Мащабното прекъсване на електрозахранването, което обхвана Иберийския полуостров на 28 април, отново разпали в Испания дебата относно плана на страната да спре постепенно ядрените си реактори и да генерира повече енергия от възобновяеми източници, пише Асошиейтед прес. 

Докато хората чакат отговори за това, какво е причинило историческото спиране на електрозахранването, което внезапно наруши всекидневието на десетки милиони, някои поставят въпроса дали е разумно да бъдат изведени от експлоатация ядрени реактори, осигуряващи форма на енергия, която е стабилна, макар и противоречива, спрямо възобновяемите източници, чието производство може да бъде белязано от прекъсвания.

Испанският премиер Педро Санчес отхвърли подобни критики, призовавайки за търпение, докато правителството  разследва какво е причинило срива на мрежата. Той увери, че неговото правителство няма да „се отклони нито един милиметър“ от плановете си за енергиен преход.  

Основното в енергийния дебат  

Ядрената енергия е енергиен източник с нулеви въглеродни емисии. Тя се генерира, когато ядрата на атомите се разделят на две или няколко части, освобождавайки енергия. Ядрените технологии осигуряват около 10 процента от производството на електроенергия в световен мащаб, според Международната енергийна асоциация.

Много страни оценяват ядрената енергия като ключова за постигане на целите си за нулеви нетни емисии. Но докато ядрените реактори не отделят затоплящи планетата парникови газове като електроцентралите, работещи с газ или въглища, те произвеждат радиоактивни отпадъци, от които дори развитите икономики трудно успяват да се освободят.

Испания е генерирала почти 57 процента от своята електроенергия през 2024 г. от възобновяеми енергийни източници като вятър, водна енергия и слънчева енергия, според „Ред Електрика“ (Red Electrica) – мрежовия оператор на страната. Около 20 процента са дошли от атомни електроцентрали.

През 2019 г. правителството на Санчес одобри план за извеждане от експлоатация на останалите ядрени реактори в страната между 2027 г. и 2035 г. на фона на по-нататъшното разширяване на дела на възобновяема енергия. Мадрид има за цел да генерира от възобновяеми източници 81 процента от електроенергията си до 2030 година. 

По-рано тази седмица Санчес съобщи, че четирите ядрени съоръжения, които са били активни в деня на спирането на тока, не са помогнали за захранването на мрежата след срива. 

Батериите и други методи допринасят да се регулират колебанията в доставките на електроенергия от вятър и слънце.

Въпреки че причината за внезапното прекъсване на 28 април все още е неизвестна, събитието повдигна въпроси относно техническите предизвикателства, пред които са изправени електрическите мрежи, разчитащи на високи нива слънчева и вятърна енергия. 

Слънцето и вятърът осигуряваха приблизително 70 процента от електроенергията в мрежата, мигове преди Испания да загуби 15 гигавата електроенергия – около 60 процента от доставките си – само за пет секунди.

Електрическите мрежи са проектирани за различна ера, посочва Жил Тоне, заместник-генерален секретар на браншовата организация Международна електротехническа комисия. 

„Традиционно енергията течеше в една посока: от големи въглищни, газови или ядрени централи към домове и бизнеси“, казва Тоне. „Тези централи осигуряваха не само електричество, но и стабилност. Техните въртящи се турбини действаха като амортисьори, изглаждащи колебанията в търсенето и предлагането“, обяснява експертът. 

В дните след спирането на тока, търсенията за думата „ядрен“ в търсачката на „Гугъл“ (Google) рязко са се увеличили в Испания, според данни от „Гугъл трендс“ (Google Trends).

Испанската ядрена лобистка група „Форо Нуклеар“ (Foro Nuclear) призова тази седмица след прекъсването правителството да преосмисли плана си за извеждане от експлоатация на ядрените реактори. Президентът на организацията Игнасио Араулсе каза, че ядрените централи, активни преди прекъсването, „осигуряват постоянство и стабилност“.

Други предупреждават, че е твърде рано да се правят заключения за това, каква роля трябва да играе ядрената енергия.

„Не знаем причината за колебанията“, каза Педро Фреско, генерален директор на „Авасен“(Avaesen), – асоциация на фирми за възобновяема енергия и чисти технологии във Валенсия. „Следователно не знаем какво би дало възможност да бъдат контролирани“, допълва той.

Миналата седмица испанският мрежов оператор стесни търсенето източника на прекъсването до два отделни инцидента, при които подстанции в Югозападна Испания са изключили.

Министърът на околната среда Сара Агесен каза по-рано тази седмица, че мрежата първоначално е издържала на друго прекъсване на производството на електроенергия в Южна Испания, случило се 19 секунди преди срива.

В речта си пред парламента Санчес каза, че няма „емпирични доказателства“, които да показват, че повече ядрена енергия в мрежата би могла да предотврати прекъсване на тока или да позволи по-бързото му възстановяване. Всъщност четирите ядрени реактора, работещи на 28 април преди спирането на тока, бяха изключени след прекъсването като част от аварийния протокол за предотвратяване на прегряване.

По думите на премиера ядрената енергия „не е доказано, че е ефективно решение в ситуации като тази, която преживяхме на 28 април“ и той определи дебата около плана на правителството за отказ от ядрената енергия като „гигантска манипулация“.

За възобновяване на дейността на испанската енергийна мрежа бяха използвани газ и хидроенергия, както и трансферите на електроенергия от Мароко и Франция, припомня АП. 

Източник: БТА

Великобритания има амбициозни планове за по-тясно търговско сътрудничество с Европейския съюз, заяви британският премиер Киър Стармър в интервю за  в. „Гардиън“.

Изказването на Стармър идва в светлината на предстоящата среща на върха между Великобритания и Евросъюза на 19 май. Премиерът каза, че британците са загърбили Брекзит и ги призова да гледат напред, а не към миналото, докато страната навлиза в нова ера в отношенията си 27-членния блок.

Той посочи, че Великобритания ще се присъедини към хранителните стандарти на ЕС, ще работи по-тясно с Брюксел в областта на правоприлагането и че ще подкрепи споразумение за младежка мобилност.

Коментирайки предстоящата срещата на върха с ЕС в Лондон, Стармър посочи: „Амбициозен съм относно това, което можем да постигнем там. Искам по-тесни отношения (с ЕС) в областта на сигурността, отбраната, търговията и икономиката (…) Нека гледаме напред, а не към миналото. Нека осъзнаем, че живеем в различен свят, в нова ера в сигурността и отбраната, в търговията и икономиката“.

Премиерът смята, че „спокойният и прагматичен“ подход, който е предприел при преговорите със САЩ и Индия, които доведоха до подписването на търговска сделка с Вашингтон относно митата и споразумение за свободна търговия с Делхи, ще доведе и до споразумение с ЕС.

Стармър предположи, че Лондон ще се присъедини към ЕС по отношение на хранителните и други стандарти като част от споразумението. „Не искаме да понижаваме стандартите си за храни. Не участваме и няма да участваме в един вид надпревара за най-ниски стандарти“, каза той.

Британският премиер също така допусна, че Съдът на Европейския съюз ще има роля при разрешаването на всякакви спорове.

„Искам да работим в по-тясно сътрудничество. Искам да гарантирам, че ще постигнем най-добрите възможни договорености по отношение обмена на данни. Бих искал да работим повече с Европол“, добави той.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА