Президентите на Демократична република Конго (ДРК) и Руанда си стиснаха ръцете, след като на 27 юни 2025 г. във Вашингтон двете страни сключиха мирно споразумение, което беше приветствано като исторически пробив, отбелязва Ройтерс. Сключеното с посредничеството на САЩ, споразумение имаше за цел да сложи край на ескалиращия от години конфликт в източната част на ДРК – район, обхванат от насилие от страна на бунтовнически групи, където границите са оспорвани и в който има критично важни природни ресурси, посочва агенцията. Това беше първото официално двустранно мирно споразумение между двете страни от повече от десетилетие, а символиката беше осезаема – заобиколени от американски, европейски и катарски дипломати, президентите Феликс Чисекеди и Пол Кагаме се ангажираха с изтегляне на войските и със съвместни механизми за сигурност и за реинтеграция на разселените хора.

В това силно хореографирано изпълнение на висшата дипломация обаче вече се забелязват пукнатини, коментира Ройтерс. Подкрепяната от Руанда бунтовническа група М23, която е в центъра на конфликта и контролира значителни територии в северната част на ДРК, не беше включена в споразумението. Освен това атаките срещу цивилни от страна на ислямистката групировка Алианс на демократичните сили продължават  в североизточната част на страната. Междувременно наблюдатели посочват тревожна липса на яснота по отношение на прилагането – как и от кого ще се контролира спазването на споразумението остава неясно. Критици, сред които лауреатът на Нобеловата награда за мир д-р Денис Муквеге, предупреждават, че има опасност споразумението да е било сключено от геополитическа целесъобразност и да не донесе справедливост за жертвите на военни престъпления.

И докато местни лидери на гражданското общество призовават за прозрачност и регионалните медии подчертават рисковете от селективно прилагане на клаузите на споразумението, светът следи дали то ще успее да се превърне в основа за траен мир, или ще бъде поредната пропусната възможност в регион, често описван като „гробище на споразумения“, посочва Ройтерс.

Американски официални представители определиха споразумението като стратегически важно, свързвайки мира с надеждния достъп до кобалта, лития и други минерали в региона, което да служи като противовес на китайското влияние, отбелязва Асошиейтед прес. Самият американски президент Доналд Тръмп заяви: „Съединените щати получават голяма част от правата върху минералите в ДРК като част от споразумението.“ Анализаторите го нарекоха „повратна точка“, макар да предупредиха, че успехът зависи от последващите действия, а не от реториката.

Въпреки дипломатическите фанфари обаче почти веднага се появиха признаци, че не всичко е наред, коментира АП. В началото на август за първо заседание се събра Съвместният надзорен комитет, който трябва да следи за изпълнението на споразумението, но изтеглянето на войските се бави, а операциите срещу Алианса на демократичните сили все още не са започнали. Докато американските съветници настояваха, че процесът „не е излязъл от релси“, наблюдатели започнаха да говорят за явно забавяне в изпълнението.

Може би най-големият проблем е, че бунтовническата група М23, отговорна за превземането на градовете Гома и Букаву в ДРК, не беше страна по споразумението и изрично отказа да се обвърже с неговите условия, посочва „Юронюз“.„Всичко, което се прави без нас, е срещу нас“, заяви представител на бунтовниците.

Преговори в Доха между правителството на ДРК и М23 са предназначени да компенсират това, но те се провеждат успоредно с изпълнението на мирното споразумение и не са координирани с него, пише сп. „Форин полиси“. 

Вместо да бъде намерено решение на поведението на Руанда, споразумението от Вашингтон го възнаграждава, посочва списанието. Алиансът на демократичните сили се споменава повече от 40 пъти в споразумението, докато М23 се появява само два пъти. Тази явна несъразмерност подсказва, че споразумението затвърждава позицията на Руанда, която мнозина анализатор казват, че подкрепя бунтовниците от М23, за сметка на ДРК, коментира „Форин Полиси“.

Междувременно насилието в източната част на ДРК продължава без признаци на затихване – по оценки на ООН между 3000 и 4000 войници от Руанда са се присъединили към М23, а ислямистки групировки като Алианса на демократичните сили продължават да извършват жестокости. Протести в Киншаса през януари пък прераснаха в насилие, като дипломатическите мисии на САЩ, Франция и Белгия бяха атакувани, което показва широко разпространеното недоверие на местното население към чуждестранните сили, отбелязва „Форин полиси“.

Представители на гражданското общество в ДРК, включително нобеловият лауреат Денис Муквеге, предупреждават, че даването на приоритет на инвестициите пред справедливостта рискува да възнагради агресията и да доведе до пренебрегване на военните престъпления, посочва Ройтерс. Междувременно резолюциите на Европейския парламент и Резолюция 2773 на Съвета за сигурност на ООН изрично осъждат ролята на Руанда, призовават за незабавно изтегляне на войските и заплашват със санкции, ако насилието продължи.

Президентът на Руанда Кагаме същевременно отправи завоалирано предупреждение: „Ние ще изпълним нашата част от споразумението… но ако страната, с която работим, ни измами… тогава ще се справим с проблема“ – подчертавайки, че нито една от страните няма доверие в официалната рамка за постигане на мир, коментира Ройтерс.

Основните рискове за легитимността на процеса остават структурни, посочва „Форин полиси“. Първо, отсъствието от мирното споразумение на М23 – един от основните участници в сраженията – прави механизмите за прекратяване на огъня неефективни и може да даде на Руанда основателна причина да отрече, че носи отговорност за продължаващото насилие. Второ, акцентът върху разоръжаването на бунтовници от Руанда, които действат на територията на ДРК, вместо върху поемането на отговорност за набезите на силите на Руанда, предизвика обвинения, че в споразумението се прилагат двойни стандарти и задълбочи вътрешното недоволство в ДРК. 

„Западът може да празнува сключването на споразумението, но в Гома много хора все още се страхуват за живота си“, отбелязва журналистката Анита Пауъл от „Ви Оу Ей Нюз“.

Все пак споразумението отваря възможност за реформи, посочва „Форин полиси“. Ако натискът от страна на чуждестранните партньори доведе до задействане на съвместния надзорен орган, прозрачно разоръжаване и включване на местните участници в диалога, това би могло да катализира по-траен мир. Според конгоанския мозъчен тръст „Ебутели“ „споразумението не трябва да бъде пакт между елитите – то трябва да се превърне в платформа за народна собственост върху сигурността и управлението“.

В крайна сметка дали това споразумение ще се превърне в истинска повратна точка или ще остане просто поредната бележка под линия в дългата поредица от провалили се споразумения, ще зависи от това дали думите ще бъдат подкрепени с действия – не само от страна на правителствата в региона, но и от онези политици във Вашингтон, Брюксел и Пекин, които твърдят, че подкрепят мира, заключава „Форин полиси“.

Източник: БТА