Източник: Offnews.bg

Следващата седмица започва официалното обсъждане със синдикатите и бизнеса на проекта на правителственото постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари догодина на 1213 лв. или 620 евро и 20 евроцента.

За 25 септември е насрочено заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов пред БНР.

„КНСБ ще подкрепи ръста на минималната работна заплата на комисията в НСТС, ще го подкрепим и голяма тристранка, тъй като предполагам ще има такава, тъй като бизнесът е против. Те са против всяко едно увеличение на минималната работна заплата, независимо дали става въпрос за 5 лв., 50 лв. или за 150 лв., което за нас е доста недиалогично“, изтъкна Костов.

Идеята на профсъюза е минималната заплата да бъде равна на заплатата за издръжка и тя да върви нагоре, особено когато България влиза в клуба на богатите – еврозоната, допълни той.

„1213 лв. е всъщност най-малкото, което заслужава работникът, и няма как да се твърди, че не са изработени тези пари. Те са изработени отдавна и в момента просто наваксваме, за да има някаква реална конвергенция в доходите спрямо средноевропейските държави, а не само по отношение на дефицитите и дълга“, изтъкна Костов.

Назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време към второто тримесечие на 2025 г. са близо 457 000 души. По данни на Евростат най-ниската минимална работна заплата сред държавите членки на Европейския съюз е в България – 551 евро, а най-високата е в Люксембург – 2638 евро. Предпоследна е Унгария със 707 евро, което е с над 28% повече от България.

Източник: Offnews.bg

Една отдавна потопена история – легендарният мост „Шейтана“, изплува на повърхността. Той бе потопен от водите на водите на язовир „Копринка“ в продължение на десетилетия, но днес отново вижда слънчева светлина.

Драстичното спадане на водите на водоема през тази година разкри напълно каменното съоръжение, привличайки любопитни погледи и събуждайки спомени за живота в Долината на Тунджа преди голямото наводнение, разказва БГНЕС.

Каменните сводове на моста се извисяват като призрачен паметник на една отминала епоха. Някога оживен път, свързващ Казанлък с Павел баня, днес той е самотна структура в калното поле, мълчалив свидетел на промените, донесени от човешката ръка.

Строежът на язовир „Георги Димитров“, по-късно преименуван на „Копринка“, започва в средата на 40-те години на XX век и е завършен през 1955 г. Под водите му остава не само плодородна земя, но и цели села и махали, заедно с техните пътища, ниви и истории. Сред потопеното наследство е и този мост, който според местни спомени е бил ключова транспортна връзка над река Тунджа.

Смята се, че мостът е построен в началото на миналия век и е бил част от главния път, по който са се движели каруци, а по-късно и първите автомобили в региона. Заедно с него, под водите на язовира остават и руините на потопеното село Виден с църквата „Свети Атанасий“, както и най-значимият археологически обект в района – древната столица на Одриското царство Севтополис.

Докато съществуването на моста е документиран факт, произходът на неговото прозвище – „Шейтана“, остава обвит в мистерия. За разлика от далеч по-известния Дяволски мост над река Арда, за който се разказват множество легенди, за потопения мост в „Копринка“ няма запазени конкретни предания, които да обясняват страховитото му име.

Местни жители и ентусиасти, изследващи разкритото дъно, могат само да гадаят. Дали стръмните и опасни брегове на реката на това място са му спечелили прозвището? Или може би формата на сводовете му, отразени във водата, е напомняла на някого за дяволски образ? Възможно е също името да е по-ново, дадено му от рибари и местни хора заради суровия и понякога опасен нрав на язовира. При липсата на конкретни исторически данни името „Шейтана“ остава част от съвременния фолклор, добавяйки мистична аура към каменния скелет.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg