Средната нетна заплата през март в Черна гора възлиза на 1000 евро, което е с 0,1% повече спрямо февруари, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

По данни на статистическия институт Монстат през март средната нетна работна заплата се е увеличила с 21,6% спрямо същия месец на миналата година.

Средната брутна заплата възлиза на близо 1200 евро през март, отбелязва МИНА.

„Като се има предвид, че през март потребителските цени са се увеличили с 0,3 на сто спрямо януари, реалните заплати в Черна гора са намалели с 0,2 на сто за периода“, се казва в прессъобщението на Монстат.

През март средната нетна заплата е нараснала в сферата на недвижимите имоти, професионалните, научните и техническите дейности, услугите по настаняване и хранене, финансовите и застрахователните услуги, водоснабдяването, управлението на отпадъчните води, контрола на процесите, обезвреждането на отпадъци и подобни услуги, информацията и съобщенията, строителството, транспорта и складирането, административните и спомагателни услуги, други услуги, здравеопазване и социално подпомагане, селско, горско и рибно стопанство.

За същия период средната нетна заплата е намаляла в сферата на електроснабдяването и газоснабдяването и климатизацията, изкуството, развлеченията и отдиха, добивната промишленост, преработващата промишленост, държавното управление и отбраната: задължително социално осигуряване, търговията на едро и дребно, поддръжката на автомобили и мотоциклети и образованието.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Президентът на Европейския параолимпийски комитет Реймон Блондел посети за първи път Косово, като това е исторически момент за параолимпийското движение на страната, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

По време на посещението си Блондел се срещна с Ньомза Емини, президент на Косовския параолимпийски комитет. На пресконференция Емини каза, че посещението е силен знак за подкрепата от страна на Европейското параолимпийско движение за малка страна като Косово, която се стреми да достигне върха на световния спорт чрез своите параатлети.

Тя добави, че Блондел е бил запознат със страстта и ангажираността на косовските параатлети, като същевременно е видял предизвикателствата, пред които те са изправени.

„Това посещение не е просто официална среща или работно посещение — то е силно послание и сърдечна подкрепа, идващи от Европейското параолимпийско движение за една малка страна на картата, но с голямо сърце и амбиции, която гледа към върховете на световния спорт. По време на посещението Блондел имаше възможността да стане свидетел на една от нашите редовни дейности — седящ волейбол — спорт, който за нас не е просто игра. Чрез това преживяване той видя не само страстта на нашите спортисти, но и неуморните усилия на цялата общност, която стои зад тях. С посещението си Блондел можа директно да преживее нашата реалност и всички предизвикателства, които идват с нея“, каза Емини.

Блондел също се обърна към медиите и каза колко е горд да посети Косово. Той подчерта, че 2023 г. е специална година за Европейският параолимпийски комитет, тъй като тогава организацията прие Косово като пълноправен член.

Той каза, че целта на посещението му е да демонстрира продължаващата близост и подкрепата занапред на Европейския параолимпийски комитет към Косово. Блондел похвали напредъка на Косово в спорта и изрази увереност, че резултатите от параолимпийските игри и европейските първенства скоро ще последват.  

Освен това Блондел каза, че Косово има потенциал да бъде домакин на голямо международно параолимпийско спортно събитие в бъдеще.

„Необходима е инфраструктура за спортове на олимпийско ниво, но когато става дума за европейски първенства, това е възможно, защо не. Това, което виждаме в международните мрежи и организации, е много нова енергия, идваща от Косово. В същото време виждаме все повече и повече хора от Косово да стават активни в администрацията и комисиите и може би дори да поемат отговорности в определени спортове. Ето как се изгражда нов подход — чрез подготовка на вашата страна и вашите спортни мрежи да бъдат готови да предложат и да приемат нещо като това. Да, абсолютно възможно е“, каза Блондел.

Параолимпийският комитет на Косово е член на Международния параолимпийски комитет (IPC) от 2022 г., което дава на Косово правото да участва в параолимпийските игри и да организира официални събития под егидата на Международния параолимпийски комитет.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Преобладаващата част от страните на Балканите отчитат спад в годишната класация за свободата на медиите, публикувана днес от правозащитната организация „Репортери без граници“. Това показват данните, публикувани на сайта на организацията.

Драстичен спад в индекса на „Репортери без граници“ отчита Косово, което в тазгодишния доклад на организацията е поставено на 99 място от 180 страни спрямо 75 позиция през миналата година. „Макар че медийният пазар в Косово е разнообразен, неговото развитие е ограничено от малкия му размер и етническото разделение. Свободата на медиите е застрашена от политизирана регулация, съдебни дела с цел заглушаване, недостатъчен достъп до обществена информация и сериозни рискове за сигурността на журналистите“, се посочва в доклада.

Съществен спад отчита и Кипър – от 65 на 77 място. „Въпреки че свободата на печата е гарантирана от конституцията, правителството, православната църква и бизнес интересите имат значително влияние върху медиите в Кипър. Дългогодишният спор между кипърските гърци и турци също оказва значително влияние върху работата на медиите“, отбелязва организацията.

Хърватия също е отчела спад с 12 позиции – от 48 на 60 място. „Въпреки че медийният пейзаж е разнообразен и динамичен, правителството не е успяло да защити журналистите от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP) и атаки от страна на организираната престъпност и е упражнило натиск върху медиите“, се посочва в доклада.

Република Северна Македония слиза от 36 на 42 позиция. „Въпреки че журналистите не работят във враждебна среда, широко разпространената дезинформация и липсата на професионализъм допринасят за намаляване на общественото доверие в медиите, което излага независимите медии на заплахи и атаки. Освен това правителствените представители са склонни към лошо и унизително отношение към журналистите“, отчита организацията.

Понижена е и позицията на Румъния в класацията – от 49 на 55. „Румъния разполага с разнообразен и относително плуралистичен медиен пейзаж, който предоставя благоприятна почва за разследвания в обществен интерес със сериозни ефекти. Липсата на прозрачност при финансирането на медиите – особено по отношение на публичните средства на политическите партии – и пазарните трудности обаче подкопават надеждността на информацията и доверието в медиите“, констатират от „Репортери без граници“.

Босна и Херцеговина отчита спад от 81 на 86 място. „Свободата на пресата и качеството на журналистиката варират в широки граници в страната. Журналистиката от обществен интерес в Република Сръбска, административната единица с преобладаващо сръбско население, е изправена пред изпитание от повторното криминализиране на клеветата и нарастващото влияние на руската пропаганда“, пише в докуемнта.

Гърция е отчела спад с една позиция – от 88 на 89. „От 2021 г. насам свободата на печата е в системна криза. Скандалът с подслушването на журналисти от страна на Националната разузнавателна служба  все още не е изяснен, както и случаят с убийството на ветерана криминален репортер Йоргос Карайваз през 2021 г. , а SLAPP процесите са често срещани“, посочва организацията.

Турция запазва непроменена позицията си на 159 място от 180 страни. „С утвърждаването на авторитаризма в Турция медийният плурализъм е поставен под въпрос. Използват се всички възможни средства, за да се подкопаят позициите на критиците“, отчита докладът. Това е най-ниската позиция сред балканските държави.

Албания от своя страна отчита скок нагоре с 19 позиции – от 99 на 80 място. „В Албания свободата на печата и независимостта на медиите са застрашени от конфликти на интереси между бизнеса и политиката, несъвършена правна рамка и пристрастно регулиране. Журналистите са жертви на сплашване от страна на политици и организирана престъпност“, отчита организацията.

Сърбия се е изкачила с две места нагоре в класацията – от 98 на 96. „Въпреки че в Сърбия има качествена журналистика, оценявана високо за разследванията си на престъпления и корупция, тя се намира сред ширещи се фалшиви новини и пропаганда. Въпреки солидната правна рамка, журналистите са подложени на политически натиск, а престъпленията, извършени срещу тях, остават ненаказани“, се посочва в доклада.

Черна гора повишава позицията си от 40 на 37. „Конституцията и законите на Черна гора гарантират свободата на словото и изразяването, но свободата на печата продължава да бъде застрашена от политическа намеса, неразкрити нападения над журналисти и икономически натиск“, констатира организацията.

Словения отчита скок от 42 на 33 място. „Въпреки че правната рамка за защита на свободата на медиите като цяло е стабилна, независимостта на медиите и безопасността на журналистите остават нестабилни на практика“, посочва организацията „Репортери без граници“.

Източник: БТА