/ЕС/

Източник: БТА

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи днес основните си лихви за седми пореден път с 0,25 процентни пункта – тенденция, чието начало бе поставено през юни миналата година. Това означава, че депозитната лихва вероятно ще бъде свалена до 2,25 процента – равнище, под което е била за последно през декември 2022 г., когато бе 2 процента.

Заседанието на ЕЦБ за определяне на паричната политика ще се състои на фона напрежението, създадено от митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, макар влизането в сила на част от тях да бе отложено.

Шестдесет и един от 71-те икономисти, участвали в традиционното допитване на Ройтерс, изразиха миналата седмица очакване ЕЦБ отново да понижи лихвите с 0,25 процентни пункта. Самата агенция отбелязва, че очакваното днес понижаване на лихвите вече е „включено в сметката“ на фондовите пазари.

Сега депозитната лихва е на равнище от 2,50 процента, на което за последно е била през февруари 2023 г. Другите две водещи ставки – основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение, съответно са на нива от 2,65 процента и 2,90 процента.

Над 70 процента от икономистите, участвали в допитването на Ройтерс, очакват ново понижаване на лихвите с 0,25 процентни пункта (тоест депозитната лихва да стане 2 процента) на следващото заседание на ЕЦБ по паричната политика, което е планирано за 5 юни. При предишното подобно проучване, проведено през миналия месец, повечето анкетирани очакваха депозитната лихва да бъде свалена до 2 процента чак през третото тримесечие на тази година.

Основният въпрос след обявяването на американските мита е дали ЕЦБ няма да понижи тази година депозитната лихва и под този психологически праг.

Фондовите пазари очакват през декември равнище под 2 процента (според някои прогнози от 1,66 процента, т. е. още две сваляния с по 0,25 процента до края на годината освен очакваното днес), но митата на Тръмп си остават голямото неизвестно в уравнението, обобщава Ройтерс.

По изчисления на агенцията инвеститорите оценяват вероятността за по-нататъшни понижения на лихвите на 80 процента, срещу 65 на сто преди президентът на САЩ да обяви на 2 април поредица мита.

Така че днешната пресконференция на ръководството на ЕЦБ ще бъде следена внимателно за указания за по-нататъшните ходове на институцията.

На пресконференцията след предишното заседание по паричната политика – на 6 март, Кристин Лагард каза, че решенията за лихвите ще бъдат взимани „среща за среща“.

Пазарите вече са калкулирали понижаване на лихвите с 0,25 процентни пункта при днешното заседание, но ще следят внимателно за сигнали за гледната точка на ръководството на Европейската централна банка за това, как новите мита влияят върху икономическите перспективи. Анализатори очакват ЕЦБ да възприеме предпазлив подход в насоките си, предвид несигурността, витаеща около търговската политика на САЩ, отбелязва Ройтерс.

В петък Кристин Лагард указа, че Европейската централна банка има готовност да предприеме по-нататъшни мерки за справяне с евентуалните последици от американски мита. 

ЕЦБ е готова да разгърне своите възможности, за да поддържа финансовата стабилност на еврозоната, и има голям опит в разработването на нови инструменти, когато е необходимо, за да се справи с възникналите сътресения, заяви лаконично Лагард.

Тя каза още, че „Европейската централна банка наблюдава (ситуацията) и винаги е готова да използва инструментите, с които разполага, за да се осигури ценова стабилност, и разбира се, финансова стабилност, защото двете са взаимосвързани“. Финансовите пазари в еврозоната функционират добре въпреки глобалните сътресения, отчете Лагард.

Тя обърна внимание, че ЕЦБ следи за влиянието, което ще окаже обезценяването на американския долар , наблюдавано напоследък.

Курсът на щатската валута спрямо еврото се понижи с около 7 процента от началото на годината. Това отслаби инфлационния натиск в еврозоната, освобождавайки пространство за допълнителни понижения на лихвите.

Впрочем най-новите данни на статистическата агенция на ЕС Евростат, публикувани вчера на сайта ѝ, отчитат забавяне на годишната инфлация в еврозоната миналия месец до 2,2 на сто – с 0,1 процента по-малко отколкото през предходния.

Голямата неизвестна в уравнението обаче е ефектът от митата на Тръмп.

Все пак през последните дни има известни признаци за относително успокояване на напрежението между ЕС и Съединените щати.

В четвъртък миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС приветства отлагането на влизането в сила на американските мита с 90 дни.

В понеделник Европейският съюз официално отложи за 14 юли влизането в сила на ответните си мита върху вноса на стоки от САЩ.

Ден по-късно бе съобщено, че министрите на финансите на страните от Европейския съюз за момента не са взели решение за допълнително данъчно облагане на американските технологични корпорации в отговор на митата на Тръмп.

Източник: БТА

Търговската война, започната от президента на САЩ Доналд Тръмп, и наложените от него мита водят до все по-голяма несигурност, което ще доведе до „забавяне на растежа в сравнение с това, което беше преди няколко месеца“. Това заяви днес президентът на Световната банка (СБ) Аджай Банга, цитиран от Франс прес.

На онлайн пресконференция преди пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка Аджай Банга каза, че „несигурността и нестабилността несъмнено ще допринесат за по-предпазлива икономическа среда и бизнес климат“.

„Когато се случи нещо подобно, се стига до намаляване на растежа в световен мащаб“, добави той.

МВФ и СБ трябва да публикуват актуализираните си прогнози за растежа на световната икономика през идната седмица, но остават редица неизвестни относно способността на двете институции да отчетат в пълна степен потенциалното въздействие на американските мита върху растежа, тъй като амплитудата на тези тарифи непрекъснато се преразглежда от Белия дом.

Подобно забавяне на икономиката би могло да увеличи фискалната нестабилност в редица страни с нововъзникващи пазари и страни с ниски доходи, много от които все още се борят с финансовите последици от пандемията.

Аджай Банга призова развиващите се страни да намалят митата и да либерализират търговията, като отбеляза, че много от тях поддържат високи мита и намаляването им може да компенсира риска от реципрочни тарифи, предаде Ройтерс.

Забавянето на световната икономика ще доведе до спад в търсенето на суровини, което „ще окаже тежест върху финансите“ на страните производителки, предупреди президентът на СБ.

„Ще видим как ще се адаптираме към тази ситуация през идните седмици, в зависимост от това как тази несигурност ще се отрази на растежа“, подчерта той.

На въпрос за въздействието на евентуалното замразяване на финансирането от САЩ, Аджай Банга посочи, че като цяло на водещата световна икономика се падат „17 на сто от капитала на нашите институции, което е малко под 5 милиарда долара през последните няколко години“.

Единственото изключение е Международната асоциация за развитие (IDA), един от филиалите на Групата на Световната банка, който работи само с дарения от спонсори.

През декември миналата година основните дарители, включително САЩ, обещаха да предоставят 100 милиарда долара за три години за Международната асоциация за развитие.

Източник: БТА