/ИЦ/

Източник: БТА

Инфлацията в България продължава да съответства на изискването за ценова стабилност по Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Това сочат обобщените данни за март за динамиката на потребителските цени в ЕС и еврозоната, публикувани днес от Евростат.

През третия месец от настоящата година средногодишната инфлация (за периода април 2024 – марти  2025 г. спрямо периода април 2023 – март 2024 г. – бел. ред.) в страната е 2,7 на сто, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

В еврозоната референтната стойност, която се определя като средноаритметичната от трите страни с най-добро представяне плюс 1,5 процентни пункта, е 2,7 на сто (2,73 на сто без закръгление), като са взети средногодишните хармонизирани индекси на потребителските цени.

Трите страни, които определят референтната стойност, са Ирландия (1,2 на сто), Финландия (1,2 на сто) и Италия (1,3 на сто).

За първи път страната ни изцяло покри критерия през миналия месец, когато референтната стойност отново бе 2,7 на сто, а нивото на хармонизираната средногодишна инфлацията у нас беше 2,6 на сто.

При данните за януари, които бяха публикувани през февруари, страната ни формално изоставаше от покриването на критерия с 0,7 на сто. Няколко дни по-късно министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка (БНБ) изпратиха писмо до Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) с искане за извънредни конвергентни доклади за присъединяване на страната ни към еврозоната на 25 февруари 2025 г., припомня БТА. Вчера и двамата по време на среща с бизнеса заявиха, че страната ни се приближава към целта за влизане еврозоната.

Източник: БТА

Отговорността за качеството на стоките от страна на търговеца е обвързана със законовата гаранция, която е 2 години от покупката във физическите магазини, а при онлайн търговията от датата на доставката. Това каза Игнат Арсенов, директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите (КЗП), на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. 

Арсенов посочи, че ако през този двегодишен период възникне дефект, потребителят може да поиска от търговеца да ремонтира стоката, да я замени или да възстанови платената сума. Законодателно гаранцията е разделена на две – за първата и за втората година. През първата година, ако възникне дефект, търговецът задължително трябва да изпълни претенцията на потребителя. Ако през втората година възникне проблем и търговецът възрази, тогава потребителят трябва да докаже, че дефектът е фабричен и е съществувал към момента на доставката, отбеляза той. 

По думите му предявяването на рекламация може да се направи във всеки един обект на търговеца, а не само в този, от който е купен продуктът. Важно е да се пазят документите за покупката – касова бележка, фактура, документ за наложен платеж и т.н., посочи експертът. 

След подаването на рекламацията търговецът има един месец, за да отстрани дефекта, като ремонтира или замени стоката, ако не може да бъде поправена. В случай, че търговецът не го направи, потребителят може да поиска да му бъде възстановена сумата, която е платил за продукта, добави той. 

Арсенов обясни още, че ако например е налице неправилно инсталиране, отговорността се носи от търговеца, в случай че инсталирането е извършено от избран от него техник. Ако потребителят си избере друга фирма и дефектът се дължи на неправилно инсталиране, тогава потребителят трябва да поеме сам разноските за отстраняването му. По думите на Арсенов гаранциите са две – законова и търговска. Законовата е задължителна, а търговската е допълнителна и е под формата на гаранционна карта или гаранционен сертификат, която не може да замени законовата. Освен това търговската гаранция може да е за период по-дълъг от две години и да се отнася само за отделна част от продукта, каза експертът. 

Според него повечето търговци спазват гаранциите. 

Директорът на Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в КЗП Христо Трендафилов отбеляза, че рекламациите и гаранциите са важна част от правата, които имаме като потребители и важат и за онлайн пазаруването.

Той акцентира върху 14-дневния период на правото на отказ от покупката. Когато пазаруваме от разстояние, нямаме възможност да пипнем стоката и поради тази възможност законодателят е дал правото на връщане, каза експертът. 

По думите му онлайн търговците са длъжни да посочат контактите си, за да могат потребителите да знаят на кого и къде да върнат продукта, от който не са доволни. Според него често проблемите при онлайн пазаруването възникват именно, когато търговецът не е посочил контактите си и това е една от основните индикации, че той няма да е коректен с потребителите. 

Трендафилов предупреди потребителите да бъдат особено внимателни, когато офертите онлайн са твърде привлекателни. Има сайтове, които са двойници на тези на известни марки, които предлагат стоки на ниски цени, но когато потребителят плаща, не получава никакъв продукт, а въпросните сайтове след време изчезват, обясни той. 

Източник: БТА