тръмп често е много помирителен. По отношение на другите демокрации той има усещането, че може да си позволи всичко и че не е нужно да се притеснява“, казва евродепутатката.

„В неговите представи политическо пространство, което не е брутално и не е решено да наложи силата над правото, не заслужава да бъде вземано под внимание“, добавя тя.

Френският в. „Монд“ от своя страна цитира изказването на германския канцлер Фридрих Мерц, че „трябва да се постигне споразумение за прекратяване на огъня“.

Путин „има днес възможност да приеме прекратяване на огъня“ в Украйна, подчерта канцлерът. Той очаква от руския президент „да започне преговори без предварителни условия“ след срещата си с Доналд Тръмп в Аляска.

„Целта трябва да бъде среща на върха, в която да участва и президентът Зеленски“, по време на която „да бъде договорено примирие“, добави Мерц, според когото „президентът Тръмп може сега да направи значителна крачка към мира“.

По-рано Тръмп бе заявил, че иска да организира много скоро тристранна среща, на която да присъстват президентите както на Русия, така и на Украйна. „Втората среща ще бъде много, много важна, защото на нея ще бъде сключено споразумение“, увери той.

„Украйна загуби. Великобритания трябва да се подготви за следващата офанзива на Русия“, пише в. „Телеграф“. 

„Нека се откажем от напразните надежди за победа на Киев. Сега трябва да се погрижим Западът да може да се защити“, призовава британското издание.

Русия се стреми отчаяно да завоюва Донбас – индустриалния център на Украйна, пише британският в. „Индипендънт“, като отбелязва, че бъдещето му ще бъде ключова тема в разговорите на двамата президенти довечера.

По-рано тази седмица Зеленски обеща, че Украйна няма „никога да изостави“ Донбас. Той предупреди също, че Путин може да използва региона като плацдарм за ново нашествие.

Освен икономическото си значение, Донбас е описван като „укрепен пояс“ от Института за изследване на войната, визирайки стратегическата му стойност. Донецка област формира основната укрепена отбранителна линия по фронтовата линия, простираща се през Славянск, Краматорск, Дружковка и Костантиновка.

„Украйна държи ключова отбранителна линия през Донецка област“, казва Елина Бекетова, сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. Това е „укрепена зона, изградена през годините, защото войната започна преди 11 години“, отбелязва тя, като добавя, че Русия не е успяла да пробие от 2014 година насам и е загубила много хора там.

Цялата област е силно минирана, а украинските войски я подготвят от години. Става дума не само за окопи, а и за бункери, противотанкови заграждения, минни полета и особености на терена. 

Евентуалната загуба на тази укрепена линия би имала „катастрофални последствия“ за Украйна, тъй като тя възпрепятства напредъка на Русия в централните и западните части на страната. „Фронтът ще се премести с около 80 км на запад и Русия ще спечели открита територия – равна степ без естествени препятствия – което ще ѝ даде пряк път към Харков, Полтава и Днепър (Днипро)“, подчертава Бекетова.

Източник: БТА