Поп групата No Angels се завръща – новата й песен I Still Believe, която излиза този петък, има за цел да изпрати послание за надежда и да привлече вниманието към положението на децата по света, съобщава немското издание „Шпигел“.

Това е първата нова песен на No Angels от 2021 г. насам. „В днешно време е невъзможно да се игнорират ужасните събития, които се случват по света, било то в Газа, Украйна или някъде другаде. Децата навсякъде страдат безмерно“, каза Санди Мьолинг, една от певиците в състава и добави: „Не бива да си затваряме очите за това.“

С песента обаче музикантите искат да изпратят послание и да кажат, че все още има надежда. „Надявам се, че песента ще утеши хората, ще им даде сила и ще ги накара да се чувстват разбрани“, допълни нейната колежката от групата Надя Бенайса, цитирана от „Шпигел“.

Работата по песента върна изпълнителките към емоционалното им начало. „Чувствахме се сякаш преди 25 години с Daylight in Your Eyes. Всеки от нас може силно да се идентифицира с песента“, каза певицата Люси Дяковска.

No Angels се появиха за пръв път на шоуто за таланти Popstars през 2000 г. С Daylight in Your Eyes те постигнаха първия си голям хит и се превърнаха в може би най-успешната женска група в Германия, пояснява още немското издание.

БТА припомня, че Люси Дяковска и Плевенската филхармония с диригент Георги Милтиядов изнесоха два концерта под надслов „Бяла Коледа“ в Ловеч и София през декември 2024 г.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

„Гласовете на поезията, философията и фотографията са гласове за различни неща. Философията е по-скоро усилие да се разбере механизма, по който се движи светът, поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят“. Това каза в интервю за БТА философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев.

„Смятам, че тези езици могат да бъдат използвани паралелно и това е много добре показано в една театрална постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“. Театралният спектакъл е по мои стихове и се вижда, че поезията, театърът и фотографията могат да вървят заедно,“ добави той.

Повече за представлението можете да научите ТУК. 

„Сред кресливото говорене и нищонеказване – поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека. Умът да слезе в сърцето, да се довери на болката, да я приеме като своя участ, защото тъкмо тя – човешката болка, поражда „проклетите“ въпроси, разголва смисъла на съществуването. От години нашият театър търси в голямата поезия драматургиите на смисъла, създава спектакли-зони, в които сталкери са поетите, търси форма на друг живот, който събира тук-сега и там-винаги, играта и не-играта, възникването на артистичния импулс като
духовен; открива начини „мисълта да се вижда“, както казва А. Арто. През поезията счупената чаша да стане отново цяла, да се усетим като „току-що сътворени“, макар да сме за малко тук; да отворим монолозите си към диалог с другия (по Сократ) и да заобичаме този друг „поне толкова, колкото обичаме себе си“.

Маргарита Младенова

Повод за разговора е предстоящо представяне на поезия и фотографии на проф. Бояджиев в софийската галерия „Синтезис“. Изложбата ще бъде открита на 16 октомври и ще остане в галерията до 22 ноември, разказа професорът.

Съпътстващата програма към изложбата включва представяне на избрани от него фото книги на 4 ноември, представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във фото ателие „Братя Трейман“ на 10 ноември и поетично четене на стихове от Цочо Бояджиев по световни фотографии на 18 ноември. Стиховете ще чете актьорът Стефан Прохоров.

Самата изложба включва 40 черно-бели фотографии по поетичната книга „Някога бях“, също с 40 стихотворения „Търсил съм някакви сходства между стихотворенията и фотографиите, но няма строго съответствие, не е прекалено ригидно, че дадена фотография е илюстрация към определено стихотворение“, разказа проф. Бояджиев.

По думите му черно-бялата фотография е по-пестелива от цветната, не толкова бъбрива. Тя по-скоро борави със самата светлина, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете. Много по-прост е езикът и за мен по-силно е внушението при черно-бялото снимане, заяви той.

„Започнах да снимам сериозно на много късна възраст, със скромното намерение да се науча да снимам прилично, но постепенно амбициите ми станаха по-големи – да правя сериозна фотография, да търся фотографското в света, който ме заобикаля,“ разказа професорът, който вече има поредица самостоятелни изложби и участия в няколко общи.

„Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, които преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост. Едно признание, че сме уязвими, идва, когато останем насаме нощем си признаваме нашите слабости и нашата ранимост,“ каза още проф. Цочо Бояджиев.

Искате да знаете повече?

Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България.

Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

„Гласовете на поезията, философията и фотографията са гласове за различни неща. Философията е по-скоро усилие да се разбере механизма, по който се движи светът, поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят“. Това каза в интервю за БТА философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев.

„Смятам, че тези езици могат да бъдат използвани паралелно и това е много добре показано в една театрална постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“. Театралният спектакъл е по мои стихове и се вижда, че поезията, театърът и фотографията могат да вървят заедно,“ добави той.

Повече за представлението можете да научите ТУК. 

„Сред кресливото говорене и нищонеказване – поезията на Цочо Бояджиев е жива вода, в която да утоли жаждата си тревожният дух на човека. Умът да слезе в сърцето, да се довери на болката, да я приеме като своя участ, защото тъкмо тя – човешката болка, поражда „проклетите“ въпроси, разголва смисъла на съществуването. От години нашият театър търси в голямата поезия драматургиите на смисъла, създава спектакли-зони, в които сталкери са поетите, търси форма на друг живот, който събира тук-сега и там-винаги, играта и не-играта, възникването на артистичния импулс като
духовен; открива начини „мисълта да се вижда“, както казва А. Арто. През поезията счупената чаша да стане отново цяла, да се усетим като „току-що сътворени“, макар да сме за малко тук; да отворим монолозите си към диалог с другия (по Сократ) и да заобичаме този друг „поне толкова, колкото обичаме себе си“.

Маргарита Младенова

Повод за разговора е предстоящо представяне на поезия и фотографии на проф. Бояджиев в софийската галерия „Синтезис“. Изложбата ще бъде открита на 16 октомври и ще остане в галерията до 22 ноември, разказа професорът.

Съпътстващата програма към изложбата включва представяне на избрани от него фото книги на 4 ноември, представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във фото ателие „Братя Трейман“ на 10 ноември и поетично четене на стихове от Цочо Бояджиев по световни фотографии на 18 ноември. Стиховете ще чете актьорът Стефан Прохоров.

Самата изложба включва 40 черно-бели фотографии по поетичната книга „Някога бях“, също с 40 стихотворения „Търсил съм някакви сходства между стихотворенията и фотографиите, но няма строго съответствие, не е прекалено ригидно, че дадена фотография е илюстрация към определено стихотворение“, разказа проф. Бояджиев.

По думите му черно-бялата фотография е по-пестелива от цветната, не толкова бъбрива. Тя по-скоро борави със самата светлина, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете. Много по-прост е езикът и за мен по-силно е внушението при черно-бялото снимане, заяви той.

„Започнах да снимам сериозно на много късна възраст, със скромното намерение да се науча да снимам прилично, но постепенно амбициите ми станаха по-големи – да правя сериозна фотография, да търся фотографското в света, който ме заобикаля,“ разказа професорът, който вече има поредица самостоятелни изложби и участия в няколко общи.

„Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, които преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост. Едно признание, че сме уязвими, идва, когато останем насаме нощем си признаваме нашите слабости и нашата ранимост,“ каза още проф. Цочо Бояджиев.

Искате да знаете повече?

Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България.

Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg