Ако запитате някой чужденец, какво е най-популярно за похапване на крак в Турция, вероятно ще ви отговори ”симид и чай“. Турският геврек със сусам, наричан симид, е един от двата емблематични елемента на турската култура на хранене и неизменна част от сутрешната закуска.

Преди време названието симид бе включено в Оксфордския речник с обяснението, че е “вид хляб, произвеждан в Турция, полят с меласа и поръсен със сусам.”

Славата на турския симид прекрачи и океана. Той беше включен заедно с турския чай в проекта „Вкусовете на Анадола“, който се реализира под патронажа на съпругата на турския президент Емине Ердоган.

Турският симид бе представен на 27 септември по време на Общото събрание на ООН на емблематичния булевард в Ню Йорк “Таймс скуеър” пред Турския културен център (Türk evi) и предизвика голям интерес. Благодарение на проявата културата на споделяне и топлотата на Анадола бяха представени на хиляди хора. Кампанията под наслов “Ако искате да усетите вкусовете на Турция в дома си, нека ви запознаем с турския сусамов хляб – симид”, която стартира по нюйоркските улици, достигна до голяма хранителна верига с 608 магазина във всички 50 щата. Турският симид вече се предлага и като замразен продукт в магазинната мрежа, съобщи Анадолската агенция.

Като тестено изделие турският симид се отличава с хрупкавата си коричка, поръсена със сусам или слънчогледови семки. Традиционно се приготвя от брашно, вода, мая и сол, по желание се прибавя масло, а оформените гевреци се овалват в петмез (меласа от грозде) и сусамени семена, след което се пекат.

Но турският симид представлява много повече от хлебче или геврек, той е символ не само на вкус и популярност, но и на култура, традиции и не на последно място – икономика. Симидът никога не е губил своята популярност на ежедневна бърза закуска във всички области на Турция – на изток и запад, на север и юг, още от времето на своята поява.

Според историческите анали, симидът, наричан от някои и “турска франзела”, започва да се приготвя по времето на Османската империя през 14 век. Първоначално е бил предлаган като практична храна за пътниците в Измит, където отсядали керваните, идващи в Истанбул или пътуващи на изток от Истанбул. С появата му на софрата на султана, симидът за кратко време придобива голяма популярност и се превръща в една от “златните” рецепти на турската кухня. Казват, че султан Сюлейман бил голям почитател на закуската с чай и симид. Това пък предопределя популярността на симида като храна и за богати, и за бедни.⠀

Прочутият пътешественик Евлия Челеби пише в творбата си ”Сеяхатнаме“ (Пътеписи), че през 1630 г. в Истанбул (по онова време Константинопол) имало около 70 пекарни за симид. Снимки в музея Топкапъ илюстрират улични продавачи в миналото, които обикалят по улиците с огромни тави, отрупани със сусамени гевреци.

Оттогава до наше време симидът е тестен деликатес, който може да намерите навсякъде – в сладкарници, кафенета, закусвални, на улични сергии или колички. Те са и най-евтината, но засищаща закуска, чиято цена варира между 15 лири и 20 лири (0,80 лева) в различните окръзи. Освен в цената разлика има и в грамажа и формата. В Истанбул например симидите са по-дебели и пухкави, а в Анкара по-тънки.

“Тайната“ на вкуса на турския симид е т.нар. пекмезлеме – прибавяне на меласа, посочва журналистът Арман Къръм от вестник „Хюрийет“.

Често когато се разхождате из улиците на Истанбул, може да доловите аромата на прясно изпечено тесто, носещ се от количките на продавачите на симид. В сутрешните часове особено се образуват опашки от бързащи за работа купувачи. 

Немалко турци твърдят, че не могат да си представят живота без симид, а сравнително евтината му цена го прави търсен и предпочитан за консумация от всички слоеве – от трудово заетите до пенсионерите. 

В Истанбул продавачите на симид са и атракция за жителите и посетителите на града – количките им, оцветени в червено и жълто и с турското национално знаме, представляват интересна гледка. Може да ги срещнете и в туристическите квартали като Султан Ахмет, и в търговските квартали Бакъркьой, Кадъкьой, Таксим, и в елитните квартали Левент, Бешикташ, Суадийе, и край университетите в града, без разлика в профила на купувачите и консуматорите.

Според справка на Истанбулската голяма община в мегаполиса има над 100 000 продавачи на симид.

Сред тях е легендарният симидчия бай Вели или Вели амджа (чичо Вели), както го наричат по-младите, който продава гевреци на булевард „Багдад“ в Истанбул. Разговаряме, докато си купувам симид. Помни ме, защото обикновено купувам симид със слънчогледови ядки. До количката му къкри самоварът с чай, поставил е и няколко табуретки за сядане на клиенти, докато отпиват от чая. Без колебание се съгласява да го фотографирам, докато разговаряме.

Разказва ми, че от 1989 година продава симид. Родом от Ардахан, Североизточна Турция, семейството му се преселва в Истанбул, където работел от 12-годишна възраст по строежите. Чичо му, който продавал симид, обаче го посъветвал да се заеме с тази работа и така продължава вече над 35 години.

“Сутрин в 6 часа получавам стоката, работният ми ден приключва, когато я продам, защото не трябва да остава за следващия ден. Дневно продавам по около 600-700 броя симид. Имам двама сина, единият завърши университета Мармара, а другият е треньор по бодибилдинг. В сравнение с преди, когато разнасях симидите (от фурната) на ръка или на количка, сега е много по-лесно”, обяснява той.

Студеното време, което идва със зимата, създава допълнителни трудности.

“Колкото и да е трудно, продължавам да работя, защото си обичам работата и съм свикнал и с жегите през лятото, и със студа и дъждовете през есента и зимата. Тук всички ме познават и ме радва, когато идват да купуват и да ми благодарят. Но най ме радва, че и туристите много харесват и купуват нашия симид. Идват и българи, викам им „комшу“ и те се смеят”, допълва бай Вели.

Симидите се предлагат в обикновен вид или с добавка сирене или кашкавал.

По данни на окръжната дирекция по търговия в Истанбул има 286 фурни за симид, а заведенията за продажба са 156.

Източник: БТА