Бизнес
Ще започне ли OpenAI някога да печели реални пари?

Това е добре, защото отдаването на инвеститорския ентусиазъм оставя на финансовия директор повече време да се фокусира върху другата ѝ отговорност. А когато става въпрос за начертаване на път към печалбата, бившата гребкиня от Оксфорд определено гребе срещу течението.
Трудният път
За OpenAI, както и за всеки стартъп, печеленето на пари включва няколко стъпки: привличане и задържане на най-умните кадри, създаване на нещо иновативно, превръщане на това нещо в търговски продукт, мащабиране на продажбите с минимализиране на разходите, докато паричният поток стане положителен. Въпреки напускането на няколко съоснователи OpenAI продължава да бъде магнит за таланти. Интелектуалната мощ на нейната технология е безспорна. Твърдението на Алтман, че най-новият ѝ модел o3, с подобрена способност за логическо разсъждение, демонстрира „гениално ниво на интелигентност“, трябва да се приеме с известна доза скептицизъм – но само с малка.
Именно на следващия етап започват проблемите за Сара Фраяр. За да разберем защо, разгледайте двамата по-богато оценени „родственици“ на OpenAI. Алгоритъмът за препоръки на ByteDance, който превръща TikTok и китайското му „сестринско“ приложение в бездънни капани за време на потребителите, може и да е станал малко по-завладяващ, отколкото когато дебютира през 2016 г. Ракетите на SpaceX пък са по-големи, по-надеждни и по-евтини в сравнение с първия им успешен полет през 2008 г. Но при нито една от двете компании основната технология не се е променила драстично – нововъведенията, като например сателитният интернет Starlink на SpaceX, играят по-скоро поддържаща роля. Тази стабилност е позволила и на двете компании да изградят продукти и с течение на времето бизнес модели около тях. Особено за ByteDance това се оказа изключително доходоносно – миналата година китайският гигант в социалните медии реализира нетна печалба 33 млрд. долара при приходи 155 млрд.
Бързи промени при иновациите
Причината, поради която OpenAI вероятно няма да може да последва този пример, се крие точно в онова, което най-силно вълнува нейните инвеститори – шеметното темпо на иновации в сферата на изкуствения интелект. Друго би било, ако напредъкът се случваше просто често. Проблемът за Фраяр е, че той често преобръща икономиката на компанията.
Част от тази турбулентност идва от конкурентите на OpenAI. През януари китайският стартъп DeepSeek изненадващо се появи с езиков модел почти толкова способен, колкото флагманския модел на OpenAI, но изискващ много по-малко енергийно интензивни чипове за трениране и използване. DeepSeek също така публикува кода си свободно, отворен за всеки, което намалява бариерите за навлизане в разработката на напреднали модели. Това размива конкурентното предимство на OpenAI, което досега се дължеше на достъпа до огромен изчислителен ресурс, осигурен от нейния технологичен партньор Microsoft. В допълнение, това ограничава възможностите ѝ да увеличава цените за ползване на своите модели, които могат да достигнат до 200 долара на месец за лиценз.
Конкуренцията, разбира се, е движещата сила на технологичния прогрес. Нищо не пречи на OpenAI да направи своите модели по-ефективни – включително като възприеме някои от идеите на DeepSeek. Проблемът е, че икономическите основи на бизнеса също се променят.
Източник: Капитал
Бизнес
Как диамантената индустрия загуби своя блясък

Темата накратко
- Китай доминира глобалната диамантена индустрия, като произвежда 70% от лабораторно отгледаните диаманти в света.
- Лабораторно отгледаните диаманти вече заемат 17% от пазара в САЩ, а в сегмента на годежните пръстени делът им е над 50%.
- Новите потребителски групи в Китай демократизират диамантената индустрия, която вече не е синоним на ексклузивност.
Отнема милиарди години на Земята да създаде диамант. Фън Канцзюн го прави за седмица. В завод в Джънджоу, столицата на провинция Хънан, много големи машини възпроизвеждат адските условия в земната мантия, под които се раждат диамантите. Резултатът е трикаратов диамант, излязъл от машината за едва седем дни.
„Ние произвеждаме диаманти на конвейер“, казва с гордост Фън Канцзюн – инженер по аерокосмически материали, основател на Jiaruifu и новият архитект на глобалния диамантен пейзаж. „В момента произвеждам около 100 хил. карата месечно“, споделя той пред Financial Times, сочейки към стотици работещи машини.
Амбициите на Китай не започват с романтиката, а с геополитика
Около 70% от лабораторно отгледаните диаманти в света за бижута – включително и годежни пръстени – идват от Китай, основно от провинция Хънан. Корените на тази индустрия се крият в геополитиката: след разрива със СССР през 60-те години, Китай губи достъп до индустриални диаманти, ключови за отбраната. През 1963 г. страната произвежда първия си синтетичен диамант.
До 80-те години в градчета като Джъчен, тогава известно с люти чушки, се заражда идеята за произвеждането на диаманти с индустриална цел – например за инструменти с диамантени върхове, сонди и шлифовъчни прахове. Изработени от чист въглерод, тези материали са едни от най-твърдите в света. А през последното десетилетие се наблюдава огромен интерес към луксозните бижута – с много по-висока добавена стойност.
Веригата на доставки
Днес повечето синтетични диаманти се произвеждат в Китай чрез метода с високо налягане и висока температура (HPHT). Все по-често обаче производителите използват и метод на химическо отлагане от парна фаза (CVD) – особено за по-големи скъпоценни камъни, тъй като той позволява изграждане на диаманта слой по слой в микровълнова камера.
Източник: Капитал
Бизнес
Срещата Тръмп – Путин ще е на 15 август, Зеленски отказва да даде украинска територия

Остава неясно дали Украйна и европейските й съюзници биха се съгласили на подобна сделка, като се има предвид, че Зеленски и Путин остават далеч един от друг по отношение на условията за мир, пише британската ВВС. В изявление в събота Зеленски подчерта: „Отговорът на украинския териториален въпрос вече е в Конституцията на Украйна. Никой няма и не може да се отклони от това. Украинците няма да дадат земята си на окупатора. Всякакви решения, които са срещу нас, всякакви решения, взети без Украйна, са решения срещу мира. Готови сме, заедно с президента Тръмп, заедно с всички партньори, да работим за истински и най-важното – траен мир, който няма да рухне заради желанията на Москва“.
Три кръга на преки преговори между Украйна и Русия в Истанбул не успяха да доведат до край на войната. Предварителните условия на Москва за мир се разглеждат от Киев като де факто капитулация на Украйна.
Исканията на Кремъл включват Украйна да стане неутрална държава, драстично да намали армията си и да се откаже от стремежа си за членство в НАТО. Освен това да се премахнат западните санкции, наложени на Русия, и Киев да изтегли армията си от четирите региона, които Москва частично окупира в югоизточна Украйна, както и да демобилизира войниците си.
В петък обаче Тръмп заяви, че САЩ имат „шанс“ за сключването на тристранно мирно споразумение: „Европейските лидери искат да видят мир, президентът Путин, вярвам, иска да види мир и Зеленски иска да види мир. Президентът Зеленски трябва да получи всичко необходимо, защото ще трябва да се подготви да подпише нещо. И мисля, че той работи усилено, за да го постигне“. Международни анализатори тълкуват изречението „той ще трябва да се подготви да подпише неща“ като директен натиск върху Зеленски.
Източник: Капитал
Бизнес
Могат ли плажовете по света да оцелеят при недостиг на пясък

Ерозията е сериозен проблем не само в Роданте. Маями и австралийското Златно крайбрежие (Gold Coast) също се борят с явлението, а Барселона губи над 30 хил. куб. м. от плажовете си годишно, според общинския съвет. Това е обем, достатъчен за напълването на 12 олимпийски басейна.
В каталунската столица местните власти са прибегнали до допълнителни мерки с цел опазване на бреговите ивици, включително вълноломи и кейове. Конструкциите помагат с предпазването от приливи по време на бури, но представител на общинския съвет споделя пред Financial Times, че все пак плажовете губят пясък.
Необходима ли е човешката намеса в природния процес
Внасянето на пясък и изграждането на съоръжения с цел опазване на бреговите ивици има и поддръжници, и противници. Крайбрежните курорти разчитат силно на плажовете, защото те привличат туристи, които правят разходи за милиарди. Цели 10% от световното население живее на разстояние до 5 км от брегова линия, дори и ако не всички тези селища са курортни дестинации.
Много експерти спорят, че естествените океански движения не унищожават плажовете, а вината носи изградената от хората инфраструктура. Според тях е много важно хората да осъзнаят, че вдигането на морското ниво е нормална част от климатичните промени.
Източник: Капитал
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 4 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 седмица
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 1 седмица
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин