„Каква е стойността на Tesla без Мъск – или дори с Мъск на непълен работен ден? Значително по-ниска, отколкото е сега“, коментира пред британското издание Брайън Куин, професор по право в Boston College.

Мъск спечели подобно спорно гласуване и на миналогодишното годишно събрание на Tesla, когато акционерите повторно одобриха пакет за възнаграждение от 56 млрд. долара, който беше анулиран от съдия в щата Делауеър поради опасения за неговия размер и независимостта на борда.

Този път Мъск беше по-уверен в победата си според човек, близък до него, тъй като преместването на Tesla в Тексас му позволи заедно с брат му да гласуват с техния дял от 16%.

Все пак имаше отпор

Въпреки това, след като консултантските компании Institutional Shareholder Services и Glass Lewis препоръчаха на инвеститорите да гласуват против предложението, ръководството на Tesla започна интензивна кампания през последните две седмици. Група, в която влязоха председателката Робин Денхолм, финансовият директор Вайбхав Танежа и главният юрисконсулт Брандън Ерхарт, прекара миналата седмица в Ню Йорк, давайки интервюта и срещайки се с големи инвеститори, за да спечели тяхната подкрепа, предупреждавайки за мрачно бъдеще за компанията, ако загуби Мъск.

Денхолм изгуби гласа си по средата на седмицата, което наложи бившият президент на Chipotle Джак Хартунг – присъединил се към борда през юни, да поеме разговорите с акционерите. Председателката едва си бе възвърнала гласа до четвъртък, когато произнесе дрезгава реч на събранието в Тексас.

Източник: Капитал

Професор Кузьо, измина година и половина, откакто френският президент Еманюел Макрон за първи път обяви идеята за западни миротворци в Украйна. Тогава предложението беше възприето като фантастика – нещо почти невероятно и невъзможно. Но напоследък отново се заговори за това, появиха се и подробности. Кои са реалистичните формати за разполагане на европейски военни в Украйна?

– Все още няма яснота. Военна сила – или както и да я наричаме – може да влезе в Украйна само след подписване на мирно споразумение, но силно се съмнявам, че Русия ще подпише нещо такова. Разбира се, те биха могли да влязат и сега – както посочва и бившият британски премиер Борис Джонсън. Русия заплаши да ги атакува, но мисля, че това е самохвалство, тъй като Москва твърде много се страхува от пълномащабна война с НАТО. Тези войски не биха били миротворци, тъй като не биха участвали в налагането на мир. Те биха помогнали на Украйна, ако се разположат в Западна и Централна Украйна, което би позволило украинските части от тези региони да бъдат използвани в югоизточните области.

Друга интересна идея е някакъв вид зона, забранена за полети. За нея се говори от 3 години. Но и тук възникват въпроси. Изисква ли се съгласие от всички членки на НАТО и ако да – то какво ще направи Унгария? Ами Тръмп ще се съгласи ли? Зона, забранена за полети, е в интерес на Европа, тъй като руските дронове и ракети биха били унищожавани над Украйна, тоест, преди да достигнат Източна Европа.

А какви други гаранции за сигурност за Украйна са приемливи?

Украйна е много скептична към всякакви смътни „гаранции“, тъй като повечето украинци смятат, че са били „прецакани“ през 1994 г., когато се отказаха от своя ядрен арсенал, трети по големина в света (с меморандума от Будапеща, по който гаранти за украинската териториална цялост са Русия, САЩ и Великобритания – бел. ред.). През 2014 г., когато Русия за първи път нахлу в Украйна, американският президент Барак Обама и британският премиер Дейвид Камерън игнорираха ангажиментите си по Будапещенския меморандум. Така че остава неясно какви гаранции може да предостави сега Западът. Чухме различни предложения, ала всички те бяха мъгляви и размити. Особено когато украинците, а и Западът, нямат никакво доверие във Владимир Путин, който не спазва подписаните задължения и е сериен лъжец.

Източник: Капитал

Малко след тази публикация компанията обяви, че се оттегля от плана си за придобиване на международните активи на „Лукойл“. По-рано Gunvor предупреди, че отказът от сделката може да доведе до загуба на работни места в Европа.

Какво ще предприеме България

„Лукойл“ потърси купувачи за своите международни активи, включително активи в България, след като администрацията на Доналд Тръмп наложи мащабни санкции срещу руския петролен гигант миналия месец. Тези мерки, които засегнаха и контролираната от Кремъл „Роснефт“, засилиха американския натиск върху Путин да прекрати войната в Украйна.

Решението на американското финансово министерство означава, че България има по-малко от две седмици преди крайния срок 21 ноември, когато санкциите влизат в сила. През тази седмица стана ясно, че държавата готви национализация на активите на „Лукойл“. Предвижда се да бъде назначен особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България. Той ще може да се разпорежда с активите ѝ, включително ще може да ги продава. Получените при евентуална сделка с активи приходи, която засега изглежда малко вероятна, ще се депозират в специална сметка на разпореждане на министъра на финансите в Българска банка за развитие.

Собственикът, от друга страна, няма да има право на глас и дори да обжалва решенията пред съда. Заради решението на Вашингтон се очаква промените да бъдат приети бързо от парламента.

Позицията на Gunvor

Gunvor определи изявлението на министерството като „по същество невярно и заблуждаващо“, добавяйки, че „повече от десетилетие активно се дистанцира от търговията с руски петрол“, продала e руските си активи и публично е осъдила пълномащабното нахлуване в Украйна. „Приветстваме възможността това недоразумение да бъде изяснено. Междувременно Gunvor се отказва от предложението си за международните активи на ‘Лукойл’.“

„Лукойл“ засега не е коментирала какво ще предприеме след решението на Вашингтон.

Източник: Капитал