Седемнадесетгодишният тенисист от Сливен Ивайло Михалев разказа в интервю за БТА за предизвикателствата, вдъхновението и усилията, които стоят зад успехите му на корта като част от спортния клуб TSV Zusmarshausen в Германия. До момента има 17 победи и допринася съществено за класирането на клуба в по-горна дивизия. За първи път играе за него през 2023 г. и си разказва, че миналата година помага на отбора да се изкачи в първа лига на Бавария, а през май 2025 г. му предстоят нови клубни мачове. Преди да замине за Германия, печели два бронзови медала от държавните първенства на България по тенис за мъже на двойки. Още на 15–16-годишна възраст записва пет титли от турнири във Франция, показвайки силно международно присъствие.

„Знам какво мога и имам представа за нивото на противника. Излизам да играя „моята игра“ с възможно най-малко притеснение – това ме научи опитът“, разказва Ивайло. Според него постоянството е решаващо: „Не ставаш добър тенисист за ден. Трябват години и търпение – на корта и извън него.“

Започва да тренира на шестгодишна възраст, впечатлен от самата игра и от своя първи треньор Анатоли Пеев. „Вдъхновиха ме спортът и треньорът ми – той е като мой баща“, казва Ивайло. „Първите тренировки бяха забавни и не толкова натоварващи – именно това ме запали по тениса“, спомня си той.

Пред репортер на БТА Анатоли Пеев  разказва, че Ивайло няма равностоен партньор, с който да тренира в Сливен.  „Той е сам на корта, няма с кого да тренира на своето ниво.“ Затова Ивайло пътува и тренира в различни клубове – ТК „Авеню“ в Бургас със Стефан Пантов, ТК „Тунджа“ в Ямбол с Драгомир Драганов, а в Сливен работи по физическата си подготовка с Красимир Аргиров и Мартин Диндев. „Израсна на корта с мен. От шестгодишен е там постоянно – нямаше как да не заобича тениса. Но за да си добър тенисист, освен талант, се изискват двигателни качества, координация и финансова подкрепа. Без нея едно дете може да играе добре, но няма да стигне далеч“, подчертава Пеев.

Той допълва, че за успеха са нужни постоянство, дисциплина и синхрон между треньора и родителите – нещо, което често липсва: „Най-трудно е в периода 8–12 години, когато се изгражда характер. Ивайло е усмихнат и добродушен, което е предизвикателство в тази възраст.“

Въпреки липсата на подходящи партньори за тренировки в родния Сливен, Ивайло намира начин да се развива. В момента живее във Велден, на десетина километра от клуба в отбора. Съчетава професионалния спорт с образованието, като учи немски език както в училище, така и на частни уроци. „Понякога пропускам училище заради турнири“, призна той, но добави: „Не е лесно, но не съм единственият, който минава през това. Прекарвам повече часове извън вкъщи, но си струва.“

В България е ученик в 11 клас, специалност „геодезия“ в Професионалната гимназия по строителство и геодезия в Сливен. Завършва всяка учебна година с отличен успех, въпреки пропуските, причинени от състезания.

Ивайло споделя, че се чувства приет в Германия: „Германците ме посрещнаха като член на семейството още от първия ден – напълно в разрез със стереотипите. Тук се чувствам като у дома.“

Треньорът му също оценява възможността: „Знам, че това е шанс трудът и лишенията през годините да му донесат удовлетворение и самочувствие.“

Макар загубите да са неизбежни, Ивайло не се отчайва: „Няма как да не ти пука след загуба. Искаш да спечелиш, но когато загубя, мисля за следващия турнир. Работя върху грешките си и гледам напред.“

Анатоли Пеев е категоричен, че средата играе решаваща роля: „Без подходяща среда детето не може да напредва. А тя трудно се създава и още по-трудно се поддържа.“ Той е горд с Ивайло и вярва, че опитът в Германия ще му помогне да разгърне пълния си потенциал.

Сред идолите на Ивайло са Роджър Федерер и Яник Синер. Голямата му мечта е да стане номер едно в света. „Би било огромна чест да участвам на Олимпийските игри и да представям България“, казва той.

На младите тенисисти препоръчва: „В началото се забавлявайте на корта, а с времето – не се отказвайте.“

Източник: БТА