Управляващата проевропейска партия в Молдова е изправена пред тежка битка за запазване на парламентарното си мнозинство срещу опонентите си, обявяващи се за по-тесни връзки с Москва, сочи ново проучване, потвърждаващо, че мнозина избиратели все още не са решили за кого да гласуват в неделя, предаде Ройтерс.

Според изследването на социологическата агенция Idata, резултатите от които бяха разпространени вчера, Партията на действието и солидарността (ПДС) разполага с подкрепа от 24,9% при 24,7% за проруския Патриотичен блок.

Предизборният съюз „Алтернатива“, обвиняван от управляващите, че следва скрит прокремълски дневен ред, се подкрепя от 7,2% от избирателите, а на четвърто място е „Нашата партия“ на бившия кмет на втория по големина град в Молдова Балц с 5,4%.

Общо 26,6% са колебаещите се гласоподаватели, които все още не са решили за кого да пуснат бюлетина, сочи проучването. Ако бъдат взети само решилите за кого да гласуват избиратели, Патриотичният блок има лека преднина от 33,9 срещу 33,6%. 

В случай че управляващата партия, която разполага с 61 места в 101-местния парламент, загуби мнозинството си, Санду е по-вероятно да сключи споразумение с „Нашата партия“, отколкото да назначи проруски премиер, смятат политически анализатори.

Министър-председателят Дорин Речан обвини Русия вчера, че се опитва да установи контрол над Молдова чрез изливането на милиони долари за купуване на гласове и подклаждане на вълнения сред народа.

„Кремъл също е в разгара на тази предизборна кампания, като целта му е да придобие власт над Молдова чрез заобикаляне на нейния суверенен избор“, каза премиерът в обръщение след заседание на кабинета.

Русия отрича да се опитва да повлияе на вота и обвинява молдовските власти в потискане на опозицията и раздухване на русофобия.

Вчера Москва извика молдовския посланик в руското Министерство на външните работи, за да изрази недоволство от отказа на Кишинев да акредитира руски представители като наблюдатели на изборите.

Миналата година Санду беше преизбрана, а референдум в подкрепа на европейското бъдеще на Молдова мина на косъм, благодарение най-вече на гласовете на молдовците, живеещи в чужбина. Президентът си поставя за цел страната ѝ, която е една от най-бедните в Европа, да стане член на ЕС до 2030 г.

Санду осъди руската инвазия в съседна Украйна и също обвинява Русия в изборна намеса. Опозицията, от своя страна, залага на опасенията сред населението от поскъпването на живота в Молдова.

Източник: БТА

Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че ще подпише указ тази седмица за разбиване на „вътрешните терористични мрежи“, финансирани по думите му от левичарски групировки с цел подклаждане на насилие срещу консерваторите, съобщиха агенциите.

„Нестихващото насилие от страна на терористите от радикалната левица, след убийството на Чарли Кърк, трябва да бъде спряно“, написа американският лидер в социалната мрежа „Трут Сошъл“. „Тази седмица ще подпиша указ за ликвидиране на тези вътрешни терористични мрежи.“

Тръмп обяви това в същия ден, в който въоръжен нападател уби един и рани двама други задържани в обект на Службата за имиграционен и митнически контрол на САЩ в Далас. Именно тази структура се превърна в острието на предприетите от Тръмп строги, широкообхватни мерки срещу незаконната имиграция, които бяха разкритикувани от мнозина демократи и защитници на правата на имигрантите.

Президентът и обкръжението му многократно заявиха, без да представят доказателства, че заподозреният за убийството на консервативния деец Кърк преди две седмици е част от по-голямо, координирано ляво движение.

Същевременно президентът до голяма степен омаловажава насилието на десни групировки и настоява, че политическото насилие е проблем само на левицата. Но според експерти по вътрешен тероризъм към политическо насилие са склонни представители и на единия, и на другия спектър, а исторически погледнато, повече нападения са извършени от привърженици на дясната, отколкото на лявата идеология, отбелязва Ройтерс.

Преди това Тръмп каза, че е обсъдил с главния прокурор Пам Бонди подвеждането на подобни организации под съдебна отговорност по Закона за корумпираните лица и тези, намиращи се под влиянието на рекетьори (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act, RICO). Нормативният акт е приет за борба с организираната престъпност.

Демократите предупредиха, че правителството може да използва убийството на Кърк като предлог за разправа с политическото инакомислие. 

В понеделник Тръмп подписа друг указ, за обявяване за вътрешна терористична организация на „Антифа“ и заплаши с разследване и съдебно преследване всички, които подкрепят това движение финансово.

„Антифа“ е „децентрализирано движение без лидери и се състои от групи, мрежи и отделни лица, имащи слаба връзка помежду си“, според информация на Лигата за борба с поругаването, американска правозащитна организация, следяща и документираща проявите на екстремизъм.

Източник: БТА

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху каза, че признаването през последните дни на Палестина от няколко западни страни „с нищо не задължава Израел“, предаде Франс прес.

„Срамната капитулация на някои лидери пред палестинския тероризъм с нищо не задължава Израел. Палестинска държава няма да има“, посочи канцеларията на израелския лидер, след като шест европейски страни, сред които Франция и Белгия обявиха в понеделник, че признават Палестина.

ИЗРАЕЛ ПРЕГОВАРЯ ЗА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СИГУРНОСТ СЪС СИРИЯ

От канцеларията на Нетаняху допълниха, че израелският премиер преговаря за сключване на споразумение за сигурност със съседна Сирия, предаде ДПА.

В съобщението се уточнява, че необходимите условия за сключването му са девоенизация на пограничната зона в Югозападна Сирия и защитата на друзкото религиозно малцинство, което Израел смята за свой съюзник.

Нетаняху намекна за воденето на подобни преговори още преди дни.

Оказа се, че в действителност те се водят от месеци, само че в тайна. Според сирийски източници през август е имало среща в Париж между сирийския външен министър Асад аш Шибани и израелска делегация.

Временният сирийски президент Ахмед аш Шараа също потвърди, че се водят преговори, но подчерта, че сключването на споразумение не значи нормализация на отношенията с Израел.

Процесът по-скоро има за цел да уреди въпроса със сирийското и израелското военно присъствие в пограничния район. Израел иска да не допусне в тази зона да се установят подкрепяни от Иран милиции и въоръжени ислямистки групировки, настроени враждебно към Израел. Израел и Сирия официално са във война от 1948 г. и до ден днешен между тях няма сключен мирен договор. Основната ябълка на раздора е съдбата на Голанските възвишения, които Израел окупира през 1967 г. и анексира през 1981 г.

Източник: БТА