Свържете се с нас

Новини

Справедлив мир, сигурност, ядрено възпиране. За какво ще се говори на срещата за Украйна в Лондон

В неделя в Лондон лидерите на европейски държави, НАТО и ЕС се събират по покана на британския премиер Киър Стармър. Очаква се основни теми на разговорите им да бъдат условията за договаряне на мир във войната, която Русия започна в Украйна, гаранции за сигурност за Киев, както и развитието на отбраната и военния капацитет на Европа.

Срещата идва след като още преди седмици по време на Конференция по сигурността в Мюнхен членовете на администрацията на Доналд Тръмп дадоха индикации, че Вашингтон се отдръпва от съюзниците си в Европа. По-късно американска делегация проведе първа среща с представители на Русия след почти тригодишно пълно замразяване на отношенията с Москва и изолирането на президента Владимир Путин от международната сцена.

Събитието в Лондон идва и след срещата на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски. На нея разговор между президентите пред медии прерасна в спор, след който Зеленски напуска резиденцията на Тръмп.

Двамата трябваше да подпишат двустранно споразумение, но това не се случи. След срещата Тръмп обвини Зеленски в „неуважение“ към САЩ, а държавният секретар Марко Рубио поиска извинение от украинския президент заради поведението му.

Междувременно в американски медии се появиха информации за това, че САЩ започват постепенно спиране на различни пакети от помощ, които предоставят на Украйна, включително и потенциалното спиране на военната помощ от Вашингтон за Киев.

На срещата в неделя освен Стармър и Зеленски ще присъстват премиерът на Италия Джорджа Мелони, президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Олаф Шолц, премиерът на Канада Джъстин Трюдо, както и лидерите на Дания, Нидерландия, Норвегия, Полша, Ипсания, Финландия, Швеция, Чехия и Румъния.

Участие във форума ще вземат и външният министър на Турция, както и председателите на ЕК и Европейския съвет – Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща, заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

В дните пред срещата няколко от лидерите, които се очаква да присъстват на нея, посочиха различни варианти, свързани с постигането на мир и дълготрайна сигурност за Украйна, както и за укрепването на отбранителния капацитет на страните в Европа, ЕС и НАТО.

България няма да бъде представена на срещата. Това важи и за други страни членки на ЕС и НАТО.

Дългосрочният мир в Украйна

В интервю за Би Би Си в неделя сутрин домакинът на срещата на лидерите Киър Стармър каза, че след разговори със Зеленски, Тръмп и Макрон е постигнто съгласие, че Лондон и Париж ще поведат усилията за формиране на план за спирането на боевете в Украйна. Той добави, че в тези усилия могат да участват още „една-две“ други страна, а впоследствие самият план ще бъде обсъден със САЩ.

По време на интервюто Стармър каза, че смята, че три неща са в основата на дългосрочен мир в Украйна.

  • Силна Украйна, която, ако се наложи, да продължи да се бие и която да бъде в силна позиция по време на евентуални преговори
  • Европейско участие като гаранция за сигурност
  • Американско присъствие като гаранция за сигурност

По думите му за мир в Украйна са необходими всички три елемента.

„Не може да имате сделка, която ще се разпадне, това е нещото, за което Зеленски е прав да се безпокои“, каза Стармър. Той добави, че позициите и исканията в евентуалните преговори между Украйна и Русия тепърва ще се уточняват, както и че няма доверие на Владимир Путин.

По думите на Стармър и Тръмп, и Зеленски са го е уверили, че искат дългосрочен мир.

Самият Володимир Зеленски използва понятието „справедлив мир“. С това той изразява позициите на страната си, че тя иска да постигне дългосрочен мир, който обаче да гарантира както бъдещата сигурност и суверенитет на страната, така и факта, че Русия е агресор във войната и трябва да понесе последици за унищоженията и жертвите, които е предизвикала.

До момента Украйна категорично отказва още и да отстъпи територии, които Русия е окупирала от 2014 г. насам

Засилване на Източния фланг на НАТО и разговори със САЩ

В навечерието на срещата двама от лидерите на страните, които се очаква да присъстват в Лондон, също излязоха с позиции относно вариантите, които страните им предлагат.

Малко след срещата на Тръмп със Зеленски министър-председателката на Италия Джорджа Мелони предложи незабавна среща между лидерите на ЕС, САЩ и другите западни съюзници, в която да бъдат обсъдени преговорите за мир в Украйна. Тя каза още, че разделенята в Запада го карат да изглежда по-слаб и са в услуга на тези „които искат да видят упадък на нашата цивилизация“.

Думите ѝ идват, след критиките към подхода на Еманюел Макрон. Преди седмици той организира две срещи, на които първо присъстваха лидери основно на по-големите страни и икономики от Западна Европа, а по-късно представителите на всички останали членки на ЕС с изключение на Унгария и Словакия, които открито подкрепят Русия.

Часове преди да замине за срещата премиерът на Полша Доналд Туск каза, че ще поиска от колегите си подсилване на Източния фланг на НАТО.

„Това ще бъде истински тест за намеренията и капацитета на всяка европейска страна да има повече войници във Финландия, балтийските страни и Полша, които са на границата с Русия и Беларус“, каза Туск. Той също подкрепи предложението на Мелони за общата среща на лидерите на ЕС със САЩ.

Преди заминаването си за срещата в Лондон председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че Европа ще предприеме повишаване във военния си капацитет, както и че ще продължи помощта за Украйна.

Ядрено възпиране

Последната идея за гарантиране на сигурността на Европа, дойде от Еманюел Макрон. Ден преди срещата в Лондон той каза, че е готов да започне дискусии за ядрено възпиране.

Ядреното възпиране се определя като капацитетът на една страна да разполага с ядрено оръжие като мярка за въздържането на други сили срещу евентуалното нападение срещу тях. Подобен подход е използван от ядрените сили по време на Студената война.

Самият Макрон не уточни какво точно има предвид с предложението си и дали това включва евентуално разполагане на френски ядрени оръжия в Източна Европа или на други точки.

Франция и Великобритания са единствените две европейски страни, които разполагат с ядрени оръжия.

Преди срещата в неделя Макрон намеркна още, че е възможно Европа да предостави замразените конфискувани руски активи на Украйна.

Източник: Свободна Европа

Новини

Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“

Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

СЕМ пак не успя да смени Кошлуков. Той остава начело на БНТ поне до октомври

Емил Кошлуков остава начело на Българската национална телевизия (БНТ) най-малко до октомври. Това е резултатът, след като и трите опита на Съвета за електронни медии (СЕМ) във вторник да избере нов генерален директор се провалиха.

В момента Кошлуков продължава да изпълнява длъжността, въпреки че мандатът му приключи преди повече от три години.

Сега СЕМ реши да проведе нов конкурс за директор и определи 12 септември 2025 г. за краен срок за подаване на кандидатури, а 16 октомври 2025 г. – за дата за взимане на финалното решение.

Новината идва три години след провала на първоначалната процедура. Тогава по същия начин както във вторник и при трите гласувания нито един от кандидатите не получи нужната подкрепа.

Последваха съдебни дела, в които бяха оспорени резултатите от процедурата. Последно през май тази година Върховният административен съд отсъди, че СЕМ трябва да проведе нов избор, при който членовете на съвета да могат да гласуват само със „за“ или „против“, без възможност да се въздържат.

Осемте кандидати за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова.

Във вторник членовете на СЕМ проведоха общо три гласувания. При всяко от тях:

  • председателката на СЕМ Симона Велева гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Габриела Наплатанова гласува „против“ всички кандидатури;
  • Галина Георгиева гласува „за“ Емил Кошлуков и „против“ останалите кандидатури;
  • Пролет Велкова гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Къдринка Къдринова гласува „против“ всички кандидатури.

След провала на процедурата Къдринова предложи директно да бъде насрочен нов конкурс за директор на БНТ, а предложението ѝ беше прието. Като краен срок за подаване на кандидатури беше определен 12 септември. На 16 октомври предстои СЕМ да проведе окончателно гласуване по тях.

Заради провала на първоначалната процедура Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през пролетта на 2022 г., изкара на поста още пълни три години.

По време на управлението му имаше множество призиви за неговата оставка. Още през 2020 г. бивши журналисти от медията посочиха като мотив за това загубата на авторитет на обществената медия.

През 2022 г. бивши служители на медията призоваха Кошлуков да не бъде допускан до конкурса за нов директор с аргумента, че по време на тригодишното му управление „той е уронил престижа на обществената телевизия, показвал е, че е политически зависим, и е злоупотребил с власт“.

Критиките продължиха и през следващите три години, в които Кошлуков управлява БНТ без да е избран за нов мандат. При един от примерите, през ноември 2024 г. главният продуцент на новините в телевизията Даниел Чипев подаде оставка, след като водещите на БНТ прочетоха информацията, че служебният кабинет на Димитър Главчев е предоставил „тихомълком“ над 85 млн. лв. на общини, в които партиите на Делян Пеевски и Бойко Борисов са получили най-много гласове на последните избори.

По неофициална информация на Свободна Европа оставката на Чипев е била поискана от Кошлуков именно по повод новината за отпуснатите пари.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 59 минути

30 шампиони ще защитават титлите си на световното първенство по борба до 20 години в Самоков

Спортпреди един час

Рома предлага 20 милиона британски лири за Джейдън Санчо от Манчестър Юнайтед

Спортпреди един час

Лидия Енчева отпадна на четвъртфиналите на сингъл на турнир по тенис в Румъния

Българияпреди един час

Министерство на здравеопазването въвежда електронна система за управление на имунизациите, за да намали административната тежест за лекарите

Святпреди един час

Движението „Хизбула“ обвини ливанското правителство, че „отстъпва“ страната на Израел

Спортпреди един час

Треньорът на Кауно Жалгирис Ейвинас Черняускас обяснява червените картони с липсата на опит: „За първи път се сблъсквам с подобна ситуация“

Българияпреди един час

Служители на жандармерията констатираха за една седмица 411 нарушения по Закона за движение по пътищата

Българияпреди един час

Областният управител на Пловдив започна обходи на място за прилагане на Механизма за връщане на децата в клас

Балканипреди един час

Средното ниво на язовирите в Турция спадна до 42,2 процента през август, съобщиха турските власти

Българияпреди един час

Районната прокуратура в Благоевград привлече като обвиняем водач за шофиране след употреба на алкохол и за телесни повреди на полицаи

Святпреди един час

ЕФЕ: Трима загинали и десетки арестувани заради пожарите в Испания; ЕС изпрати помощ

Спортпреди един час

Борусия Мьонхенгладбах бил близо до привличането на Венсан Компани за старши треньор

Обществопреди 4 дни

Кмет блъскал жена с онкологично заболяване

Обществопреди 4 дни

Деца и възрастни в Хасковско се учат как да пазят природата от пожари и замърсяване

Технологиипреди 3 дни

Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации

Икономикапреди 4 дни

Част от приходите на „Енвидиа“ и Ей Ем Ди от продажба на чипове за технологии с ИИ в Китай ще отиват към американското правителство, съобщиха медии

Икономикапреди 4 дни

Търговските преговори с Пекин се развиват добре, заяви Тръмп

Обществопреди 3 дни

Над 300 килограма райски газ и балони иззети от два автомобила край Черноморец

Обществопреди 3 дни

Уникална е приликата между Нармаг и “Магазин за хората“, посочи Вили Лилков

Технологиипреди 3 дни

Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации

Българияпреди 5 дни

Пожар гори в кв. „Христо Ботев“ в столицата, съобщиха от пожарната

Политикапреди 4 дни

Тагарев: Тръмп легитимира Путин като равен, а той е издирван от МНС за военни престъпления

Политикапреди 4 дни

Синдикатите и бизнесът ще разискват предложението на МС линията на бедност да бъде 764 лева

Бизнеспреди 3 дни

Бизнес глобус: Мъск обвини Apple във фаворизиране на OpenAI; Китай ограничава чиповете на Nvidia за държавни проекти

Новини