/ВЙ/

Източник: БТА

Дефицитът на федералния бюджет на САЩ през идните десет години ще бъде с близо 1 трилион долара повече, отколкото сочеха през януари прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса, в резултат на законопроекта за данъците и държавните разходи и митата. Това съобщи днес Комитетът за отговорен федерален бюджет (CRFB), американски мозъчен тръст, застъпващ се за намаляване на правителствените разходи и бюджетния дефицит, предаде Ройтерс.

Според най-новите прогнози на комитета от фискалната 2026 г. до 2035 г. общият бюджетен дефицит за целия период ще достигне 22,7 трилиона долара. В началото на годината Бюджетната служба на Конгреса очакваше кумулативен дефицит от 21,8 трилиона долара, като оценката се основаваше на законодателството и политиките, които бяха в сила преди президентът Доналд Тръмп да встъпи в длъжност за втори мандат.

Бюджетната служба на Конгреса вчера обяви, че няма да публикува актуализация на бюджета в средата на годината, без да изтъква причини за решението. Следващите й десетгодишни перспективи за бюджета и икономиката ще бъдат представени в началото на 2026 г.

Комитетът за отговорен федерален бюджет очаква дефицит от 1,7 трилиона долара през фискалната 2025 г., приключваща в края на септември т.г., което би представлявало 5,6 на сто от прогнозния БВП. През фискалната 2024 г. САЩ отчетоха бюджетен дефицит от 1,83 трилиона долара.

Организацията обаче прогнозира, че дефицитите постоянно ще растат през следващото десетилетие, достигайки през 2035 г. 2,6 трилиона долара или 5,9 на сто от БВП.

Прогнозите на мозъчния тръст включват ефектите върху бюджета от мащабния законодателен пакет от данъчни облекчения и съкращения на разходите, който Тръмп нарече „голям и красив законопроект“, както и въздействието от митата върху вноса, които са в сила в момента.

Подобно на Бюджетната служба на Конгреса от комитета не разглеждат ефектите от законопроекта за икономическия растежа, което предизвика критики от администрацията на Тръмп.

Според предвижданията на вашингтонския тинк-танк намаляването на данъците и законопроектът за държавните разходи ще увеличат дефицитите, в това число и лихвените плащания, с общо 4,6 трилиона долара до 2035 година.

Приходите от мита донякъде ще компенсират този ръст на дефицита, като донесат на хазната допълнителни 3,4 трилиона евро през следващите десет години, посочва организацията.

Новите разпоредби, ограничаващи допустимостта за субсидии за здравно осигуряване, ще намалят дефицитите с още 100 милиарда долара до 2035 г., а отмяната от Конгреса на финансиране за чуждестранна помощ, обществено радио и телевизия и други програми би спестила още 100 милиарда долара, ако действието й продължи още десетилетие.

Нетните лихвени плащания по националния дълг ще достигнат общо 14 трилиона долара през десетилетието, прогнозира още организацията, като ще се увеличат от близо 1 трилион долара или 3,2 на сто от БВП през 2025 г. до 1,8 трилиона долара или 4,1 на сто от БВП през 2035 година.

Източник: БТА

Инфлацията в Европейския съюз през юли е достигнала 2,4 на сто на годишна база – с 0,1 процентен пункт повече, отколкото през юни. В същото време в еврозоната ценовият темп остава без промяна, като се задържа на ниво от 2 на сто за втори пореден месец през юли. Това сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на статистическата агенция.

През юли 2024 г. инфлацията в ЕС и еврозоната бе съответно 2,8 и 2,6 на сто.

Страните от ЕС с най-голям годишен ръст на потребителските цени през юли са Румъния (6,6 на сто), Естония (5,6 на сто) и Словакия (4,6 на сто), а с най-малък – Кипър (0,1 на сто), Франция (0,9 на сто) и Ирландия (1,6 на сто).

Инфлацията в България се повишава до 3,4 на сто през юли, отнесено към същия месец на миналата година, докато през юни бе 3,1 на сто, отчита Евростат. Спрямо предходния месец през юли инфлацията в страната ни е достигнала 1,4 на сто при 0,4 на сто през юни.

Годишният темп на потребителските цени в страната ни се повишава за четвърти пореден месец през юли, след като през април, май и юни бе съответно 2,8, 2,9 и 3,1 на сто.

Според Индекса на потребителските цени (ИПЦ) годишната инфлация у нас за юли е 5,3 на сто, а месечната 1,7 на сто, съобщи миналата седмица Националният статистически институт (НСИ).

В сравнение с юни 2025 г. годишната инфлация е спаднала в осем членки на Евросъюза, останала е без промяна в шест страни, а в тринадесет се е повишила.

През юли 2025 г. с най-голям принос за инфлацията в еврозоната е секторът на услугите (с 1,46 процентни пункта), следван от хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия (с 0,63 процентни пункта), неенергийните промишлени стоки (с 0,18 процентни пункта).

Потребителските цени през юли в сравнение с юни се увеличават е 0,1 на сто в ЕС, а в еврозоната остават на нивата си от предходния месец.

На месечна основа най-значителен ръст на цените отбелязва Дания (1,7 на сто), следвана от България (1,4 на сто) и Румъния (1,3 на сто).

Източник: БТА