Европейската народна партия – най-голямото политическо семейство в Европейския парламент, към което като асоцииран член принадлежи и управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия (СПП), обяви, че статутът й е поставен под въпрос. Това се случи за първи път от началото на антиправителствените протести в Сърбия и след като се проведоха няколко пленарни заседания на ЕП, част от които не завършиха с резолюция.

„ЕНП не си е затваряла очите за случващото се в Сърбия“, подчерта председателят на ЕНП Манфред Вебер на 9 септември в Страсбург и допълни, че по този въпрос има дебат в семейството на ЕНП.

„Ние сме наясно с развитието на събитията, виждаме снимките, виждаме случващото се там“, каза Вебер и уточни, че в следващите дни работна група на ЕНП ще бъде натоварена с проучването на въпроса за членството на СПП.

Масови протести започнаха в Сърбия през миналия ноември, след като рухна козирката на наскоро ремонтираната гара в Нови Сад, в резултат на което загинаха 16 души. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори. Продължаващите вече десет месеца протести, оглавявани от студенти, бяха предимно мирни, но напоследък все по-често се стига до сблъсъци между силите на реда и протестиращи, които обвиняват полицията в бруталност и прекомерна употреба на сила.

Същевременно сръбският президентът Александър Вучич отказа да свика предсрочни парламентарни избори, поискани през май от студентите, които в края на миналия ноември блокираха над 60 факултета в страната и възпрепятстваха провеждането на учебни занятия до началото на новата кандидат-студентска кампания. А след многохилядния протест в края на юни демонстрациите прераснаха в прояви на гражданско неподчинение, сблъсъци с полицията и масови арести.

ПРОБЛЕМЪТ БЕЛГРАД  

Изявлението на председателят на ЕНП Манфред Вебер за проверка на статута на управляващата Сръбска прогресивна партия идва след като пет опозиционни партии поискаха ЕС да наложи санкции срещу сръбския президент Александър Вучич, министър-председателя Джуро Мацут и председателя на Народната Скупщина Ана Бърнабич заради „полицейското насилие“ по време на антиправителствените протести.

На 9 септември в европарламента се проведе панелната дискусия „Сърбия: Демокрацията на кръстопът“.

Душко Лопандич, вицепрезидент на опозиционната сръбска партия „Сърбия център“, заяви, че дискусията относно ситуацията в Сърбия „отваря нова глава в отношенията на ЕС с Белград“.

„Тонът на европейските депутати става все по-критичен, а най-голямата политическа група в ЕП  – Европейската народна партия (ЕНП), чийто член е Сръбската прогресивна партия (СПП), сега се дистанцира от политиката на правителството в Сърбия. Близо 40 депутати участваха в дебата, което е рядък случай и показва колко голям интерес предизвиква ситуацията в Сърбия. Особено показателно е, че ЕНП също обяви, че ще разгледа членството на СПП, което е вид предупреждение преди изключването ѝ“, каза Лопандич.

Австрийският евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП) Райнхолд Лопатка, който също бе част от дискусията, заяви, че последните събития в Сърбия са важни и че властите „трябва да осигурят зачитане на основните човешки права“.

„Сърбия е ключов партньор на ЕС в Западните Балкани и виждаме нейното бъдеще в Съюза, но пътят към членство трябва да се основава на демокрацията, а Сърбия в момента не се намира на този път“, каза Лопатка.

По време на същата дискусия представителят на социалистите и демократите Андреас Шидер в ЕНП, който бе част от мисията на ЕП за парламентарните избори в Сърбия през декември 2023 г., заяви, че „твърде много мирни протести в Сърбия са били характеризирани като тероризъм и че твърде много студенти са били бити“. Шидер каза още, че ЕС трябва да въведе „персонализирани санкции“ за Вучич и други високопоставени служители и добави, че е задължение на европейските институции да подкрепят гражданите на Сърбия.

Междувременно в речта за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не спомена Сърбия и отдели само един абзац на страните от Западните Балкани и техния път към членство в ЕС.

„Не бях изненадана, че Урсула фон дер Лайен не спомена Сърбия в речта си, защото това не се очакваше. Но трябва да погледнем по-голямата картина и обстоятелствата. Фон дер Лайен от години си изгражда образ на лидер, който може да води ЕС през различни кризи, но преживява сериозен спад в доверието. Например, след 700 дни тя спомена Газа за първи път в речта си. Така че причината за спада в доверието ѝ се крие (включително) във факта, че тя няма позиция по отношение на Сърбия“, каза евродепутатът Ирена Йовева днес пред регионалната телевизия Ен1.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос обаче за първи път втвърди тона и на 8 септември, като каза, че „сериозното насилие и вандализъм“ по улиците на Сърбия трябва незабавно да спрат. 

„Имаме проблем в Белград. Очакваме полицията да действа по подходящ начин и да зачита основните права“, каза Кос и добави, че изявленията на президента на Сърбия Александър Вучич и председателката на сръбския парламент Ана Бърнабич, в които са отправили обиди към евродепутати, присъствали на антиправителствен протест на 5 септември в северния сръбски град Нови Сад, няма да подобрят мнението за ЕС в Сърбия.

„Ако наричате депутати от Европейския парламент измет, това показва съмнително разбиране за демокрацията,“ каза още Марта Кос.

ДВЕ ПИСМА ДО БРЮКСЕЛ С ПОДАТЕЛ БЕЛГРАД 

Когато един от ветераните на сръбското гражданско общество Душан Янич изпрати в средата на август нон-пейпър (неофициален документ) до 400 чуждестранни мисии от Япония до Вашингтон с предложение кризата в Сърбия да се разреши чрез кръгла маса, на която да седнат представители на управляващите, протестиращите и опозицията, в проправителствените медии се появиха коментари, че когато искаш помощ от чужденци за свалянето от власт на президента Александър Вучич, ограбваш собствената си страна.

„Сърбия е изправена пред структурна дестабилизация“, написа председателят на Форума за етнически отношения Душан Янич в разпространения нон-пейпър, анализирайки поведението на най-значимата фигура в политическия живот на бившата югорепублика след падането от власт на Слободан Милошевич. 

„Президентът Александър Вучич остава един от най-влиятелните играчи в тази криза. Той консолидира контрола си върху медиите, ключовите бюджетни и инвестиционни решения, както и върху управлението на правителството на Сърбия, особено дипломацията, армията и полицията. Той използва тази власт, за да реализира интересите и ценностите на една социална група и да изгради Движението за защита на държавата. Поведението му нарушава както буквата, така и духа на конституцията и закона за президента, които определят основното задължение на държавния глава като запазване на единството на държавата“, каза Янич на чуждестранните дипломати.

Янич твърди, че документът не е предназначен да дестабилизира, а по-скоро да помогне на властите да избегнат по-дълбока криза.

„Това е по-скоро за тях и може да се превърне в техния начин да помогнат на Сърбия да избегне гражданска война“, подчерта той.

Янич предложи Съветът за национална сигурност да разгледа предложенията в неофициалния документ на свое заседание и „да започне да прави това, което е посочено в него“.

Преди това председателят на Форума за етнически отношения Душан Янич публично призова Александър Вучич да се оттегли от поста си и да приеме механизма за мирен преход към изграждане на демократично общество в Сърбия. През 2001 г. той отправи подобен призив и към бившия юголидер Слободан Милошенич, призовавайки го към проява на съвест и далновидност. 

На 21 август президентът на Сърбия Александър Вучич също написа писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което заяви, че студентските протести са се превърнали в масови блокади и насилствени инциденти, водени от екстремистки групировки.

Той оправда поведението на полицията, която според него е била „максимално сдържана“ през всичките тези месеци и посочи, че в страната са се провели над 23 000 необявени протестни събирания.

„С намаляването на участието в протестите обаче, някои опозиционни елементи разшириха тактиката си до организирано насилие, включително нападения срещу полицейски служители, обществени съоръжения и частна собственост. Повече от 170 полицаи бяха ранени, докато изпълняваха дълга си да защитават гражданите – отговорност, която е в основата на всяка демократична държава“, написа Вучич до председателя на Европейската комисия, визирайки безредиците в Белград и в други сръбски градове през август, когато антиправителствените протести, които досега протичаха мирно, се радикализираха.

Той обвини определени медии и неправителствени организации, без да уточнява конкретно, в разпространение на манипулативни наративи и дезинформация в опит да представят, както заяви, насилствените инциденти като мирни демонстрации, а законните полицейски действия като репресии.

УВАЖЕНИЕ КЪМ ИНСТУТИЦИИТЕ ИЛИ МАТЕМАТИКА  

Междувременно крайната десница и радикалната левица в Европейския парламент внесоха вот на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен, но разположението на силите показва, че шансът вотът да успее е почти нулев.

Математически подкрепата за управляващите в Сърбия в Народната Скупщина все още е гарантирана и благодарение на нея бе излъчен втори кабинет, след като в края на февруари тогавашният премиер Милош Вучевич подаде оставка като пое отговорност за нападение с бухалки, което счупи челюстта на протестираща студентка.

Но днес председателката на Народната Скупщина Ана Бърнабич се готви за срещата си утре сутрин с председателката на Европейския парламент Роберта Мецола. 

Вчера Мецола каза, че Сърбия трябва да се отнася с уважение към Европейския парламент и членовете му по повод определението „измет“, което сръбският президент Александър Вучич употреби за  евродепутати, присъствали на антиправителствен протест в Нови Сад на 5 септември.

„Бях много ясна с всеки, независимо откъде идва, с всеки държавен и правителствен ръководител на всяка страна, по отношение на това как трябва да се отнасят към членовете на Европейския парламент – че трябва да се отнасят с уважение към тази институция. Говорих и с министър-председателите на държавите членки по този въпрос и ще поговоря с председателя на парламента на Сърбия Ана Бърнабич“, заяви Мецола.

Неочаквано в последния момент панелът, в който бе предвидено Бърнабич да даде пресконференция, бе отменен без обяснение, и това обстоятелство принуди председателя на сръбския парламент да организира сама изявата си пред журналисти.

Вчера Ана Бърнабич съобщи, че е обсъдила със сръбския президент Александър Вучич какво ще говори в Брюксел и обяви, че е убедена, че предстоящите й срещи ще бъдат трудни.

А  докато Вучич е убеден, че протестиращите, които навлизат в 10-ия месец на своята борба, са „терористи“ и „агенти на чужди държави“, то натискът от улицата в Сърбия продължава, така че председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер и всички, които имат желание, могат да погледнат на кризата в Сърбия с широко отворени очи.

Източник: БТА