БГ елфите оповестиха смущаващи обстоятелства около академичния конкурс, на който на историка Александър Сивилов е присъдено научното звание професор. Според тяхна публикация преподавателят от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е копирал цитати от Уикипедия, преведени с Google Translate, а за научен принос журито отбелязва, че преподавателят води YouTube шоу.

Сивилов поддържа популярния канал „Димна завеса“. Освен това той е и координатор на проруския евразийския център VIA EVRASIA.

OFFNews се свърза с професор Сивилов, който отрече всички твърдения в публикацията на БГ елфите. Според него в случая не става дума за разследване, а за политически мотивирано действие.

„В научното жури изобщо не е повдиган въпрос за наличие на плагиатство. Доцент Стоянов говори за сходство на текста. Всички колеги бяха запознати с този въпрос, а аз представих мотивиран отговор. И тук не става дума за решение на 7 души, а за целия факултетен съвет. Така че написаното е анонимна политическа атака срещу мен заради политическата си позиция, която оповестявам в YouTube“, коментира проф. Сивилов.

Той подчерта, че в научното жури, което му е присъдило титлата професор са „най-сериозните експерти в България“.

Според БГ елфите зад академичното постижение на Сивилов се крият смущаващи факти:

Пасажи копирани от Уикипедия; жури от директно свързани и приближени лица, с които той има съвместни трудове и те са „оценявали“ собствените им съвместни трудове за неговата професура – явни политически и идеологически мотиви в един предварително нагласен и меко казано нелеп конкурс. В журито с общ състав 7 човека – четирима са от същия университет, а трима от тях са от катедрата, на която той е ръководител и са пряко зависими от него.

Според елфите при хабилитацията на Сивилов правилата на научната етика са жертвани в името на свои хора и идеологически цели като приятелско жури с явен конфликт на интереси му е постлало червен килим.

Александър Сивилов се явява единствен кандидат на предварително организиран конкурс за професор. Още на ниво катедра обаче среща сериозна критика. В представената от него основна монография „Гангстерите на Сухия режим и Голямата депресия в социалната история на САЩ, 1919-1936 г.“ са открити цели пасажи, преписани от английската Уикипедия.

Това не са анонимни твърдения, а заключение на официален рецензент, който случайно се озовава в конкурса и шокиран. В своето становище доц. Борис Стоянов отбелязва „почти пълното припокриване на части от параграфите за Ал Капоне и Бони и Клайд… със секции от статиите за споменатите исторически личности от английската версия на електронната енциклопедия Уикипедия“. С други думи, текстът за двамата прочути гангстери в труда на Сивилов се оказва възпроизведен (с минимални разлики) от свободната онлайн енциклопедия Wikipedia.

Рецензентът Стоянов е толкова обезпокоен от това и от други „слабости“ на работата, че е категоричен в заключението си: „по-уверено и обосновано изразявам становище, че на този етап доц. д-р Александър Сивилов не следва да заеме академичната длъжност ‘професор’.

Той подчертава, че една професура е много повече от събиране на точки по формални показатели и че Сивилов „още не е готов“ за това звание.

Обикновено подобно тежко обвинение в плагиатство би трябвало да спре или поне отложи процедурата. Как обаче реагира научното жури? Вместо да препоръча допълнителна проверка или да дисквалифицира кандидатурата, мнозинството от членовете на журито пренебрегват констатациите на доц. Стоянов.

В представените останали рецензии и становища на практика не се споменава проблемът с Уикипедия или той е омаловажен. Така, въпреки червен флаг за плагиатство, конкурсната комисия продължава, сякаш нищо не се е случило. Повече внимание се отдава на възхвала от кандидатите за научния принос на неговото политическо предаване, където хора от журито са редовни гости. В крайна сметка Александър Сивилов е одобрен и предложен за професор, а Академичният съвет на университета утвърждава избора.

Приятелско жури и явен конфликт на интереси: кой оценяваше Сивилов?

Поглеждайки състава на научното жури, изплува обезпокоителна картина на множество конфликти на интереси. Вместо безпристрастни арбитри, мнозинството от оценяващите се оказват директно подчинени в катедрата, колеги в съавторство с него, членове на руския център VIA EVRASIA, редовни участници в предаването му известни със своята проруска позиция, посочват БГ елфите.

И изброяват някои от ключовите фигури:

Проф. Дарина Григорова – известна с прокламирането на руските гледни точки, автор в руското издание на платформата „Православие“, ръководител на Център VIA EVRASIA, където Сивилов е координатор. Дарина Григорова е внучка на Митко Григоров – вторият след Живков (1961-1966), който председателства пленума – посветен на ликвидирането на България и превръщането и в 16-а република на СССР. Той е съосновател на лагера на смъртта – Белене.

Проф.Григорова заедно със Сивилов са организирали „Кръгла маса София- Москва – Петербург“ като те не крият своята свързаност – двамата са работили по множество съвместни проекти, съавторства и конференции – Сивилов и Григорова редовно участват, като коментатори в разследвания от прокуратурата за разпространение на руска пропаганда сайт Pogled.info

Тя е избрана като един от рецензентите в журито. Григорова и Сивилов имат дългогодишна съвместна дейност: проф. Григорова е главен редактор на алманаха „VIA EVRASIA“, а Сивилов й е заместник главен редактор. На практика, в периода 2012-2016 те са работили рамо до рамо именно по изданията на този евразийски алманах – който е приложен към кандидатурата на Сивилов и част от аргументацията за избора му. Нелепо е да се очаква от рецензент пълна безпристрастност, когато оценява собствените си трудове. Още повече, че двамата споделят сходни политически възгледи и участия в редица събития. Дарина Григорова е не само член, но и идеологически съмишленик на „евразийския“ кръг около Сивилов, което поражда съмнения дали оценката ѝ би могла да е обективна.

Проф. Искра Баева – утвърден русофил и дългогодишен преподавател в Софийския университет, също част от журито като рецензент. Баева е била пряко академичeско свързана със Сивилов – тя е неговата бивша преподавателка и ментор.

В рецензията си проф. Баева сама отбелязва, че Сивилов е завършил магистратура по история на Русия под нейно научно ръководство. Тя е била начален наставник в кариерата му – научен ръководител на дипломната му работа през 2003 г. Освен това, отношенията им не се изчерпват с миналото: само преди две години Сивилов и Баева заедно са издали книга, посветена на Втората световна война – Сивилов е съставител, а Баева научен редактор. Тоест, през 2023 г. двамата официално са били в ролята на съавтори (редактори) на значима научна публикация.Тя е също и редовен политически коментатор в предаването на Сивилов, член на евразийския клуб VIA EVRASIA, заедно са протестирали срещу премахването на идеологическия символ на Кремъл – МОЧА и да честват „Дeня на победата“. Фактът, че проф. Баева е едновременно скорошен сътрудник, участник в алманаха на VIA EVRASIA и бивш научен наставник на кандидата, меко казано поставя под съмнение нейната безпристрастност, пишат БГ елфите.

В нейната рецензия няма и дума за „копираните“ от Уикипедия пасажи; вместо това Баева акцентира върху богатата дейност на Сивилов, включително популяризаторската и научния принос на неговото Ютуб предаване , и в крайна сметка подкрепя избирането му.

Проф. д-р Йордан Баев, външен член на журито т.е. ⅓ от тежестта на външната оценка – предвид, че е имало само трима „външни оценители“ е човекът участвал в по-горе споменатата дискусия с проф.Баева и Сивилов.- проф.д-р Йордан Баев е известен в обществото със своите книги за КГБ в България и СССР е бил рецензент в научното жури по конкурси за академичната длъжност „доцент“ на Александър Сивилов и на д-р Дарина Григорова – на която пък в научното жури за професор открихме Александър Сивилов, като председател, а д-р Баев, като член на журито.

Водещ и съорганизатор на събитието за представянето на книгата „Китай и Източна Европа. Исторически хоризонти“ на проф. д-р Баев е именно Александър Сивилов. Абсолютно навсякъде, където книгата е в продажба в рекламата участва Александър Сивилов с хвалебствени цитати.През годините проф. Д-р. Баев е участвал в различни събития обвързани с проф. Wikipedia или с членове на журито.

Важно е да се отбележе, че в рецензията му за професурата на Сивилов той изтъква в официалното си становище по адрес на Сивилов, като причина за положителната си оценка: „Участвал е в международен дипломатически семинар,организиран от Фонда „Горчаков“ в Москва“; „От 2011 г. е координатор на Център VIA EVRASIA“. Също не пропуска да отбележе „научния“ принос на YouTube предаването на Сивилов – той посочва още в официалната си рецензия – „Две от статиите са публикувани на английски език в периодичното издание Алманах VIA EVRASIA, а един от материалите е под печат. “ – Това ни навежда към мисълта, че А.Сивилов използва позицията си за саморецензиране / самопромоция, предвид процеса по хабилитиране, прояваме съмнение за съществуване на независима рецензия в Евразийския Център – Via Evrasia. На жаргонен език казано, издава сам нещата, които пише и после ги използва все едно други са го публикували, защото е написал нещо смислено.

Доц. Гергана Алексиева – преподавател в катедра „Нова и съвременна история“ на СУ и член на журито – е пряко подчинена на ръководителя на катедрата доц. Сивилов от 2019 г. Очевиден конфликт на интереси: тя оценява началника, от чиято благосклонност зависят кариерните ѝ перспективи.

В становището си Алексиева не засяга етичните въпроси и обвиненията в плагиатство, ограничавайки се до мнението изложено от другите членове на Via Evrasia и катедрата по История. Не изразява никаква критика към кандидатурата, конфликтите на интереси с които е запозната, защото е от същата катедра или пасажите от Уикипедия.

Цялото разследване на БГ елфите може да прочетете тук.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg