Разширяването към Западните Балкани отново е сред приоритетите на Европейския съюз, като Черна гора и Албания биха могли първи да се присъединят към ЕС, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща в интервю за Евронюз преди обиколка на страните от региона тази седмица.

Коща подчерта, че стабилността и напредъкът са бъдещето на Европа и зависят от разширяването на блока. По думите му ЕС е ангажиран с нов тласък на процеса по присъединяване, който в последно време се бави, „частично и заради колебанието на страните членки“. Той призова страните кандидатки да се ангажират с реформите, необходими за присъединяването.

„Руската инвазия в Украйна ускори процеса на присъединяване на Украйна и Молдова, така че не е честно спрямо страните от Западните Балкани, ако Украйна и Молдова ги изпреварят. Това ще ги подтикне по-бързо да предприемат реформи“, каза Коща и допълни, че в основата на неговото посещение в Западните Балкани тази седмица е необходимостта Брюксел да не губи стратегическия си контрол над ключовия регион.

Първата дестинация от обиколката на Коща утре ще бъде Сърбия, която в продължение на няколко месеца се намира в политическа криза, отбелязва Евронюз. В същия ден Коща ще посети и Босна и Херцеговина, а в сряда се очаква да се срещне с държавния връх в Черна гора и Косово. В четвъртък се очаква да посети и Република Северна Македония.

Последната дестинация на председателя на Европейския съвет е Албания, където в петък ще участва в Срещата на върха на Европейската политическа общност в Тирана. Очаква се на форума основна тема да бъде разширяването на ЕС към Западните Балкани, заради растящата нестабилност в региона.

„От страна на Европейския съвет съществува широко политическо съгласие, че разширяването е най-важната геополитическа инвестиция, която може да се направи за стабилността, мира и просперитета на цяла Европа, включително и за страните от Западните Балкани“, заяви Коща в интервюто си за Евронюз.

Той допълни, че присъединяването на страните от региона към ЕС може да се случи и преди 2030-а година, тъй като е процес, основан на заслуги.

„Не познавам по-добър стимул за преодоляване на откритите конфликти от тази, вероятно единствена, възможност – членството в Европейския съюз. Това е най-доброто условие, което можем да предложим на страните от Западните Балкани – възможност за развитие, което трудно ще намерят някъде другаде“, подчерта още Коща.

Източник: БТА

Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заяви днес, че Баня Лука ще отговори с реципрочни мерки, ако Словения започне политика на санкции срещу Република Сръбска, предаде ТАНЮГ.

Изявлението му идва, след като по-рано босненският портал „Кликс“ съобщи, че най-малко четири държави членки на ЕС обмислят налагането на санкции срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик, нейния премиер Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич. „Кликс“ съобщи, позовавайки се на дипломатически източници, че това са Естония, Словения, Полша и Чехия.

Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.

Додик, Вишкович и Стевандич са в списъка с издирвани лица на Съда на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ. През февруари Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност. В отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията си. Държавният съд на Босна издаде заповед за ареста на Додик, Вишкович и Стевандич, след като не се отзоваха на призовка във връзка с разследване, свързано със сепаратисткото законодателство, което те инициираха и което беше спряно от Конституционния съд на Босна. 

„Ако Словения започне политика на санкции, ще намерим начин да им отговорим. Словенците трябва да знаят, че ние в Република Сръбска ще приложим реципрочни мерки, каквото и да означава това за нас“, каза Додик в отговор на информации в медиите, че поне четири държави членки на ЕС, включително Словения, обмислят налагането на санкции на длъжностни лица от Република Сръбска.

Пред медии от Република Сръбска по време на посещението си в Москва Додик каза, че на словенските министри може да бъде забранено да използват Република Сръбска като транзитен маршрут, съобщи телевизия РТРС. Той добави, че Република Сръбска остава лоялна към словенските бизнесмени, които трябва да знаят, че политиката им прави лоша услуга. Според него много словенски бизнесмени, които Република Сръбска цени, работят в босненската полуавтономна единица и те ще бъдат подкрепени.

Додик попита и защо Словения би въвела санкции, след като Република Сръбска не разрушава Босна и Херцеговина, а само настоява конституционното ѝ положение да бъде уважавано.

„Кои сте вие, че да ми налагате санкции? Какво защитавате? Защо разбихте Югославия, защо сега защитавате Босна и Херцеговина на тези принципи?“, попита Додик, цитиран от ТАНЮГ.

Той заяви, че уважава словенската държава, независимо от факта, че принадлежи към поколение, което преживя много тежко разпадането на Югославия, и призова словенците да не бъдат нечестни.

Източници от сараевския портал заявиха, че що се отнася до Словения, все още има известни разногласия в правителството относно санкциите срещу тримата официални представители на Република Сръбска, докато в останалите три страни има по-голяма степен на единодушие сред вземащите решения, „въпреки че окончателното решение все още не е съгласувано“. 

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА