България е с най-голям годишен спад на промишленото производство през юни 2025 г. сред държавите в Европейския съюз, показват първоначалните данни на Евростат, публикувани днес на сайта на статистическата агенция. 

Спрямо същия месец на 2024 г. продукцията на промишлените предприятия у нас се е понижила с 8,2 на сто – най-голямото намаление сред страните членки, следвано от Унгария (-4,9 на сто) и Словения (-4,3 на сто). На месечна база, спрямо май 2025 г., промишленото производство в България е намаляло с 1,7 на сто, след като през предходния месец бе отчетен ръст от 0,8 на сто.

В целия ЕС сезонно коригираното промишлено производство е отбелязало спад от 1 на сто през юни спрямо май, а в еврозоната понижението е 1,3 на сто. През май обемът на промишленото производство се бе увеличил с 0,8 на сто в ЕС и с 1,1 на сто в еврозоната.

На годишна база през юни 2025 г. промишленото производство в ЕС е нараснало с 0,5 на сто, а в еврозоната – с 0,2 на сто. В рамките на ЕС най-голямо повишение на промишлената продукция на месечна база е отчетено в Белгия (+5,1 на сто), Франция и Швеция (по +3,8 на сто) и Гърция (+3,3 на сто), докато най-значителен спад е регистриран в Ирландия (-11,3 на сто), Португалия (-3,6 на сто) и Литва (-2,8 на сто).

По сектори в ЕС през юни спрямо май е отчетено понижение от 0,2 на сто при междинните стоки, ръст от 2,7 на сто при производството на енергия, спад от 1,7 на сто при капиталовите стоки, от 0,4 на сто при дълготрайните потребителски стоки и от 3,7 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В еврозоната по същото време производството е намаляло с 0,2 на сто при междинните стоки, нараснало с 2,9 на сто при енергията, понижило се с 2,2 на сто при капиталовите стоки, с 0,6 на сто при дълготрайните потребителски стоки и с 4,7 на сто при недълготрайните потребителски стоки.

На годишна база в ЕС промишленото производство е намаляло с 1,6 на сто за междинни стоки, увеличило се е с 3,5 на сто при производството на енергия, понижило се е с 1,3 на сто за капиталовите стоки и с 3,5 на сто при дълготрайните потребителски стоки, а при недълготрайните потребителски стоки е отчетен ръст от 5,3 на сто. В еврозоната по същото време се наблюдава спад от 1,8 на сто при междинните стоки, ръст от 4,6 на сто при енергията, намаление от 2,1 на сто при капиталовите стоки, спад от 4 на сто при дълготрайните потребителски стоки и повишение от 5,8 на сто при недълготрайните потребителски стоки.

Сред страните членки с най-голям годишен ръст на промишленото производство през юни са Швеция (+13,4 на сто), Ирландия (+10,5 на сто) и Латвия (+7,3 на сто).

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз, коригиран спрямо сезонните фактори, е нараснал с 0,2 на сто на тримесечна основа и с 1,5 на сто на годишна през второто тримесечие на 2025 г., показват публикуваните днес данни на европейската статистическа служба Евростат. За сравнение, през първото тримесечие растежът бе съответно 0,5 на сто и 1,6 на сто.

В страните от еврозоната БВП се е увеличил с 0,1 на сто на тримесечна база и с 1,4 на сто на годишна, след ръст от съответно 0,6 на сто и 1,4 на сто в предходното тримесечие.

За сравнение, икономиката на САЩ е нараснала с 0,7 на сто спрямо първите три месеца на годината, когато отчете спад от 0,1 на сто. На годишна база американският БВП се е увеличил с 2 на сто, запазвайки темпа си от предходното тримесечие.

Сред държавите от ЕС, за които има налични данни, най-висок годишен растеж е отчетен в Ирландия – 16,2 процента, докато най-слаб е в Австрия – едва 0,1 процента.

За България се отчита годишен растеж на БВП от 3,1 на сто, колкото обяви днес и Националният статистически институт (НСИ), и от 0,7 на сто на тримесечна основа.  

Анализатори на „Ай Ен Жи“ (ING) отбелязват, че при разглеждане на страните от еврозоната и развитието им от началото на 2020 г. насам ясно се открояват структурни промени в конкурентоспособността и секторната специализация в рамките на блока. Докато индустриалното производство в Германия и Италия остава съответно с над 10% и 5% под нивата от януари 2020 г., Ирландия отчита рязък скок, а Нидерландия и Белгия също бележат солиден ръст. Основни двигатели на тези промени са енергийните разходи и засилената конкуренция от страна на Китай, се казва в коментара им, изпратен до редактор на БТА.

Заетост в ЕС и еврозоната 

Броят на заетите лица както в ЕС, така и в еврозоната, се е увеличил с 0,1 на сто на тримесечна основа и с 0,7 на сто на годишна. През първото тримесечие заетостта в ЕС остана без промяна, а в еврозоната се повиши с 0,2 на сто на тримесечна основа. На годишна база заетостта се увеличи със съответно 0,4 на сто и 0,7 на сто. 

Източник: БТА