/ПЙ/

Източник: БТА

Литва демонстрира активност на източния фланг на НАТО през изминалата седмица в контекста на руската заплаха за региона на Балтийско море след навлизането на бойни самолети и дронове във въздушното пространство на Полша, Естония и Дания.

В рамките на 4 дни външният министър на страната Кестутис Будрис посети украинската столица Киев, откри там офис на литовска държавна агенция и заяви в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че трябва да се използва експертният опит на Украйна в борбата с дроновете. 

„Руските навлизания във въздушното пространство на НАТО се нуждаят от по-остър отговор“, каза Будрис в САЩ, цитиран от Ройтерс. Той отбеляза, че Украйна се бори с дроновете всяка нощ и разполага с приложими системи за противодействие. Според него Киев трябва да участва на равни начала в изграждането на „стената срещу дронове“ за защита на границите на НАТО, защото има необходимия опит и ноу-хау да го направи, уточнява световната агенция. 

Тя цитира и друго изказване на първия дипломат на Литва, според когото Европа все още „няма капацитета да противодейства на руските дронове“. От друга страна, според Будрис някои европейски страни захранват военната машина на Москва, като купуват от Русия втечнен природен газ.

Друг високопоставен представител на Литва – бившият министър-председател на страната и настоящ еврокомисар по отбраната Андрюс Кубилюс, заяви онзи ден, че държави на източния фланг на НАТО и ЕС, включително България, са се споразумели за абсолютната необходимост от „стената срещу дронове“, съобщи Ройтерс. Тази стена трябва да е с „усъвършенствани способности за откриване, проследяване и прехващане“, обърна внимание Кубилюс.

Дроновете сега играят важна роля във войната в Украйна, като Москва и Киев увеличават вътрешното си производство, а засилената активност с пускането на дронове изостри опасенията за сигурността в няколко държави членове на ЕС през последните седмици, отбелязва Ройтерс. „Русия изпитва ЕС и НАТО и нашият отговор трябва да бъде твърд, единен и незабавен“, каза Кубилюс пред репортери във Финландия след видеоконференция с министри на отбраната, предимно от източния фланг на ЕС, и представители на Украйна и НАТО.

Участниците във видеосрещата се споразумяха да преминат от „дискусии към конкретни действия“ и се съгласиха, че планираната „стена срещу дронове“ отваря нова страница в отбранителния подход, акцентира Кубилюс. Присъстваха представители на България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Словакия и Дания. „Ще разгледаме вариантите за разработване на всеобхватен инструментариум на Европейския съюз за индустриална политика и финансиране, за да превърнем „стената срещу дронове“ в реалност“, каза той на пресконференция.

Кубилюс подчерта, че ще бъде изготвен подробен технически план с участието на експерти от отделните държави. Създаването на мрежа от детектори трябва да бъде основен приоритет, обърна внимание комисарят, добавяйки, че системите за наблюдение трябва да бъдат внедрени, а способностите в области като заглушаване и прехващане на дронове да бъдат подобрени.

Призивите на Будрис

„Имаме големи пропуски в нашата отбрана в Европейския съюз. Липсва ни подходящото оборудване, което би ни позволило да откриваме дронове, да ги проследяваме и след това да ги унищожаваме. Определено ни липсва“, каза литовският външен министър Будрис пред Ройтерс в понеделник в кулоарите на Общото събрание на ООН, предаде Ройтерс.

Говорейки за руските навлизания във въздушното пространство на НАТО, Будрис каза, че Москва използва колебанията и споровете в алианса, за да разшири своите сиви зони. „Трябва много ясно да формулираме и да покажем на Русия, че по-нататъшната ескалация от нейна страна ще доведе до по-крути ответни мерки“, призова той.

Ройтерс обръща внимание, че тези коментари са били в духа на изявленията на полския външен министър Радослав Шикорски, който по-рано в ООН предупреди Русия „да не идва тук, за да се оплаква“, ако самолет или ракета бъдат свалени следващия път, когато навлязат в полското въздушно пространство.

На въпроса за натиска на САЩ върху Европа да бъде по-строга по отношение на съблюдаването на санкциите срещу Русия, като същевременно се въздържа от налагането на свои собствени санкции, Будрис каза, че във Вашингтон имат право, посочва Ройтерс.

„Трябва да се погледнем в огледалото. Фактът, че някои от европейските държави увеличиха вноса на втечнен природен газ от Русия миналата година, е не само срамен, но и опасен, защото по този начин захранваме руската военна машина“, каза той, добавяйки, че налагането на санкции на руски енергийни компании като „Газпром“ и „Новатек“ би осигурило по-голяма стабилност на ЕС.

„След като подредим собствената си къща, ще бъде по-лесно да има подходяща стратегия на съгласуване със САЩ. „Без Съединените щати и без координация със Съединените щати европейските санкции нямат достатъчно тежест. Работи моделът, в който Съединените щати са начело и дърпат целия влак“, добави пред Ройтерс първият дипломат на Литва.

В друго свое изявление – във вторник той каза, подобно на свои колеги от други балтийски държави като естонеца Маргус Цахкна, че и Вилнюс е изложил всички свои аргументи пред правителството на Доналд Тръмп за запазването на американското военно присъствие в Европа. „Ние предоставяме възможно най-доброто съдействие като страна, приемаща части на НАТО, осигуряваме тренировъчни полигони и това дава най-добрия резултат“, каза той. „Така се гарантира възпиране на руснаците. Що се отнася до разположение, това е мястото, където трябва да бъдат войските на Съединените щати – на „фронтовата линия“ на НАТО“, отбеляза Будрис, цитиран от Ройтерс.

Той заяви, че сигналите, които е получил през последните няколко месеца, са положителни и че „няма съмнение“ относно ангажимента на Вашингтон към отбраната на границите на алианса. Американската армия имаше над 100 000 военнослужещи в Европа към момента на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но числеността им вече е сведена до 80 000 и периодично се преразглежда от Пентагона, посочва Ройтерс.

В същото време съветник на президента на Литва Гитанас Науседа заяви за Литовското радио, че страната трябва да обмисли как да овладее ескалацията на напрежението, в случай че руски изтребители навлязат във въздушното ѝ пространство, както направиха в Естония и Полша.

„Примерът на Полша е много добър. Трябва ясно да заявим, че няма да проявяваме търпимост към подобни действия. Всичко обаче зависи от самия случай – колко сериозен е той и дали конкретното навлизане в нашето въздушно пространство представлява заплаха или не“, каза главният президентски съветник по националната сигурност Дейвидас Матульонис. Той посочи, че „ако провокациите се засилят, няма да имаме друг избор, освен да предприемем наистина решителни действия“.

Патрулни самолети на НАТО се издигат във въздуха няколко пъти седмично – в рамките на операция „Източен страж“, за да идентифицират и ескортират руски самолети, които нарушават летателните правила. През юли два руски дрона „Гербера“ преминаха в литовското въздушно пространство от Беларус, като единият носеше експлозиви, припомня Литовското радио.

Посещението в Киев

Литовският външен министър Будрис пристигна на посещение в Украйна в края на миналата седмица – в петък Той обяви това в социалната платформа „Екс“, където публикува видео от площад „Свети Архангел Михаил“ в Киев, отбеляза Укринформ. Топдипломатът откри в украинската столица база на Литва – офис на литовската Централна агенция за управление на проекти (ЦАУП), заявявайки, че тази стъпка ще засили приноса на държавата му за Украйна, информира сайтът на Литовското радио и телевизия.

Будрис изтъкна свободолюбивия дух, смелостта и устойчивостта на жителите на Киев и на украинците като цяло. „Въпреки непрекъснатата руска агресия и смъртоносните нощни атаки украинците не се отказват от живота – те работят, учат, творят, възстановяват. Тяхната смелост защитава не само Украйна, но и цяла Европа“, заяви литовският външен министър.

Висшият дипломат увери, че Литва е с Украйна навсякъде и винаги и ще продължи да го прави, докато не се постигне мир и победа. „Продължаваме с проекти за възстановяване, с хуманитарна помощ“, каза Будрис на съвместна пресконференция с украинския си колега Андрий Сибига. Литовският министър отбеляза, че „агресорът няма да спре, докато не бъде спрян“.

„Тук съм, за да открия офиса на Централната агенция за управление на проекти в Киев. Това ще увеличи нашето присъствие и усилията ни да привлечем не само партньори с проекти за развитие, но и с програми, свързани с възстановяването на училища, с убежища и с укрепване на капацитета на институциите, които ще ви помогнат да се присъедините към ЕС по-бързо“, добави той.

Сибига приветства решението, заявявайки, че новият офис ще координира всички литовски проекти за възстановяване в Украйна. ЦАУП за първи път обяви плановете си да открие клон в Киев през декември миналата година. По това време агенцията заяви, че офисът ще ускори изпълнението на проектите, като позволи по-тясно сътрудничество с украинските институции и по-бързо решаване на практически въпроси, уточнява ЛРТ.

Будрис бе приет и от президента на Украйна Володимир Зеленски. „Срещнах се с Кестутис Будрис. Това е петото му посещение в Украйна в качеството му на министър на външните работи на Литва. Благодаря на целия литовски народ за подкрепата за Украйна – литовците са до нас от първите дни на руската агресия“, написа Зеленски в приложението „Телеграм“.

Двамата обсъдиха регионалната сигурност и заплахите, идващи от Русия и Беларус. Фокусът на разговорите бе върху санкциите, съвместното производство на отбранителна техника, участието в инструмента SAFE (Safety Action for Europe – „Мерки за сигурността на Европа“) и инициативата PURL (Prioritized Ukraine Requirements List – „Списък с първостепенните нужди на Украйна“), помощта за реконструкция, разминиране, образование и рехабилитация на ранените.

„Литва откри офис в Украйна за координиране на тези проекти – и това е важно. Благодаря ви“, отбеляза Зеленски. Друга ключова тема беше откриването на първата рамка на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС. Укринформ припомня, че според скорошно изявление на Будрис военната помощ на Литва за Украйна тази година ще достигне един милиард евро.

„Поели сме своя ангажимент за закупуването на американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ за Украйна. Сега е моментът всички да се запитат: „Направихме ли достатъчно и можем ли да направим повече, за да сложим край на това безумие по-скоро?“, заяви литовският външен министър.

Точно преди неговото посещение с кампанията „Дронатонас“ на организацията „Синьо/Жълто“ в Литва бяха събрани 1 милион евро за закупуване на дронове за Украйна, информират ЛРТ и Укринформ. Набраните средства ще бъдат използвани за закупуване и доставка на FPV дронове (First Person View – с управление с видеовръзка в реално време ), разузнавателни, нощни, логистични и далекобойни дронове, както и системи за управление и оборудване за фронтовата линия.

„Всеки тези дронове не само допринасят за безопасността на украинските военни, но и са гаранция за нашата сигурност. Силна Украйна означава по-сигурна Литва и по-сигурна Европа. Нашата мисия е да помогнем на украинците в борбата срещу агресора, но същевременно да инвестираме в сигурността на Литва – колкото по-дълго Украйна удържа руската агресия, толкова по-малко реални заплахи ще има за нас“, каза Лаура Паукще, директор на „Синьо/Жълто“, цитирана от ЛРТ.

Организацията посочи, че двумесечната кампания „Дронатонас“ е била замислена като аналог на маратон – „дълга, последователна и с екипна работа“. Хиляди хора и компании се включиха, закупувайки дронове и организирайки събития в подкрепа на Украйна.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА