Австралийски учени са изготвили първата подробна молекулярна карта на човешкия костен мозък, разкривайки сложността на рака на кръвта, което може да доведе до по-добри методи за лечение, предаде Синхуа.

Авторите на изследването са използвали най-съвременната технология за пространствена транскриптомика, за да създадат „Гугъл карта“ на костния мозък, изобразявайки над 5000 гена в отделни клетки, се посочва в изявление на Института „Уолтър и Елайза Хол“ (WEHI) в Мелбърн.

Изследването, публикувано в сп. Blood, оспорва установените теории за развитието и прогресията на миелома и проправя пътя за разработване на по-ефективни лечения за пациентите.

Учените разкриват, че раковите плазмени клетки образуват отделни микросреди в костния мозък, с различни поддържащи клетки и генна активност, обяснява съавторът на изследването Реймънд Ийп. „Това е като да откриеш, че всеки тумор има свой собствен пощенски код“, казва изследователят, цитиран от БТА.

Учените дълго време са смятали, че миеломните клетки оформят костния мозък по сходен начин, което позволява универсални лечения. Новите открития обаче могат да помогнат да се обясни защо пациентите с миелом реагират различно на настоящите терапии и да насочат към по-персонализирани подходи в диагностиката и лечението, допълват изследователите.

Най-новите пространствени технологии на WEHI позволяват да бъдат проследявани индивидуалната активност на клетките и местоположението им в тъканите.

Миеломът е вид рак на кръвта, който засяга плазмените клетки в костния мозък. Често се нарича множествен миелом, защото 90 процента от хората имат множество костни лезии, когато им бъде поставена диагноза. Съществуващите лечения забавят прогресията и овладяват симптомите, но реакциите на пациентите са различни.

Изследователи от същия институт по-рано направиха пробив в разрешаването на загадката на отслабващата с възрастта функция на имунната система.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Учени заснеха в реално време как човешки ембрион се имплантира в тъкан, наподобяваща маточната лигавица — постижение, което изследователите определят като световен прецедент, съобщи Евронюз.

Имплантацията, един от най-ранните и ключови процеси в бременността, досега трудно можеше да бъде наблюдавана. Лекарите разполагаха само с ограничен брой статични изображения, тъй като липсваха постоянни записи на този етап.

Екипът на Института по биоинженерство на Каталуния (IBEC) в Барселона създаде изкуствен модел на маточна тъкан от колаген и протеини, върху която оплодени човешки яйцеклетки бяха поставени, за да симулират процеса.

„Човешките ембриони са свободно плаващи форми,“ обясни Самуел Охоснегрос Мартос, ръководител на отдела по биоинженерство в репродуктивното здраве към IBEC. „Те трябва да се прикрепят към майката, но ние ги губим от поглед, докато не се появят на ултразвук седмици по-късно. Какво се случва между петия ден и първия ултразвук досега беше пълна „черна кутия“.“

Кадрите показват как ембрионите активно се „заравят“ и издърпват себе си навътре в тъканта. По-здравите ембриони се прикрепват с по-голяма сила в сравнение с тези с по-ниско качество, което подсказва, че именно силата на натиск е решаваща за успешната имплантация. „Открихме, че човешкият ембрион е много инвазивен – той буквално изкопава дупка и се издърпва навътре със значителна сила,“ уточни Мартос.

Повторението на експеримента с миши ембриони показа съществена разлика – те остават на повърхността на маточната тъкан, без да проникват дълбоко, както правят човешките.

Имплантацията е решаващ момент за задържането на бременността. Около 60% от ембрионите изобщо не успяват да се закрепят или се губят малко след това, което я прави една от най-честите причини за спонтанни аборти, пише БГНЕС.

Според специалисти, изследването може да помогне за повишаване на шансовете за успешна имплантация и да подобри резултатите от процедурите по инвитро оплождане. „Това е изключително интересно проучване, защото се опитва да обясни защо някои ембриони успяват да се имплантират, а други не,“ коментира проф. Тим Чайлд, експерт по репродуктивна медицина в Оксфордския университет, който не е участвал в експеримента.

Той припомни, че дори когато при инвитро ембрионът е генетично нормален, шансът за имплантация е до 80%, но не 100%. „Въпросът е защо не всички ембриони се закрепват, дори когато хромозомите са напълно нормални?“ каза Чайлд.

Най-често неуспехите настъпват именно в момента, когато лабораторно създадените ембриони се поставят в матката. Според Чайлд, благодарение на това проучване в бъдеще може да бъдат разработени лекарства, които да увеличават вероятността за успешна имплантация.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg