Сметната палата ще извърши одит на тема „Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2025 г. Одитирани организации ще бъдат две министерства – на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на околната среда и водите (МОСВ), както и общини.

Одитният екип ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.

Като причини за планиране на одита Сметната палата посочва няколко установени проблема:

• 4,5% от населението на воден режим

Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4 на сто от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие. По данни на НСИ за периода 2010 – 2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте – от 1 на сто до 3,9 на сто, а за 2023 г. е 4,5 на сто.

•  Питейната вода у нас намалява

Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м). Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г., недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености.

• Язовирите за питейни нужди запълнени на 68%

Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на комплексните и значими язовири в страната – 52 на брой, от които 14 – за питейно-битово водоснабдяване, водохранилищата, прилежащите съоръжения и събирателните им деривации. Тези 14 комплексни язовира, към част от които работят ВЕЦ, са запълнени на около 68 % от общия обем.

Към септември 2024 г., по данни на МОСВ, няма въведен воден режим в населените места, които се водоснабдяват от комплексните язовири. Но тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). В началото на 2024 г. МОСВ информира с писма и в работни срещи МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, ВиК операторите, Министерство на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от предприемането на своевременни действия за приоритетно осигуряване на питейно–битовото водоснабдяване на населението и нуждите на земеделието.

• Хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата

Макар че качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98.7%, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) сочат, че продължават да се наблюдават отклонения по редица индикатори, като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др. Установени са отклонения по показател нитрати в около 309 предимно малки зони на водоснабдяване, предимно в райони с развито земеделие и животновъдство. Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.

• 60% загуби по мрежата

Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи (60%) и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.

Тръбите са на средна възраст 36 години

Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“. Това се посочва в анализите към НИП и към Стратегията на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027.

• Между 325 и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация

Според оценка на Световната банка, заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.

• Подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото

7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. – за населени места между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. – за малки населени места (с между 50 и 2 000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg