Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас пристигна на посещение в Босна и Херцеговина, предаде босненската редакция на телевизия Ен1. Калас посети базата на ЕУФОР в Сараево, благодари на войниците от мисията „Алтея“ и отправи ясни и силни послания към всички в балканската страна.

Тя подчерта, че мисията „Алтея“ е много важна и че тази база представлява мястото, където се е родила политиката за сигурност и отбрана на ЕС с мандат на ООН.

„Във време, когато нашият фокус е до голяма степен върху сигурността и отбраната, операция „Алтея“ на ЕУФОР е още повече в центъра на вниманието. Вие знаете по-добре от мнозина какво е необходимо за запазване на мира и сигурността в опасни времена. Знаете, че постигането на мир изисква дипломатически усилия, но запазването му изисква сила. Поради тази причина европейските войски, както и войските от други държави, подкрепят Босна и Херцеговина в запазването на сигурна и безопасна среда вече 30 години“, каза Калас, цитирана от Ен1.

Тя посочи, че днешната среда за сигурност е стабилна, но и крехка.

„Намираме се във време, когато страната е изправена пред сериозна конституционна криза, ръководството на Република Сръбска подкопава конституционния и правов ред, застрашавайки основните свободи на всички граждани. Това поведение противоречи на задълженията, които Босна и Херцеговина е поела по своя европейски път. Няма да толерираме никакви заплахи за териториалната цялост, суверенитета и конституционния ред на Босна и Херцеговина. Всеки опит за разкъсване на страната е неприемлив“, подчерта Калас.

Тя припомни, че през март бяха разположени 100 допълнителни членове на силите ЕУФОР като част от тази операция и подчерта, че това е направено с цел да се изпрати ясно послание: „ЕС остава твърдо ангажиран със стабилността на този регион и сигурността на Босна и Херцеговина“.

Калас обяви, че следващата седмица външните министри на ЕС ще разгледат възможността за още по-силен ангажимент в Босна и Херцеговина и в целия регион на Западните Балкани.

Посещението на Кая Калас идва на фона на политическа криза в Босна, където през февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция лидера на босненските сърби Милорад Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна.

Босненската прокуратура издаде заповед за ареста на Додик, както и на премиера на Република Сръбски и на председателя на парламента на федеративната босненска единица. Те са заподозрени за „нападение срещу конституционния ред“, след като парламентът на Република Сръбска одобри, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността на федералните съдебни и институции за сигурност на територията на Република Сръбска.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете полуавтономии са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Източник: БТА

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас обяви вчера пакет от военна помощ за Черна гора от 6 милиона евро по линия на Европейския инструмент за подпомагане на мира, насочен към укрепване на отбранителните способности на страната, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

По време на посещението си на военното летище в Подгорица Калас се срещна с министъра на отбраната Драган Крапович и присъства на демонстрация на оборудване, използвано от въоръжените сили на Черна гора.

Калас каза, че през февруари ЕС е одобрил пакет от помощ от шест милиона евро в рамките на Европейския механизъм за подпомагане на мира с цел укрепване на капацитета на въоръжените сили на Черна гора.

Тя обяви, че през следващите седмици ще бъде изготвен подробен списък на специфичните военни нужди на страната в сътрудничество с властите в Черна гора.

Калас отбеляза, че тази подкрепа идва в допълнение към 6 милиона евро регионална помощ, предоставена чрез Балканското медицинско звено.

Както каза тя, по-голямата част от тази подкрепа ще бъде предоставена през тази година.

Калас благодари на Крапович за подкрепата, оказана от Черна гора в мисията на ЕС в Африканския рог.

Черногорският министър на отбраната каза, че посещението на Калас е още едно потвърждение, че ЕС признава усилията на 44-ото правителство за постигане на пълноправно членство в ЕС.

Той добави, че посещението е знак, че ЕС е ангажиран с регионалната сигурност, която е на първо място в дневния ред както на ЕС, така и на НАТО.

„Присъствието и фокусът както на ЕС, така и на НАТО ни помага да се противопоставим на зловредните влияния на трети страни, които със сигурност съществуват на Балканите“, посочи Крапович.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Митата, наложени от администрацията на американския президент Доналд Тръмп, ще имат отрицателен ефект върху европейската икономика, включително върху румънската, заяви временният президент Илие Боложан на пресконференция, излъчвана на живо в Интернет.

“Трябва да бъдем честни с нашите граждани и да им кажем тези неща“, каза той и обеща заради тази прозрачност периодично да дава пресконференции и да отговаря на въпроси.

Илие Боложан коментира, че румънските компании и индустрии, които изнасят за САЩ, ще бъдат по-малко конкурентсоспобосни на тези пазари, а най-засегнати от митата ще са представителите от алуминиевия, фармацевтичния и стоманодобивния сектор.

“Германия е най-важният търговски партньор на Румъния. Една трета от износа на ЕС към САЩ идва от германската икономика. Със сигурност румънските компании, които са интегрирани в тези търговски вериги, ще бъдат засегнати, тяхната дейност ще бъде забавена, поръчките ще бъдат забавени”, обясни той и прогнозира, че чуждестранните инвестиции в Румъния ще намалеят, докато ситуацията се стабилизира.

“Мита върху мита означават инфлация и риск от икономическа рецесия. За разлика от други страни, където лека рецесия означава лек спад на икономиката, в Румъния, която е с големи дефицити, всяка форма на рецесия може да има много тежки последствия”, предупреди Боложан и допълни, че е трудно е да се предвидят последствията, а отговорите на някои държави ще усложнят нещата. 

“Европейската комисия ще определи отговора на Европа. В тази сложна ситуация няма бързи решения. Ние ще продължим да подкрепяме преговорите, за да могат двата големи пазара – на ЕС и САЩ да намерят решения за продължаване на икономическите потоци”, допълни временният президент на Румъния.

По думите му сега е необходимо страната да увеличи капацитета за съхранение на енергия и да дебюрократизира икономиката. 

Запитан какви са плановете за защита на румънската икономика през този период, Боложан отговори, че румънският политически свят има две решения, независимо кой ще е президент и кой премиер.

“Едното е да се направят планови реформи, така че предстоящият период след изборите да се превърне в период на възможности и да се използва правилно – да се дебюрократизира, да има индустриални политики. Вторият вариант е президент и премиер да влязат в конфликт, да не се правят тези реформи и е въпрос на време да се наложат нови данъци и мита. Всяко намаление на разходите влиза в сила едва след няколко месеца. Надявам се на рационални решения, това е стратегически въпрос за страната ни”, отбеляза временният президент на Румъния.

Източник: БТА