/БЗ/

Източник: БТА

В ход, показващ изчерпващото се търпение на администрацията на американския президент Доналд Тръмп към руския му колега Владимир Путин, Министерството на финансите на САЩ снощи наложи санкции на двете най-големи руски нефтопреработвателни предприятия „Роснефт“ и „Лукойл“, пише в. „Вашингтон пост“.

Министерството посочи „липсата на сериозен ангажимент на Путин към мирния процес за край на войната в Украйна“ в изявление, в което бяха обявени мерките, приети след среднощните руски атаки срещу Украйна и след отмяната на планираната среща следващата седмица между Тръмп и Путин в Унгария.

Снощните санкции отрязаха руските компании от американските банкова система и финансови институции, като по същество им забраняват да работят с щатски долари.

„Това е много значимо действие, тъй като е първото налагане на санкции от администрацията на Тръмп и то удря Русия, където е най-уязвима – по приходите от петрол“, коментира пред изданието Майкъл Карпентър, който беше най-висшият съветник на президента Джо Байдън за Европа и Русия, а в момента е старши сътрудник в Международния институт за стратегически изследвания.

„Нюзуик“ уточнява, че мерките, вписани в указа на Тръмп, забраняват на американските граждани да сключват бизнес сделки с двете санкционирани компании и дъщерните им дружества и предупреждават чуждестранните финансови институции, че подпомагането на военно-промишлената база на Русия може да доведе до вторични санкции.

Изданието цитира и американския финансов министър Скот Бесънт, който заяви, че мерките имат за цел да намалят приходите, подхранващи агресията на Кремъл и призова Русия „незабавно да се съгласи на прекратяване на огъня“

Под заглавие „Тръмп шамароса най-големите руски нефтопреработвателни компании със санкции заради войната в Украйна“, британският в. „Индипендънт“ цитира Бесънт, който снощи по време на среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте във Вашингтон заяви, че „е време за спиране на убийствата и незабавно прекратяване на огъня“ и настоя за предприемане „на още действия, ако е необходимо, за да се подкрепят усилията на президента Тръмп за прекратяване на още една война“, призовавайки американските съюзници да се присъединят в налагането на нови санкции.  

След въвеждането на мерките цените на суровия петрол поскъпнаха с над 4 процента заради очакванията, че този ход може да намали руските доставки на световния пазар, отбеляза „Файненшъл Таймс“.

„Това допълнително ще усложни износа на петрол от руските компании – нещо, което вече започнахме да виждаме след британските санкции“, коментира пред изданието Амрита Сен от британската компания за анализи на енергийния пазар „Енърджи Аспектс“.

Тя добави, че санкциите могат да притиснат Китай и Индия да намалят количеството руски петрол, което купуват, което е целта на Тръмп.

В. „Ю Ес Ей Тудей“ припомня, че американският президент вече наложи допълнителни 25% мита върху стоки от Индия, в отговор на закупуването на големи количества руски петрол. Изданието обаче отбелязва, че това е първият път, който Тръмп налага пряко санкции от страна на САЩ.

Британският в. „Гардиън“ припомня, че по време на предизборната си кампания миналата година американският президент обеща да спре войната в Украйна „за 24 часа“, ако бъде избран. Но след връщането си в Белия дом той установи, че задачата е много по-трудна, отколкото си представяше.

Нетърпението му вече е очевидно, след като той каза: „Всеки път, когато говоря с Владимир, водя добри разговори и след това те не стигат доникъде“.

Дали санкциите ще проработят? Данъците от енергийния сектор представляват около една четвърт от бюджета на Русия, а допълнителните санкции ще спомогнат за допълнителното ограничаване на „Роснефт“ и „Лукойл“ и правят бизнес, което ще окаже още натиск върху Путин, пише „Гардиън“.

Маршъл Билингсли – служител в министерството на финансите по време на първия мандат на Тръмп, каза, че заплахата за санкции срещу банки, които работят и с двете компании, е сред най-важните обявени мерки, тъй като тя би затруднила дейността на фирмите, внасящи руски суров петрол.

„Дори индийски, китайски и турски рафинерии да искат да продължат да купуват, техните банки могат да кажат „не“, обясни той.

„Гардиън“ обаче цитира и Томас Греъм – сътрудник в Съвета за външни отношения – който снощи бе по-предпазлив, като каза пред „Блумбърг“, че „ако Белият дом смята, че това ще доведе до радикална промяна в поведението на Кремъл или политиката на Путин, те се заблуждават“.

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА