Установена е повреда по трасето на тръбопровода във Варненското езеро, са информирали от „ВиК Варна“ ООД, съобщиха от пресслужбата на общината. В уведомително писмо от водоснабдителното дружество посочват, че неизправността е установена снощи, след извършване на дейности по подготовка на повдигане на водна повърхност и преместване на участък от временния тръбопровод в оста на траншеята в зона на фланец 6.

Дейностите са извършвани от „Хидроремонт“ ООД  в изпълнение на проект „Ремонт на напорен тръбопровод Ф500 за отпадъчни води, находящ се на дъното на Варненското езеро“. След приключване на дейностите по преместване на временния тръбопровод е възстановена работата на Канално-помпена станция (КПС) „Аспарухово“, но в късния следобед работното налягане в напорния тръбопровод рязко се е понижило от 2,2 до 0,3 атмосфери, което дава индикация за възникнала повреда по трасето, се посочва още в писмото, уточняват от общината.

За всички свои действия фирмата-изпълнител на проекта е уведомила „ВиК Варна“, тъй като дружеството е ползвател на воден обект Варненско езеро във връзка с експлоатацията на напорния тръбопровод.  Екипи на „Хидроремонт“ са в готовност да започнат авариен ремонт веднага, след като метеорологичните условия го позволят.

Компетентните органи – РИОСВ и Басейнова дирекция „Черноморски район“, също са уведомени своевременно за настъпилата авария, в съответствие с всички процедури по Авариен план за действие, както е записано в договора между Община Варна и фирмата изпълнител на строителството.

В началото на тази година също бе подаден сигнал за проблем с тръбата за отпадни води във Варненското езеро. По-късно тръбопроводът за отпадни води във Варненското езеро бе възстановен.

БТА припомня, че тръбопроводът бе поставен през 2011 година. През 2019 г. той аварира и предизвика сериозно замърсяване във Варненското езеро. През април 2024 година държавата осигури 24 милиона лева за ремонт на тръбопровода. През август, на среща с медиите от фирмата изпълнител на проекта увериха, че в началото на 2025 година ще приключи целият проект за ремонт на тръбата. В началото на ноември обаче тръбата отново аварира. Няколко дни по-късно проблемът бе отстранен.

Близо 7400 са обажданията на Националната телефонна линия за деца 116 111 на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) от началото на годината до 1 май, съобщиха от Държавната агенция за закрила на детето.

Близо 4000 са проведените консултации. Подадените сигнали за дете в риск са над 660. 

Телефонните линии за деца са лесно достъпни и са безопасно пространство, където децата могат да изразят емоциите си и да получат подкрепа. Това посочват от  Глобалната мрежа от национални телефонни линии за деца – Child Helpline International (CHI) по повод Международния ден на телефонните линии за деца, който отбелязваме днес. От организацията, в която членуват над 130 държави, обръщат внимание и на необходимостта от по-засилено внимание и грижа за психичното здраве на децата и младите хора..

От ДАЗД информират, че Националната телефонна линия за деца 116 111 работи денонощно, седем дни в седмицата и напълно безплатно. Линията е възможност за подкрепа, както за децата, така и за хората, които се грижат за тях и чрез нея те могат да получат информация и психологическа помощ от специалист.

Държавната агенция за закрила на детето стартира и чат приложение към НТЛД 116 111 за разговор и консултация с деца. Той е достъпен за всяко дете през официалната интернет страница на Националната телефонна линия за деца на ДАЗД – 116111.bg всеки ден от 13:00 до 18:00 часа. 

През 2024 г. обажданията на Националната телефонна линия за деца 116 111 на Държавната агенция за закрила на детето са 28 307. Близо 12 000 са проведените консултации, като 6248 от тях са консултациите с деца. Данните показват, че консултантите са търсени по-често от момчета. През миналата година подадените сигнали за дете в риск са 2453.

Музейните работници в Кюстендил излязоха на протест с искане за увеличение на парите, които държавата отпуска за култура. „Искаме да живеем достойно и нормално в нашата държава. Искаме да можем да отглеждаме нашите деца, да се грижим за нашите родители, без да се налага да теглим кредити цял живот. Нашият живот е живот назаем, на кредит“ каза пред журналисти археологът Румен Спасов.

Средната брутна заплата в сектор „Култура“ е 1619 лв. Отиваме на ръба на минималната работна заплата. Има колеги, които вземат по 1200 лв., по 1400 лв. От една страна се грижим за опазването на нещо безценно за нацията, от друга – самите ние трудно живеем, коментира Спасов. Той допълни, че исканията на музейните работници са за 20% увеличение на средствата, които държавата отделя за култура.

Директорът на Регионалния исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ Валентин Дебочички се присъедини към исканията. Той поясни, че в музея работят висококвалифицирани служители, с висше образование и с научни степени, а ножицата между основните заплати в музея и минималната работна заплата все повече се свива. „С тези единни стандарти, които имаме, много трудно можем да осъществяваме вменените ни от Закона за културното наследство и останалите нормативни актове задължения, така че увеличението на стандарта с 20% действително е най-минималното към този момент, което би следвало да се получи“ посочи Дебочички. Той допълни, че предстои на музея да бъде предадена за стопанисване и управление Късноантичната крепост „Хисарлъка“, която без отделни стандарти и допълнително финансиране на тази дейност няма как да бъде ползвана и управлявана във вида, в който се очаква.  

Въпреки това музейните работници за 14-та поредна година се включват в Европейската нощ на музеите.