В своя реч вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи упадъка на корабостроенето в страната като пример за деиндустриализация, която представлява риск както за националната сигурност, така и за работната ни сила. Ванс съпостави резултатите на отрасъла по време на Втората световна война, когато корабостроителниците са произвеждали по три кораба на всеки два дни, със сегашната му годишна продукция от едва пет кораба.

По-голямото производство ще може да позволи на Америка да се включи в новата „Голяма игра“. През XIX век Британската и Руската империя се борят за надмощие в Централна Азия в продължила няколко десетилетия борба, станала известна като „Голямата игра“. Териториалните граници, очертани в Персия, Афганистан, Тибет и Индия през този период, определят геополитиката и икономиката на следващия век. Днес се играе нова „Голяма игра“ – не в Централна Азия, нито дори в съвременните горещи зони като Украйна, Газа или Южнокитайско море, а по-скоро в студените води на Арктика. Доминирането в този регион ще бъде от решаващо значение за стратегическия контрол над цялото западно полукълбо, което е цел на администрацията на Тръмп.

Споразумението на BlackRock за закупуване на пристанища в Панамския канал от хонконгския милиардер Ли Ка-шинг донякъде допринася за постигането на тази цел. Но Арктика, където миналата година китайците и руснаците проведоха съвместни военноморски учения, е едно от малкото места, където действително се отварят нови морски пътища поради изменението на климата. Ключов елемент от новата Голяма игра ще бъде изграждането на морски капацитет на САЩ за експлоатация на минералните ресурси и търговските пътища, полагането на нови оптични комуникационни кабели, които могат да бъдат по-добре охранявани от Америка, и създаването на по-голямо присъствие в областта на сигурността в региона.

Източник: Капитал

Европа подготвя нов подход за отговор, който може да удари САЩ там, където ги боли най-много: тяхното превъзходство в износа на услуги. Насочването към големи американски технологични компании като Alphabet или Meta или предприемането на други мерки за ограничаване на американските услуги се разглежда като последна възможност за блока, тъй като това може да провокира тежка реакция от администрацията на Тръмп и да навреди на репутацията на ЕС като отворен пазар. Съществува и риск от повишаване на разходите за потребителите или от неочаквани последици за европейските компании.

„Понякога е важно да имаш пистолет, а понякога е също толкова важно да го поставиш на масата, дори и да не го използваш“, казва пред американското издание Бернд Ланге, председател на търговската комисия на Европейския парламент.

Френският президент Еманюел Макрон каза, че ЕС може да активира нов закон, който позволява на блока да отговори на опитите на страна да използва икономически натиск срещу него. Възможностите за отговор според закона са широкообхватни и включват възможността за ограничаване на достъпа на компании, предоставящи услуги, до пазара или за ограничаване на изпълнението на права на интелектуална собственост.

Макрон призова индустриите „да останат обединени, да бъдат решителни“, вместо да правят индивидуални сделки или да обявяват инвестиции в опит да преговарят за изключения с Вашингтон.

Източник: Капитал

Реакции в партията

Реакциите на партийното ръководство на „Национален сбор“ също подсказаха намерението да се продължи с по-агресивната реторика. Лидерите на партията заявиха, че Франция е болна демокрация и дадоха за пример неотдавнашната забрана за излъчване на телевизионния канал C8, собственост на консерватора милиардер Венсан Болоре, наложена от регулатора.

29-годишният Жордан Бардела, заместникът, който льо Пен сама си избра, осъди „тиранията на съдиите“ и заяви, че „френската демокрация е екзекутирана“. Малко по-късно обаче смекчи тона по време на интервю за CNews, като подчерта, че „демокрацията е битка чрез думи, а не физическо насилие“. Той добави, че „френският народ трябва да се възмути и да се изправи.“

Financial Times припомни, че в началото на политическата си кариера льо Пен беше яростен застъпник на строгите наказания за осъдени политици, включително доживотни забрани за участие в избори. Освен това тя сама се ангажира да защитава институциите на Петата република (текущата политическа система във Франция, включваща институциите). В този контекст, представителите на партията твърдят, че няма да поемат по същия краен път като президента на САЩ Доналд Тръмп и събитията от 6 януари 2021 г. Тогава се случи нападението над Капитолия, когато поддръжници на Тръмп щурмуваха сградата и опитаха да отменят победата на Джо Байдън. Този подход би отблъснал колебаещите се избиратели. „Няма да правим като в Капиталия, а ще следваме примера на Мартин Лутер Кинг“, каза Филип Оливие, дългогодишен политик в „Националния сбор“ и зет на льо Пен. Те увериха, че „Жан-Мари льо Пен би реагирал по този начин, Марин льо Пен не е като баща си, нито като Тръмп. Ние ще се справим по различен начин.“

Теоретично, льо Пен би могла да предизвика хаос в страната, ако гласува с левицата за сваляне на правителството, както направи през декември. Засега обаче, „Национален сбор“ залага на по-умерени действия. От партията призоваха за „мирна масова мобилизация“ и митинг в подкрепа на лидера в неделя, като има планове протестите да се разпространят и в цялата страна през уикенда. Те започнаха и петиция под надслов: „Спасете демокрацията, подкрепете Марин!“.

Критиките към новата стратегия

Критиците смятат, че партията и самата лидерка по-скоро си играят с огъня, по повод нападките към съдебната система. Те определят това действие като предизвикателство към върховенството на закона и легитимността на съдиите да прилагат законите, приети от парламента. Съдиите, които водеха делото, вече са получили заплахи за живота, по информация на Министерството на правосъдието. Пред дома на главния съдия патрулира полиция след присъдата отново заради заплахи. Всичко това показва, че напрежението около новата позиция на партията и льо Пен може да ескалира.

Източник: Капитал