Турция си е поставила за цел да намали силната си енергийна зависимост, залагайки на възобновяеми източници – основно вятърна и слънчева енергия.

Ако има една дума, която да се повтаря в речите на политиците и да се открива в стратегическите документи на Турция, това е „независимост“, пише испанското издание „Паис“. Евроазиатската страна иска да диверсифицира своите партньори и съюзници, за да може да разполага с по-голяма свобода. Икономиката обаче продължава да диктува правилата: за да поддържа работата на своите заводи Турция зависи от европейските пазари за износа си (макар делът на ЕС да е намалял леко през последното десетилетие до около 40 на сто), от вноса на западни машини и технологии, както и на суровини от Азия.  Все пак в нито една област външната зависимост не е толкова голяма, колкото в енергетиката: в страна, преживяла бърз растеж на енергийното потребление, 74 на сто от търсенето се покрива от внос и ролята на Русия като вносител е доминираща (около 40 на сто от импорта на газ, петрол и въглища).

„Търсенето на енергия ще продължи да расте през идните години. Правим мащабни инвестиции, за да прекратим нашата външна енергийна зависимост“, подчерта министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар през юни. Стратегията включва няколко направления. От една страна се извършват множество проучвания в Черно море, където са открити подводни газови находища, които, когато бъдат развити, биха могли да покриват една трета от годишните нужди на страната. От друга страна се очаква (след многобройни закъснения) догодина да заработи първият реактор на атомната централа „Аккую“ (построена в сътрудничество с Русия), която след пълното й завършване в края на десетилетието ще може да осигурява 10 на сто от електроенергията за страната.

Въпреки това „ключът към пълната енергийна независимост“, подчертава турският министър, „ще бъдат възобновяемите източници“. Те ще изиграят решаваща роля и за постепенното закриване на силно замърсяващите и будещи противоречиви оценки въглищни централи. Правителството вече се похвали миналата година, че в някои дни възобновяемите енергии са осигурявали над 75 на сто от потреблението на електроенергия.

Хидроенергията имаше до неотдавна водеща роля сред възобновяемите източници, но с все по-голямата суша в региона този източник става все по-ненадежден, пише испанското издание. Затова страната залага на слънчевата и вятърната енергия, като планира до 2035 г. да има 120 000 мегавата инсталирани мощности. 

Това означава, че Турция трябва да увеличи почти четворно сегашния си капацитет, което изисква инвестиции от около 100 милиарда евро, включително подобрения в мрежата за пренос и съхранение на енергия.

Ибрахим Ерден, председател на Турската асоциация за вятърна енергия, смята, че този голям напредък е постижим с оглед на постигнатото през последните години: приносът на слънчевата енергия в общото производство на електроенергия е бил почти нулев преди 2018 г., а вятърната енергия започна да се развива едва след 2016 година. Освен това различните министерства единодушно прегръщат тази стратегия и през лятото турският парламент прие така нареченото „суперразрешително“ – „едно отдавнашно обещание към сектора“. То обаче предизвика доста полемики, тъй като позволява минна дейност в гори и маслинови горички, които досега бяха защитени по закон.

Що се отнася до възобновяемите енергии, мнозина в сектора са във възторг от новото „суперразрешително“, тъй като то ще съкрати сроковете за одобрение на нови вятърни и соларни инсталации от около пет на максимум две години.

Към това се прибавя и индустриалната екосистема, която се изгражда в Измир, на егейското крайбрежие на Турция, където вече са открити фабрики с местни и европейски инвестиции за производство на компоненти за вятърни турбини. Ерден счита това за съществено, защото позволява частична релокализация на производството и намаляване на зависимостта от Китай.

Целта е след няколко години Турция да се изкачи в класацията и да стане петият по големина пазар за вятърна енергия  в Европа.

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че от 1 ноември или по-рано Вашингтон ще увеличи до 100% размера на митническите налози по отношение на Китай и ще въведе мерки за експортен контрол върху технологичните продукти, съобщиха агенциите, като се позоваха на публикация на американския лидер в социалната мрежа „Трут Сошъл“.

„Поради обстоятелството, че Китай зае безпрецедентна позиция, от 1 ноември 2025 г.  (или по-рано, в зависимост от всякакви последващи действия или промени от страна на Китай) САЩ ще увеличат до размер от 100% всяко мито, плащано от Китай“, се казва в съобщението на републиканеца.

По думите му мярката се налага след „крайно агресивните“ ограничения, наложени от Пекин по отношение на редкоземните метали.

„Също от 1 ноември въвеждаме и експортен контрол върху всички видове критичен софтуер“, добави той.

По-през вчерашния ден президентът на САЩ постави под съмнение планирана среща между него и китайския му колега Си Цзинпин в Южна Корея. Тръмп каза, че Пекин изпраща „писма до страните по света“, в които обявява ограничения върху износа на редкоземни метали.

„Това дойде буквално от нищото“, посочи той и добави, че китайската мярка ще скове световната търговия и ще навреди на много страни. Китай става все „по-враждебен“, добави републиканецът.

Двамата лидери се очакваше да разговарят в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК), който започва в края на месеца.

В митническия спор между САЩ и Китай беше настъпило затишие, след като той се изостри по-рано през годината. През април двете страни си размениха удари с взаимно увеличение от над 100% на митническите ставки, но през май те договориха примирие в търговската война и митата отново бяха понижени.

В четвъртък Пекин обяви, че разширява ограниченията си върху експорта на редкоземни метали, които са от критично важно значение за американската промишленост.

Министерството на търговията в Пекин увеличи от пет на 12 броя на редкоземните метали, върху които упражнява експортен контрол. Новите ограничения включват някои материали, нужни за производството на батерии, и графитни продукти; рестрикциите влизат в сила от 8 ноември.

Пекин беше ограничил от по-рано износа на редкоземни метали и магнити, на фона на търговския спор с Вашингтон.

Китай е най-големият производител на тези суровини, които са от съществено значение за направата на редица съвременни устройства.

Източник: БТА