Сериозна подкрепа за завършване на обектите от стратегическо значение, което да се случи в хармония с естествената среда показва проучване на „Сова Харис“ – „Обществени нагласи за изграждане на обектите от стратегическо значение и хармонизирането им с околната среда в България“. 

Проучването е национално представително, проведено от 25 до 28 август, сред 800 души на възраст 18 и повече години по поръчка на в. „Труд“, реализирано по метода стандартизирано телефонно интервю. 

България направи две решителни стъпки за пълноправното присъствие в Европейския съюз. С приемането на страната ни в Шенген и еврозоната вече „де юре“ сме пълноправни европейци. Това, което ни липсва, за да сме такива „де факто“, е инфраструктурата, пишат от социологическата агенция. Според социолозите България има моделите, които са изградили нашите партньори, както и тяхната финансова подкрепа. Нещата като че ли са изяснени, проектите са определени, но дефицит е волята и финалното усилие. Европейският пример и европейските модели, с които страната ни се съобразява, са нормативи, налагащи стандарт на целия свят, добавят тя. 

Съвременна България съзнателно е приела този път на развитие. У нас при създалата се постановка на нещата поведението на неправителствения сектор, като цяло, изглежда, меко казано, странно, смятат социолозите. Обществената нагласа е положителна, разполагаме и с благоприятстващи правила и законодателства. Вместо да вървят по пътя на публичността и политическото представителство и чрез присъствие в общественото пространство да участват в диалога при изграждането на необходимите проекти, неправителствените организации  – НПО-тата поемат по пътя на формалните процедури, чрез които да налагат едностранно своето виждане, допълват те. 

Това, според анализа на социолозите, е сред причините политическото присъствие на зелените НПО да не успява да обедини обществените нагласи, които подкрепят тези идея. В този аспект като общество имаме да извървим път, който да ни доближи до модела на партньорите ни от западната част на континента. Конкретно относно промените в законодателните процедури – и тук с по-голям дял са хората, които одобряват мерките за ускоряване на решенията, допълват от агенцията.

Общо 72% от запитаните отговарят, че язовир „Черни Осъм“, който ще обезпечи водоснабдяването на Плевен и Ловеч, трябва да бъде построен. На обратното мнение са 7,7 на сто, а малко повече от 20% не могат да преценят. Това показва, че когато проектът е представен в контекста на конкретна обществена нужда -водоснабдяване на Плевен и Ловеч, хората реагират категорично положително. Водата се възприема като жизненоважен ресурс и аргументът е силен и разбираем, пишат социолозите.

На въпрос за довършването на магистрала „Струма“ „за“ са близо 71% от запитаните. С „не“ са отговорили 4,5 на сто, а не могат да преценят 24,6%. Анализът на агенцията сочи, че огромното мнозинство е за довършването на магистрала „Струма“. Това показва силна обществена подкрепа за завършването на инфраструктурния обект, вероятно мотивирана от аргументи като безопасност на движението, по-бърза връзка с Гърция и икономическо развитие. Почти четвърт от хората са в неутрална позиция – може би поради липса на достатъчна информация, допълват от „Сова Харис“.

Общо 59,6% от анкетираните подкрепят построяването на тунел под Шипка. Процентът колебаещи се е 35,2 на сто или повече от една трета. Причината вероятно е, че проектът е по-слабо познат за широката общественост и не е толкова видим в ежедневието, колкото „Струма“, показва анализът на данните. 

Същият е процентът подкрепа за построяването на тунел под Петрохан. Това показва, че хората виждат реална полза от такъв проект – по-добра свързаност Север–Юг и икономическо развитие. И тук групата от хора, които не могат да преценят е доста голяма – 33,5% от запитаните. Голямото колебание показва, че проектът не е достатъчно познат и не е в центъра на общественото внимание.

По-сериозна е подкрепата за построяването на магистрала „Черно море“ – 69,5%, което вероятно се дължи на факта, че хората виждат голяма практическа полза – свързване на Варна и Бургас, развитие на туризма и регионалната икономика. Отговорилите с „Не мога да преценя“ са 24,9%, тоест липсва информация или дистанцираност от конкретния регион. Проектът попада в същата категория като „Струма“ – ключова магистрала с висока обществена подкрепа, където практическите ползи надделяват над евентуалните екологични възражения.

На въпрос дали България има нужда от нови язовири подкрепа са изказали близо 40% от запитаните. Не могат да преценят 45,1 на сто, а против са 16,7%. 

Голямата група от хора, които избират отговор „Не мога да преценя“, се обяснява с факта, че вероятно обществото няма достатъчно информация или ясни аргументи за нуждата от нови язовири. Темата очевидно не е широко дискутирана и за повечето хора остава неясна, липсва публичен дебат и експертни оценки, достъпни за широката публика. За да се формира по-ясно обществено мнение, вероятно са нужни повече разяснения относно: икономическите ползи/разходи, екологичните последици и алтернативните решения за управление на водните ресурси.

Малко над половината запитани – 51,4 на сто, са на мнение, че трябва да се намерят решения, при които да се реализират стратегическите обекти с възможно най-хармонично взаимодействие с околната среда. Общо 34,8% смятат, че трябва да се опазва околната среда, а 5,7 на сто са „за“ да се реализират обекти от стратегическо значение. „Не мога да преценя“ са избрали като отговор малко над 8% от запитаните. 

Резултатите показват, че повечето хора у нас искат баланс, а не крайности. Българите като цяло търсят среден път – стратегическите обекти да се изграждат, но с максимално щадене на природата, сочи анализът на социолозите. Еколозите имат широка обществена подкрепа по принцип, но хората не са склонни да жертват напълно стратегическите инфраструктурни нужди. Крайностите („само екология“ или „само строителство“) са в малцинство.

Общо 27,7% от анкетираните одобряват промяна в законодателството, с която да бъде съкратена процедурата за обжалване на построяването на обекти от стратегическо значение. Не одобряват близо 20 на сто, а на могат да преценят 52,6%. 

Едва малко над една четвърт са „за“ съкращаване на процедурите за обжалване. Тези хора вероятно смятат, че сегашните процеси са прекалено бавни и „спъват“ важни инфраструктурни проекти. Изключително висок е дялът на хората, които не могат да преценят, пишат от „Сова Харис“. Обществото няма ясно формирано мнение по тази тема. Това може да е, защото процедурите за обжалване са по-абстрактни и технически за повечето хора, което означава, че темата не е достатъчно обяснена и е далеч от ежедневния опит на хората. 

Източник: БТА