Мъж от САЩ, чието дългогодишно лечение от депресия се оказа неуспешно, получи подобрение, благодарение на персонализирано устройство за мозъчна стимулация. Положителните ефекти се запазват повече от две години след интервенцията, пише БГНЕС.

Тежката депресия понякога може да устои на всички съществуващи лечения, от лекарства до терапии и електрошок.

Такъв е случаят с 44-годишен американски пациент с депресия, хоспитализиран още като тийнейджър, който вече е опитал над двадесет медицински подхода и е преживял три опита за самоубийство, съобщава списание New Scientist.

Изследователи от университета в Минесота опитват да приложат нов подход: да картографират мозъка му, за да определят точно зоните, свързани със симптомите. Изображенията разкриват поразителна аномалия. Неговата мрежа за възприемане, отговаряща за филтрирането на стимулите, е четири пъти по-голяма от нормалното. Тази информация е служи като ориентир за имплантирането на електроди, способни да модулират невронната активност.

Лекарите поставят електродите и при първите тестове всяка активирана зона предизвиква различни реакции: силни емоции и сълзи от радост, успокоение, повишена концентрация. Това се оказва непознато преживяване за пациента, който според изследователите „се почувствал щастлив за първи път от години“.

След това електродите са свързани с малки батерии, имплантирани под кожата, на нивото на ключиците. Това устройство, подобно на сърдечен стимулатор (или пейсмейкър), изпраща кратки електрически импулси няколко пъти на ден, напълно автономно.

Седем седмици след операцията пациентът заявява, че вече не страда от суицидни мисли. Девет месеца по-късно той е в ремисия за много по-дълго време, отколкото при предишните си опити. Две години и половина след интервенцията ползите от протокола продължават, въпреки леко временно влошаване, свързано с COVID-19.

За експертите това е голям напредък и доказателство, че персонализираната мозъчна стимулация може да представлява надеждна алтернатива на класическите лечения и да промени ситуацията. Остава да се потвърди ефективността и безопасността на тази техника в по-голям мащаб чрез клинични изпитвания, които се очакват в следващите години.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

„Потребителската такса е толкова обезценена и замразена вече 15 години, че е загубила всякакъв смисъл“, коментира по Нова телевизия председателят на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов.

По думите му сегашните размери – 2,90 лв. за работещи и 1 лев за пенсионери – не изпълняват първоначалната цел на таксата. „Тя трябва да има две функции – да дофинансира лечебните заведения и да ограничава свръхпотреблението на медицински услуги. В сегашния си вид не изпълнява нито една от тях. Представете си лекар, който работи с пациент, изписва му лекарства и накрая получава едно левче – все едно свири на тротоара за дребни монети“, каза той.

Влизането в еврозоната

Във връзка с предстоящото въвеждане на еврото, Брънзалов предупреди за чисто практическите проблеми: „Представете си – таксата е 51 евроцента. Пациентът дава 20 лева, а лекарят трябва да върне рестото в евро и евроцентове. Това ли е смисълът на лекарската професия – да се занимаваме със зарзаватчийски сметки?“

Като възможен изход той предложи връщане към първоначалната идея таксата да бъде процент от минималната работна заплата.

„Тя трябва да е 1% – ако минималната заплата е 960 лева, това прави около 9,60. Така сумата ще се актуализира автоматично и няма да бъде унизителна за труда на лекарите. Готови сме на разговори, за да не се повтарят грешките от миналото, когато тя беше фиксирана в левове“, подчерта д-р Брънзалов.

Той припомни, че значителна част от населението е освободена от такса – деца, хора с хронични заболявания, инвалидност и социални критерии. „Това е социална дейност, но тя е за сметка на лекарския труд. Дори на вратите на кабинетите висят списъци, които никой не чете, а в дигиталната ера това е абсурдно“, добави Брънзалов.

Финансиране и дефицит в НЗОК

Според шефа на БЛС проблемът с потребителската такса се преплита с общия недостиг на средства. „Имаме 400 милиона лева дефицит в Здравната каса още през август. Това означава, че увеличение на заплатите на лекарите в болниците няма да има. Ограничаването чрез лимити също не е решение – пациентите не може да чакат на опашка, защото лимитът е изчерпан“, заяви той.

Като най-ефективна мярка д-р Брънзалов посочи активното участие на пациентите в контрола.

„Искаме пациентски контрол. Когато пациентът потвърди извършена медицинска дейност – преглед, изследване, рецепта – тогава системата ще стане по-прозрачна. Това е превенция срещу източването на Здравната каса“. Според него съпротивата срещу мярката идва парадоксално дори от пациентски организации, но лекарите настояват за въвеждането ѝ.

„Не съм за отпадане на потребителската такса. Аз съм за нейното осмисляне и връщане на първоначалните ѝ функции – финансиране и ограничаване на свръхпотреблението. Искаме диалог и рационално решение, а не кабинетите да се превръщат в касови апарати за дребни монети“, подчерта д-р Брънзалов.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg