Европа подкрепи днес създаването на специален трибунал, който да преследва президента Владимир Путин и други високопоставени руски служители за престъпната агресия срещу Украйна, като по този начин демонстрира единство в деня, в който Москва отбелязва своя Ден на победата, предаде Ройтерс.

На среща в град Лвов в Западна Украйна министри от почти 20 европейски страни дадоха политическо одобрение за създаването на трибунала и приветстваха приключването на техническата работа по установяването му.

Трибуналът ще действа в рамките на Съвета на Европа – водещата организация за наблюдение на правата на човека на континента, създадена след края на Втората световна война, за да защитава правата и върховенството на закона.

Европейските страни ускориха усилията си, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп през февруари наложи санкции срещу Международния наказателен съд – институция, създадена, за да преследва военни престъпления, когато страните членки не искат или не могат да направят това сами.

Русия отрича войските ѝ да са извършили зверства в Украйна от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 година. Украйна твърди, че руските войски са извършили хиляди военни престъпления.

Външни министри от така наречената „основна група“, съставена от най-малко 37 страни, подписаха „Споразумението от Лвов“ – документ, отбелязващ приключването на работата по изготвянето на необходимите правни документи за създаване на трибунала.

Възможно е трибуналът да започне работа догодина.

„Този трибунал ще гарантира, че най-отговорните за агресията срещу Украйна ще бъдат изправени пред правосъдието“, заяви пред репортери върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че за Европа е морален дълг да потърси отговорност от Русия за войната. „Силен трибунал за престъпната агресия може – и трябва – да накара всеки потенциален агресор да се замисли“, посочи той във видеообръщение към срещата.

Официален представител от ЕС обясни, че трибуналът ще трябва да зачита имунитета на Путин и неговите служители, докато са на власт, но добави, че прокурор ще може да започне разследване и да изготвя обвинения срещу тях докато изчаква имунитетите им да отпаднат.

„Смятам, че това е добра стъпка, защото запълва една празнина, която в момента съществува – как да преследвате лидерите за престъпна агресия срещу друга страна“, заяви нидерландският министър на правосъдието Дейвид ван Уел.

По-рано днес украинският премиер Денис Шмигал отведе министрите до военно гробище в Лвов, където те отдадоха почит на някои от десетките хиляди украинци, убити през продължаващата повече от три години война.

Изображенията от това събитие бяха в рязък контраст с демонстрацията на военна мощ в Москва, където Путин и китайският президент Си Цзинпин участваха в парада, с който бе отбелязана 80-годишнината от края на Втората световна война и разгрома на нацистка Германия, коментира Ройтерс.

Източник: БТА

Бившият филипински президент Родриго Дутерте прекарва дните си в малка килия в ареста в Хага, докато чака хода на съдебното си дело заради кървавата му „война с наркотиците“, която отне хиляди животи по време на управлението му. В родния му град Давао, на другия край на света, той е включен в листата за кметските избори в понеделник. 

„Видях какво постигна като кмет и президент, от борбата с наркотрафикантите до това, което направи за страната“, каза Дженифър Маумбас, 28-годишна служителка в малко кафене, на чиито стени е окачен банер с образа на Дутерте. „Без значение какво се случи, ние сме твърдо за Дутерте“, допълни тя, цитирана от Ройтерс.  

Арестуването му през март по издадена заповед от Международния наказателен съд беше сериозен удар за влиятелното му семейство, чиято популярност нарасна след като стана президент през 2016 година, издигайки се от позицията на независим кмет. 

Междувременно Комисията по обществен ред и опасни наркотични вещества на филипинския Сенат ще започне самостоятелно разследване на „войната срещу наркотиците“ на бившия филипински президент Родриго Дутерте, съобщи председателят на комисията Роналд дела Роса, цитиран от Филипинската новинарска агенция (ФНА).

Дутерте коренно промени външната политика на Филипините и започна „война с наркотиците“, която според правозащитни организации е довела до смъртта на много повече от официално обявените 6000 жертви, за които той сега се изправя пред съда в Нидерландия, пише Асошиейтед прес.

Въпреки това не е ясно какво влияние има той извън Давао, като изборите в понеделник ще бъдат тест за това доколко настоящият президент Фердинанд Маркос-младши е успял да потуши симпатиите към Дутерте. Фамилията Дутерте има силен статут в Давао, но на национално ниво може да не е толкова влиятелна, отбеляза Едерсон Тапия, специалист по публична администрация в Университета в Макати. 

„Дали това ще е достатъчно за сериозна президентска кампания през 2028 г. предстои да се види – особено сега, когато вицепрезидентката Сара Дутерте (дъщеря на Родриго Дутерте – бел.ред.), е изправена пред искане за импийчмънт“, каза той. 

Обществото и експертите възприемаха Сара Дутерте като потенциален наследник на сегашният филипински президент Фердинанд Маркос-младши, който няма право да се кандидатира отново за държавен глава на изборите през 2028 г., тъй като конституцията ограничава президентите до един шестгодишен мандат, пише ФНА. 

Сара Дутерте обаче е изправена пред съдебен процес по обвинения, включително за заплахи за убийството на Маркос-младши, който беше неин коалиционен съюзник. Тази коалиция обаче се разпадна поради политически разногласия, вътрешни борби за власт и съперничещи амбиции, което повишава залозите за двата лагера преди частичните избори в понеделник, на които ще бъдат избрани над 18 000 души, допълва агенцията. 

Сред най-оспорваните позиции са тези в Сената, който има изключително значение в държавните дела, като 24-те членове на Сената също ще играят роля в решенията за импийчмънт.

По време на президентския си мандат Родриго Дутерте неколкократно защитаваше „войната с наркотиците“, като твърдеше, че целта ѝ е да осигури сигурност във Филипините, и че полицаите са получили инструкции да стрелят само при самозащита. Арестът му само засили подкрепата за него в града с близо 2 милиона жители Давао, където той беше кмет над 20 години, преди да стане първият президент от региона Минданао.

Евентуална кметска победа за Дутерте може да се окаже решаваща за амбициите на дъщеря му Сара, като силната регионална база ще осигури лоялни избиратели и ще даде влияние в политическите битки. „Той може да използва властта си в Давао и Минданао, за да помогне за избора на следващия президент“, коментира Жан Франко, професор по политически науки във Филипинския университет. 

Ако спечели, Дутерте няма да може да встъпи в длъжност като кмет, и най-вероятно постът ще бъде поет от неговия заместник, който се очаква да е неговият най-малък син Себастиан.

„Вярваме, че той все още има много да предложи, не само за Давао, но и за страната“, каза местен жител. 

Не всички обаче искат завръщането на Дутерте като кмет. Някои предпочитат неговия основен съперник, Карло Ногралес, бивш министър и депутат от Давао, който идва от друга филипинска политическа династия. 

„Имаме нужда от промяна. Просто искаме ситуацията да е спокойна. Без конфликти, без убийства“, каза Арлен Нойрей, жителка на Давао. 

Източник: БТА

Въпреки че са съюзници от Втората световна война, Русия и западноевропейските сили отбелязват разделени 80-ата годишнина от победата над нацизма, предаде Асошиейтед прес. 

Руската инвазия в Украйна раздели континента отново, а броят на загиналите във войната се увеличава на фона на празничните церемонии в Европа. 

Москва организира днес огромен парад, на който присъстват лидерите на Китай, Бразилия и още много други страни, и който има за цел да покаже руската военна мощ. Празненствата във Великобритания, Франция и САЩ се състояха вчера. В същото време, външните министри от ЕС ще се срещнат днес в Лвов, за да изразят подкрепата си за Украйна, а европейски лидери се очаква да се срещнат в Осло, за да направят същото. 

Някои лидери на страни от Северна Еворпа съобщиха, че вчера са провели полезни дискусии с президента на САЩ Доналд Тръмп, като малко след това той качи публикация в платформата си „Трут Сошъл“, в която каза, че САЩ призовава за 30-дневно безусловно спиране на огъня в Украйна. 

Тръмп заяви, че ако примирието не се спазва, „САЩ и партньорите им ще наложат още санкции“ на Русия. 

Лидери от Северна Европа и от балтийските републики разговаряха преди срещата в Осло, посветена на сигурността. Норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре каза, че са разговаряли по телефона с Тръмп.

Финландският президент Александер Стуб заяви, че телефонният разговор е продължил около 20 минути, а естонският премиер Кристен Михал описа дискусията им като „отлична“ и добави, че позицията на Тръмп се е „наклонила в посока сътрудничество с европейските партньори“. 

Високопоставени американски представители по-рано намекнаха, че Европа може да бъде изключена от дискусиите със САЩ по отношение на Украйна и заплашиха да се оттеглят от преговорите, докато не се постигне споразумение. 

Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро каза, че европейските съюзници са се съгласили за налагането на нови санкции срещу Русия. Той не даде подробности за пакета санцкии, но каза, че те ще бъдат приети „през идните дни“. Той направи изявлението си от Лвов, Украйна, където десетки европейски представители ще се срещнат, за да обсъдят създаването на специален трибунал за преследване на престъпления на агресия, извършени от руски представители във войната в Украйна. 

„Сигурен съм, че този трибунал ще даде възможност за борба срещу безнаказаността на всички военни престъпления, извършени по време на войната  на Русия срещу Украйна“, каза Баро. „Няма мир без справедливост, а няма справедливост без истина“, добави той.

Баро заяви, че френският президент Еманюел Макрон е разговарял вчера с Тръмп и му е казал, че е време да накара руския президент Владимир Путин да се съгласи да сключи примирие. 

Путин похвали руските войски в Украйна, като каза, че „е горд с куража и решимостта им, както и с духовната им сила, която е донесла победа“. Той направи изказването си на военния парад днес. Руският лидер обяви едностранно спиране на огъня за 72 часа, влизащо в сила в сряда, за да съвпадне с празненствата по случай Деня на победата, но предупреди, че руските сили ще отвърнат на нападения. 

Москва за момента не приема американското предложение за 30-дневно примирие, което Украйна прие, и го обвърза със спиране на западните доставки на оръжия за Украйна и край на украинските мобилизации – условия, които Украйна и западните ѝ съюзници отхвърлиха. 

Украинските власти съобщиха днес за редица руски удари, при които са убити най-малко 2 души в Херсонска и Запорожка област, като обясниха, че има и поразени сгради. 

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че е имал „добра дискусия“ с Доналд Тръмп, по време на която двамата са отбелязали Деня на победата и са обсъдили начините за постигане на мир в Украйна. 

Зеленски каза днес, че е информирал Тръмп за ситуацията на бойното поле и е повторил, че Украйна е готова да приеме 30-дневното споразумение за спиране на огъня, „което да влезе в сила още днес“. Той подчерта готовността на Украйна да участва в преговори „във всякакъв формат“, но каза, че Русия трябва да докаже ангажимента си, като приеме всеобхватно и безусловно спиране на огъня. Зеленски добави, че Тръмп е потвърдил желанието си да помогне за спирането на войната и подкрепя идеята за примирие, като двамата са се разбрали да продължат да държат връзка. 

В същото време, днес в Русия започна военният парад на Червения площад в Москва, с който Русия отбелязва 80-ата годишнина от победата над нацистка Германия във Втората световна война. 

Президентът Владимир Путин и чуждестранни лидери, сред които китайският президент Си Цзинпин, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва и словашкият премиер Роберт Фицо, присъстваха на честванията. 

Грандиозният парад на Червения площад и останалите церемонии подчертават усилията на Москва да демонстрира силата си и да затвърди съюзите си, докато същевременно се представи като противотежест на Запада на фона на продължаващата вече 3 години война в Украйна, отбелязва АП.

Празненствата тази година бяха засенчени от информацията за украински атаки с дронове срещу Москва и хаосът на летищата в руската столица, както и спирането на мобилния интернет в сряда. 

Денят на победата, който отбелязва капитулацията на нацистка Германия, с която приключва Втората световна война, е най-важният светски празник за Русия, отбелязва АП. Въпреки че повечето западни страни празнуват годишнината на 8 май, Русия го отбелязва на 9 май. 

Генерал Дуайт Айзенхауер, върховен главнокомандващ на Съюзническите сили в Европа, действително приема безусловната капитулация на нацистка Германия в 2:41 ч. местно време на 7 май по време на церемония в Реймс, Франция.

Въпреки че новината изтича вечерта, официалното обявяване е отложено за следващия ден, тъй като САЩ, Великобритания и Франция се опитват да преодолеят несъгласията си със Съветския съюз, който смята, че капитулацията не признава жертвите, които неговите войски са дали за осигуряването на победата.

Около полунощ на 8 май в Берлин е подписан втори документ за капитулация, който задоволява съветските желания.

Източник: БТА