Водещите борсови индекси в Европа закриха днешните сесии възходящо. Инвеститорите са окуражени от силните резултати в отчетите на редица европейски компании, както и предстоящата среща между американският държавен глава Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин, предаде Си Ен Би Си.

Франкфуртският индекс DAX се повиши с 268,14 пункта или 1,12 на сто до 24 192,5 пункта, а френският CAC 40 нарасна със 74,29 пункта или 0,97 на сто до 7709,32 пункта.

Британският FTSE 100 обаче се понижи с 63,54 пункта или 0,69 на сто до 9100,77 пункта, след като централната банка „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) намали лихвата с четвърт процентен пункт до 4 на сто след след оспорвано гласуване на Комитета по парична политика.

Почти всички големи европейските пазари днес завършиха търговията с повишения. Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 е нагоре с 0,92 на сто до 546,05 пункта, а основният индекс на еврозоната E-Stoxx 50 регистрира ръст с 1,32 на сто до ниво 5332,07 пункта.

Сред акциите, които записаха загуби, бяха тези на германския производител на оръжия „Райнметал“, който отчете приходи за второто тримесечие под прогнозите на анализаторите.

Книжата на „Райнметал“ изтриха почти 8 на сто, като са най-зле представилите се в индекса DAX в днешната сесия.

Междувременно Кремъл обяви, че среща между президентите на Русия и на САЩ е предвидена за идните дни, след като Тръмп спомена още вчера, че много скоро може да има среща между него и Путин. Това повдига очаквания за спад на геополитическото напрежение и облекчаване на американските мита за стоките от Индия, които бяха наложени заради доставките на руски петрол за страната.

Източник: БТА

Броят на свободните работни места в сектора на информационните технологии в Германия е намалял значително. Германската асоциация, представляваща цифрови компании „Битком“ (Bitkom) представи проучване, според което броят на незаетите ИТ позиции в страната е 109 000 спрямо 149 000 през 2023 г., предаде ДПА.

Според проучването, проведено сред 855 компании с поне трима служители, мнозинството от тях не смята, че данните показват обрат на тенденцията, тъй като 85 на сто от фирмите продължават да изпитват недостиг на ИТ специалисти, само 4 на сто от тях смятат, че ИТ специалистите са повече от необходимото, а 10 на сто намират броят им за адекватен.

Общо 79 на сто от анкетираните фирми очакват недостигът на специалисти да се задълбочи, само 4 на сто смятат, че ситуацията ще се облекчи, докато 16 на сто не очакват промяна.

Икономическият спад и геополитическата несигурност са принудили германските компании да бъдат по-предпазливи при наемането на нови служители или дори да намалят работните места в ИТ сектора, коментира президентът на „Битком“ Ралф Винтергерст.

„В същото време цифровизацията на компаниите, както и на администрациите и органите на властта, напредва, така че там са необходими повече, а не по-малко ИТ експерти“, допълни той.

Демографското развитие поставя предизвикателства пред икономиката – много ИТ специалисти от поколението на т. нар. бумъри (хората, родени между 1946 и 1964 г.) се пенсионират, а младите, които навлизат на пазара на труда, са все по-малко. За да се намалят ефектите от недостига, една от 12 компании, или 8 на сто, все повече разчита на изкуствен интелект.

Все още не може да се каже какво въздействие ще окаже изкуственият интелект върху пазара на труда в сектора като цяло, каза Винтергерст. 

Приблизително една от всеки четири компании, или 27 на сто, очаква да съкрати работни места поради навлизането на изкуствен интелект. Въпреки това 16 на сто от фирмите очакват, че ИИ ще доведе до съкращаване на работни позиции, които така или иначе не могат да бъдат заети. Същевременно 42 на сто от компаниите предполагат, че изкуственият интелект ще създаде допълнително търсене на ИТ специалисти във фирмите.

В проучването на „Битком“ 45 на сто от фирмите заявяват, че САЩ са загубили привлекателност за чуждестранни ИТ специалисти поради политиката на президента Доналд Тръмп. Други 21 на сто виждат възможност за привличане на ИТ специалисти от САЩ в Германия, а 27 на сто смятат, че сега е по-лесно да се привлекат специалисти от държави извън ЕС в Германия, вместо в САЩ.

Източник: БТА

Вашингтон очаква приходите от влезлите в сила мита да достигнат 50 милиарда долара или повече през този месец спрямо 30 млрд. долара през юли. Това заяви в интервю за „Фокс Бизнес Нетуърк“ министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник, предаде Ройтерс.

„И след това ще се появят (ефектите от ставките върху вноса на) полупроводници, фармацевтични продукти, ще се появят всякакви допълнителни средства от мита“, допълни Лътник.

По-високите мита, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху вноса от десетки държави, влязоха в сила днес, като повишиха средната ставка за внос в САЩ до най-високо ниво от един век. Държавите са изправени пред американски тарифи от 10 до 50 на сто.

Вчера Тръмп обяви и планове да наложи мито от около 100 на сто върху вноса на чипове, освен ако производителите не се ангажират да ги произвеждат в САЩ, както и по-ниска ставка върху вноса на фармацевтични продукти, която с времето ще нарасне до 250 на сто.

Подробности за тези секторни тарифи се очакват през следващите седмици, след като Министерството на търговията приключи своя анализ за въздействието на този внос върху националната сигурност на САЩ.

Лютник заяви още, че компаниите могат да получат освобождаване от очакваната ставка за внос на полупроводници, ако представят планове за изграждане на заводи в САЩ и тези планове се контролират от одитор.

„Неговата цел (на Тръмп) е производството на полупроводници да се развива в страната“, каза Лътник и прогнозира, че инициативата ще доведе до инвестиции в размер на около 1 трилион долара за насърчаване на местното производство.

Вече са договорени и други изключения, включително с ЕС, който се съгласи наложените ставки от 15 на сто да обхващат и износа от общността на чипове, както и с Япония.

Миналата година Министерството на търговията обяви, че САЩ произвеждат около 12 на сто от полупроводниковите чипове в световен мащаб, в сравнение с 40 на сто през 1990 г.

Запитан за отделните преговори, които се водят с Китай за удължаване на тарифното примирие, което трябва да приключи на 12 август, Лътник заяви, че според него е възможно да се постигне търговско споразумение.

„Мисля, че ще оставим на търговския екип и на президента да вземат тези решения, но мисля, че е вероятно те да постигнат сделка и да удължат срока на действие на споразумението с още 90 дни, но ще го оставя (решението) на този екип“, допълни Лътник.

Източник: БТА