/БП/

Източник: БТА

Канада ще отмени част от наложените по-рано ответни мита върху американски стоки от 1 септември, съобщи премиерът Марк Карни, цитиран от Си Ен Би Си. Решението е определено като жест на добра воля и стъпка към възобновяване на търговските преговори със САЩ.

През март Отава наложи 25-процентни мита върху широка гама американски продукти в отговор на въведените от Вашингтон същите по размер налози върху стомана и алуминий. Канада обаче ще запази 25-процентните мита върху американски автомобили, стомана и алуминий, уточни Карни по време на пресконференцията си.

„Докато работим активно със Съединените щати, нашият фокус остава върху стратегическите сектори“, посочи канадският премиер.

Решението е било предшествано от телефонен разговор между Карни и президента Доналд Тръмп – първи след неуспешните преговори преди крайния срок за нови мита на 1 август. От офиса на канадския премиер определиха разговора като „продуктивен и всеобхватен“, като двамата лидери са се договорили да се срещнат отново скоро.

Белият дом приветства съобщението. „Този ход от страна на Канада е дълго закъснял. Очакваме да продължим дискусиите по търговските и националните въпроси“, коментира американски правителствен представител.

Решението бележи промяна в подхода на Отава, след като Канада бе сред малкото държави, които бързо отвърнаха на американския протекционизъм – нещо, което дразнеше Тръмп и министъра на търговията Хауърд Лътник.

Първият пакет ответни мита, въведен през март, наложи 25-процентна ставка върху американски стоки за около 30 милиарда канадски долара (21,7 милиарда щатски долара), включително портокалов сок, вино, облекло и мотоциклети.

Втората вълна бе отговор на митата върху вноса на стомана и алуминий, наложени от Тръмп. Тогавашният премиер Джъстин Трюдо въведе мита върху американски метални изделия и други потребителски стоки, засягайки внос за около 30 милиарда канадски долара годишно. Те бяха въведени малко преди Карни да поеме поста.

Самият Карни спечели изборите с обещание за твърд подход, който да причини „максимална болка“ на Вашингтон, и по време на кампанията си отвърна на митата върху автомобилите, наложени от Тръмп, с аналогични мерки срещу американски коли. Като премиер обаче заема по-умерена позиция към ответните мита в сравнение с Трюдо. 

 Очаква се решението на Канада да бъде обсъдено в рамките на предстоящия преглед на Споразумението САЩ–Мексико–Канада (USMCA), договорено по време на първия мандат на Тръмп , който се очаква да започне в идните месеци. 

Източник: БТА

Туризмът е основен икономически фактор в Европейския съюз. Броят на посетителите вече почти се е върнал до нивата отпреди пандемията от КОВИД-19, а приходите от туризъм осигуряват значителен дял от БВП и носят сериозни постъпления в държавните бюджети. Но не всичко е наред в туристическия сектор на Европа.

Пренаселени плажове и претъпкани центрове на градове: още един летен туристически сезон в Европа приключва, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Докато туристическата индустрия тържествува заради постоянно растящия брой посетители и печалби, недоволството сред жителите на много популярни дестинации се засилва. И с право – кой би искал да живее сред тълпи, шум и мръсотия, като в същото време бива изтласкван от собствения си квартал заради нарастващия брой ваканционни наеми?

Икономическото значение на туризма в ЕС 

Според Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC) туристическият сектор се очаква да допринесе с близо 1,9 трилиона евро към брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС тази година. Това представлява около 10,5 процента от икономиката на блока. През 2024 г. цифрата беше 1,8  трилиона евро. Очакванията са секторът да продължи да расте – до около 2,3 трилиона евро от БВП на ЕС до 2035 година.

Европейската комисия посочва, че туризмът формира 5,1 процента от общата брутна добавена стойност в ЕС – тоест общата стойност на произведените в икономиката стоки и услуги преди отчитане на данъци и субсидии.

Туризмът в Европа се възстанови от спада, причинен от пандемията от КОВИД-19, още през 2023 г. През същата година жителите на ЕС са похарчили 555 милиарда евро за туристически пътувания според статистическата служба на блока Евростат. Около 65 процента от жителите на ЕС са пътували с цел почивка поне веднъж през годината. От тях 43 процента са почивали в собствената си страна, докато 57 процента са предприели пътуване в чужбина. 

Туризмът е и основен работодател – според данни на Евростат през 2022 г. в рамките на бизнес икономиката на ЕС 2,4 милиона предприятия са били част от туристическата индустрия, осигурявайки заетост на 12,3 милиона души. Според други оценки туризмът подкрепя до 23 милиона работни места в целия съюз.

Икономическото въздействие на туризма е особено осезаемо в южните и средиземноморските страни от ЕС, където той може да формира до 18 процента от БВП (Хърватия, 2023 г.) и значителен дял от заетостта.

В Гърция например през последните години над 20 процента от заетостта в бизнес икономиката на страната е била в туризма.

Една година след Олимпийските игри Франция си е поставила за цел да генерира 100 милиарда евро приходи от чуждестранни туристи до 2030 година. За да постигне това, френското правителство планира да въведе серия от мерки за насърчаване на спортния туризъм, бизнес туризма и агротуризма, както и да опрости регулациите.

Кой къде пътува? 

Влиянието на туризма е различно както по участие, така и по приходи: докато в Нидерландия или Франция над 80 процента от населението са предприели туристически дейности през 2023 г., в Румъния този дял е едва 26,8 процента.

Испания е туристическа дестинация „номер едно“ в Европа, което прави туризма един от ключовите стълбове на испанската икономика – той е донесъл 12,3 процента от БВП и 11,6 процента от заетостта през 2023 г. според данни на Националния статистически институт на страната. През 2024 г. пристиганията на чуждестранни лица с цел туризъм са се увеличили с над 10 процента, надхвърляйки 98 милиона посетители, които са похарчили и с 16 процента повече в сравнение с предходната година.

Испания изпреварва всички останали страни с общо 302 милиона нощувки през 2023 г., според данни на Евростат, следвана от Италия (234 милиона), Франция (138 милиона), Гърция (123 милиона) и Австрия (91 милиона).

Германските и френските туристи харчат най-много по време на почивките си, като формират почти половината от всички туристически разходи в ЕС, сочат данни на Евростат. Германците обичат да харчат както у дома, така и в чужбина въпреки икономическото забавяне в страната, съобщава Федералната статистическа служба. Според проучвания Германия е най-популярната ваканционна дестинация за самите германци. През 2024 г. страната отчете нов рекорд по брой нощувки – 496,1 милиона, като тенденцията продължава и през първото тримесечие на 2025 година.

Според оценките в ЕС има над 636 000 места за туристическо настаняване, разполагащи с общо 29,5 милиона легла. Повече от една трета от тези легла са в Италия и Франция, докато над половината от обектите се намират в Хърватия и Италия.

За първото тримесечие на 2025 г. Евростат отчита 452,4 милиона нощувки в туристически обекти в целия ЕС. Докато например Латвия и Малта отбелязват ръст на нощувките от съответно 18,5 процента и 17,2 процента, Ирландия регистрира спад от 23,1 процента, затвърждавайки тенденция, наблюдавана още през предходната година.

Страната отчита низходяща тенденция в нивата на туризъм от септември 2024 г., съобщава Централната статистическа служба (CSO). От организацията Tourism Ireland коментираха спада през февруари, заявявайки, че „факторите, които оказват влияние, включват цената за потребителите, както и достъпа със самолет в условията на несигурна макроикономическа среда“.

Проблеми възникват и когато туристите не могат да стигнат до желаната дестинация. Словения, където туризмът понастоящем формира 5 процента от БВП, започна нов инвестиционен цикъл, включително със средства от ЕС, но експертите смятат, че това не е достатъчно. Особено силно се усеща липсата на инвестиции от големи международни стратегически туристически компании.

Основният проблем е слабата международна свързаност на страната. След фалита на националния авиопревозвач „Адрия Еъруейз“ (Adria Airways) през 2019 г. свързаността на летище Любляна със света значително е намаляла.

Румъния е сред страните, които все още не присъстват на туристическата карта на чуждестранните туристи в степента, в която ѝ се иска: през първото тримесечие на 2025 г. страната се нарежда на предпоследно място по брой нощувки на чуждестранни туристи с дял от 20,1 процента, изпреварвайки единствено Полша.

Данни на специализиран в почивки в Румъния туроператор, публикувани през юли, показват, че макар оборотът да се е увеличил леко през летния сезон, броят на туристите е намалял. Тази на пръв поглед противоречива тенденция отразява трансформацията на пазара: туристите стават по-взискателни, предпочитайки ваканционни пакети, насочени към комфорт, разнообразие от удобства, преживявания и изцяло персонализирани услуги.

Някои страни все още не са успели да наваксат изоставането от пандемията: В България се очаква туризмът да нарасне с между 5 и 7 процента през първата половина на 2025 г., заяви министърът на туризма Мирослав Боршош, но цифрите остават под нивата от преди пандемията. Въпреки това българските туристически експерти очакват ръст, след като страната се присъедини към еврозоната през 2026 година.

Инициативи и финансиране на туризма в ЕС 

Брюксел подкрепя туризма както с политически планове, така и с редица целеви програми за финансиране. Туристическата политика на ЕС се ръководи от доклада „Пътна карта за прехода на туризма“ (2022 г.). Докладът определя 27 области от мерки за зеления и дигитален преход и за подобряване устойчивостта на туризма в ЕС – от премахването на регулаторни бариери до задоволяването на нарастващото търсене на устойчив туризъм.

Германската туристическа асоциация предупреди още през 2023 г., че за да продължи да расте, индустрията трябва да стане „по-зелена, по-дигитална и по-устойчива на кризи“.

Европейската програма за туризъм до 2030 г., приета през декември 2022 г. и базирана на този доклад, поставя акцент върху устойчивостта, дигитализацията, устойчивостта на кризи и развитието на уменията.

През юни Европейската комисия започна публични консултации по предстоящата си стратегия за устойчив туризъм. „Това означава по-малко пренаселеност, повече екологични възможности, по-добри цифрови услуги и по-гладко преминаване през граници. Стратегията ще подпомогне също държавите членки в подобряването на координацията, достъпа до мерки за подкрепа и укрепването на устойчивостта на сектора пред лицето на нови предизвикателства като последиците от климатичните промени и геополитическото напрежение“, се казва в изявление на Комисията.

ЕС финансира туризма по редица начини – както пряко, така и косвено, както и чрез специфични за отделните държави програми. Ето няколко примера:

• Erasmus+: Проекти, които подкрепят образованието на млади хора в сферата на туризма.
• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР): Финансира устойчива туристическа инфраструктура, особено в по-слабо развитите региони.
• Кохезионен фонд: Косвено подпомага туризма чрез финансиране на транспортна и екологична инфраструктура.
• Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+): Финансира обучение и повишаване на квалификацията на работещите в туризма.
• Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР): Подкрепя проекти за селски туризъм.
• Interreg: Финансира трансгранични и междурегионални туристически проекти

Да стигнеш дотам (и да се върнеш обратно)

Шенген бе един от най-големите фактори за промяната в туризма в ЕС: облекчаването на пътуванията чрез правилата на Шенген направи живота на европейските туристи значително по-лесен и даде силен тласък на туризма в съюза. Шенгенското пространство обхваща 29 държави (25 от ЕС и 4 извън него), като осигурява свободно движение без паспорти за над 450 милиона души.

През последните месеци градове като Барселона и Палма де Майорка обаче станаха сцени на протести от страна на техни жители, които твърдят, че напливът на туристи повишава цените на жилищата и услугите и все повече поставя под натиск местните общности.

В отговор властите в региони като Каталуния, Андалусия, Балеарските и Канарските острови започнаха да въвеждат мерки за смекчаване на негативните ефекти. Сред тях са прилагането на туристически такси, по-строги регулации за краткосрочните ваканционни наеми и ограничения върху пристигането на круизни кораби.

В Нидерландия историческите вятърни мелници и дървените къщи с фронтони в района на Зансе Сханс са задължителна атракция за всеки посетител. Но селото край Амстердам вече е „национален символ на прекомерния туризъм“ според местните власти, които искат да въведат силно оспорвана входна такса от догодина.

Популярни райони като атинския квартал Плака са пренаситени с туристи, заяви кметът Харис Дукас. Ресторанти завземат обществени пространства, забраните за хотели се заобикалят, а сгради се изпълват с апартаменти за краткосрочно отдаване под наем, коментира адвокатът Димитрис Мелисас. Консервативното правителство забрани нови регистрации на апартаменти в платформи за краткосрочни наеми поне за година в центъра на Атина, където през 2024 г. е имало над 12 000 жилища за сезонно наемане, подхранващи ръста на наемите.

Гърция от юли въведе такса и за круизните кораби, посещаващи островите, в опит да ограничи броя на туристите.

Как да се намери баланс?

Различните региони прилагат различни подходи, за да се борят с прекомерния туризъм, без да убият „кокошката, снасяща златни яйца“, например:

• Инвестиции в инфраструктура: Реинвестиране на приходите от туристически такси в обществени услуги и устойчивост, както прави Исландия, насочвайки средствата директно към опазването на околната среда.
• Стратегическо планиране: Партньорство на хърватския град Дубровник с асоциацията на круизните компании за планиране на разписанията за акостиране.
• Участие на местните жители: Включване на общността в планирането на туризма, както се практикува във Фландрия чрез проекта Travel to Tomorrow.
• Диверсификация: Популяризиране на туризъм извън сезона и алтернативни туристически продукти, като австрийските ски курорти, които насърчават летни походи.
• Регулаторни инструменти: Туристически такси, лимити на посетителите, като таксата за достъп във Венеция.

Въпреки това не всички от тези мерки са еднакво ефективни. В доклад, публикуван през юли, Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC) твърди, че туристическите такси всъщност не намаляват броя на посетителите, а събраните средства рядко се реинвестират в управлението на туризма.

Браншовата организация също така предупреждава, че ограничаването на туризма в европейските градове може да доведе до значителни загуби на приходи и работни места.

Източник: БТА