Конституционният съд на Босна и Херцеговина отхвърли днес жалбата на отстранения президент на Република Сръбска Милорад Додик срещу съдебното решение, с което на 1 август той беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност, предаде Радио Свободна Европа.

По това време адвокатът на Додик Горан Бубич, обяви, че ще бъде подадена жалба до Конституционния съд на Босна и Херцеговина, като заяви, че това са необходими стъпки за по-нататъшно обжалване пред Европейския съд по правата на човека.

Додик беше признат за виновен в подписването на указ за обнародване на закони, които Върховният представител в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит преди това беше отменил. С тези закони законодателните органи в Република Сръбска се опитаха да предотвратят прилагането на решенията на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и Върховния представител на територията на федеративната единица, населена предимно с босненски сърби.

Вторият обвиняем по делото – Милош Лукич, изпълняващ длъжността директор на Държавния вестник на Република Сръбска, който публикува оспорваните закони, беше оправдан в първоинстанционното производство, което беше потвърдено от апелативния състав.

Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Време е за задълбочаване на структурните реформи, за да се подпомогне сближаването на Хърватия с развитите европейски страни и да се увеличи производителността и потенциалният икономически растеж, посочи мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в края на редовното си посещение в Хърватия. Препоръчва се и ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор.

В доклада се посочва, че растежът на хърватската икономика продължава да е сред най-бързите в еврозоната, като е постигнат и значителен напредък в стандарта на живот на гражданите. Мисията очаква, че след реалния растеж на Брутния вътрешен продукт в последната година до близо 4 процента, хърватската икономика ще се забави през 2025 г. до 3,1 процента, докато за 2026 г. се прогнозира растеж от 2,7 процента.

„Силното местно търсене, на което влияят повишените реални доходи на домакинствата, ниските лихвени проценти и вложенията, финансирани с европейски средства, ще наваксат възможните негативни последствия на повишената глобална неизвестност и слабия растеж на търговските партньори“, се отбелязва в доклада.

МВФ призовава и за по-значително намаляване на фискалния дефицит, което ще бъде до голяма степен осъществено в началния период, с цел постигане на структурно първично салдо до 2030 г.

„Анализът ни показва, че стимулиращата фискална политика, особено в частта, свързана с реформата на заплатите в публичния сектор, играе важна роля от 2024 г. насам по отношение на инфлацията. Освен това, бързият растеж на постоянните разходи за заплати и социални помощи намалява гъвкавостта на бюджета, което може да застраши публичните инвестиции в случай на негативни шокове“, се посочва още в доклада.