Култура
Създателят на ’Междузвездни войни’ ще открие свой музей догодина
Снимка БГНЕС
Джордж Лукас с щурмовак от „Междузвездни войни“
На 81-годишна възраст американският режисьор Джордж Лукас участва за първи път на ежегодното поп културно изложение „Комик-кон“ в Сан Диего. В контраст с преобладаващите теми за научна фантастика и супергерои, той говори пред събралите се фенове за музея, който строи, предава БТА. Лукас е създател на поредицата „Междузвездни войни“.
Режисьорът и съпругата му Мелъди Хобсън са основатели на „Музей на разказвателното изкуство Лукас“. Проектът бе обявен за първи път през 2017 г. и се очаква да отвори врати в Лос Анджелис през 2026 г.
Музеят ще наподобява космически кораб с площ 27 870 квадратни метра, а изображения и артефакти от „Междузвездни войни“ ще имат съществено присъствие в колекцията, според промоционалното видео, в което разказвач е актьорът Самюъл Джаксън. В дискусията на „Комик-кон“ участваха също режисьорът Гилермо дел Торо и дизайнерът Дъг Чъан, работил по филми от поредицата „Междузвездни войни“.
Интересите на Лукас към комиксите и поп арта също ще са във фокуса на музея. Точна дата за откриването му все още не е обявена.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Сашо Петров: Неграмотният решава бъдещето ни. Който иска да яде боб – да си стои тук (подкаст)

„Бъди какъвто си“, „Нашият град“, „Оставаме“, „Богатство“, „Вдигни очи“, „Времето е наше“ , „Развод ми дай“, „Последен валс“ – това не са просто песни. Това са химни на няколко поколения българи. Те звучаха, когато бяхме по улиците на България, борейки се за демокрацията, която – крехка – едва ни беше споходила. Малко като насън, без особено големи битки, сякаш „ни се случи“. Когато пеехме, крачехме в студените и гладни зими, искахме „светлина“. Когато вярвахме, че думите могат да ни преведат през миналото и да направят мост към нашето бъдеще. Онези думи, написани от Александър Петров – поетът на прехода.
В откровен разговор с Искра Ангелова за OFFNews, Сашо Петров разказва как се е родила всяка една от тези песни – от нещо конкретно, с ирония, но и с болка, с вяра, с любов и с много илюзии. Днес обаче, когато гледа назад, поетът признава, че вярата му е малко разклатена. Преходът не се е случил така, както го е мечтал. Поизлъгаха ни, същите, които държаха юздите преди 1989 ги поеха и след това. И децата им. А химните му, макар и безсмъртни, звучат все по-горчиво.
Сашо Петров говори открито за разочарованието от съвременна България, за усещането, че „хората не работят, а само се оплакват“, че всички чакат някой друг да свърши всичко. Споделя гордо, че дъщеря му – както и хиляди други млади хора – е избрала да завърши и да направи добра кариера в чужбина. „Не можеш да ги спреш. И не ги обвиняваш. Светът е голям и хората, които имат по-широк хоризонт, мечти и способности вече могат да се реализират, а това е чудесно! Никога не бих я спрял.“
Александър Петров е гласът зад най-обичаните български песни и в българския ню уейв – поетът, който стои неотлъчно зад Тангра 1 и зад Тангра 2. „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“, „Жулиета“, „Оловният войник“, „Черно-бяла снимка“, „Дъвка-балон“, „Бъди какъвто си“ – тези заглавия не са просто музика, те са културна памет.
В разговора за OFFNews Сашо Петров споделя истории за създаването на най-емблематичните песни от края на 70-те и 80-те години – време, в което рокът се превръща в социален език. Песента „Бъди какъвто си“ е вдъхновена от едно поколение, което вече е усещало новата вълна, но чакало някой да формулира свободолюбивия му дух. „Историите трябва да са истински, за да докоснат до хората“, казва Петров.
Историята за хита „Богатство“ започва във Велико Търново, в малка мансарда и с хазяйка, която по своеобразен начин вдъхновява текста. „Черно-бяла снимка“ пък е родена от спомените на малкото момче с рипсени чорапки, което гледа света с едновременно страх и любопитство. „Оловният войник“ е песен, създадена в разгара на Студената война, но носеща силно послание за мир.
„С Тангра“ въведохме нова естетика в рок музиката – тя стана по-социална, по-близка до хората“, спомня си Петров. От този новаторски дух се раждат текстовете, които съпътстват не само музикалните сцени, но и политическите промени – „Времето е наше“, „Последен валс“, „Развод ми дай“ са саундтракът на прехода.
Това интервю не е само за музиката. То е и за поизносените илюзии, за надеждата, която не изтлява. За словото, което някога местеше планини.
Източник: Offnews.bg
Култура
Финалът на “Бургас и морето“ е довечера – вижте кои се състезават

Тази вечер на сцената на Летния театър в Бургас ще се проведе финалът на 42-рото издание на националния песенен конкурс „Бургас и морето“, съобщиха организаторите на инициативата от Община Бургас.
Дванадесет са песните, които тази година бяха допуснати до участие в конкурсната програма. Класирането на трите песни финалисти ще се проведе от жури в състав: певицата Нели Рангелова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, докторът и музикант Лорис Мануелян, композиторът Петър Алексиев и преподавателят Адриан Георгиев.
Сред изпълнителите, които публиката ще чуе на финала, са: Вили Русева, Виктория Каменчиева, Гергана Великова, група „Прегърнат облак“, Христина Трифонова, Димитър Лазаров, Бояна Карпатова, Георги Дюлгеров, Маргарита Хранова, Филип Донков, Християна Лоизу и Любомир Дюлгеров.
Водещ на събитието ще бъде Драгомир Драганов. Тазгодишният музикален рецитал, който традиционно се представя по време на обработката на резултатите от гласуването на журито и публиката, ще бъде изпълнен от Димитър Атанасов и Христо Младенов със специалното участие на цигуларката Анима.
Финалистите и редът на тяхното представяне на сцената на Летен театър – Бургас са следните:
1.“Август“
изпълнява – Вили Русева
музика – Иван Кръстев
аранжимент – Георги Цветков
текст – Величка Русева
2. „Докога“
изпълнява – Виктория Каменчиева
музика – Иван Кръстев
аранжимент – Георги Цветков
текст – Костадин Филипов
3. „Когато се побираме в сълза“
изпълнява – Гергана Великова
музика – Иван Гогов
аранжимент – Нивелин Мирков
текст – Яна Вълчева
4. „Солено сърце“
изпълнява „Прегърнат облак“
музика – Теодора Илиева
аранжимент – Теодора Илиева,Тодор Тодоров, Евелина Савова
текст – Теодора Илиева
5. „На брега“
изпълнява – Христина Трифонова,
музика – Румен Руменов
аранжимент – Румен Руменов
текст Румен Николов
6. „Море и земя“
изпълнява – Димитър Лазаров
музика – Илияна Атанасова, Александър Табаков
аранжимент – Илияна Атанасова, Димитър Табаков
текст – Иван Тенев
7. „Посоката към мен“
изпълнява – Бояна Карпатова
музика – Светослав Лобушки
аранжимент – Светослав Лобошки
текст Явор Кирин
8. „След любовта“
изпълнява – Георги Дюлгеров
музика – Красимир Гюлмезов
аранжимент – Красимир Гюлмезов
текст – Костадин Филипов
9. „Признание“
изпълнява – Маргарита Хранова
музика – Илиян Моллов
аранжимент – Георги Цветков
текст – Костадин Филипов
10. „Спомен от преди“
изпълнява – Филип Донков
музика – Георги Милтиядов
аранжимент – Георги Милтиядов
текст – Ружа Матеева
11. „Дали си там…“
изпълнява – Християна Лоизу
музика – Митко Гидишки
аранжимент – Митко Гидишки
текст – Живка Шопова
12. „Ние и морето“
изпълнява – Любомир Дюлгеров
музика – Нейко Генчев
аранжимент – Максим Горанов и Георги Дюлгеров
текст – Нейко Генчев
Конкурсът традиционно намира място в новинарските емисии на БТА. Най-ранното съхранено сведение за него в архива на агенцията датира от 29 юли 1973 година. В информацията се съобщава, че в Летния театър на Бургас, в рамките на Седмицата на морето, ще се проведе концерт-конкурс за най-добра естрадна песен, посветена на морето и града, създадена от български композитори. Това е първото издание на надпреварата, известно тогава под името „Песен за морето, Бургас и неговите трудови хора“, с което фестивалът се провежда в продължение на години. След периоди на прекъсване, конкурсът е възстановен през 1996 година под утвърденото име „Бургас и морето“.
През 2022 г. списание ЛИК издаде специален брой, посветен на историята на фестивала, в който е публикуван обзор на архивната информация от бюлетините и новинарските емисии на Българската телеграфна агенция. Изданието включва и фотографии от фотоархива ѝ, свързани с развитието на музикалния форум. Поместени са интервюта със Стефан Диомов, Недялко Йорданов, Тони Димитрова, Орлин Горанов и Стефан Илчев, които разказват за значението на бургаския песенен конкурс в личното им и професионално изграждане.
ждане.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Култура
Хеви метъл бандата Gojira завладя публиката на Hills Of Rock 2025 в Пловдив

Музикантите от световноизвестната френска хеви метъл банда Gojira завладяха публиката в първия ден на фестивала Hills Of Rock 2025 в Пловдив. В кулминацията на вечерта един от еталоните в хеви метъл музиката – Gojira, събра на Гребната база в Пловдив свои почитатели от цяла България и подари на феновете си незабравими емоции. Групата, която е носител на награда „Грами“ и е с близо 30-годишна кариера на световната музикална сцена, оправда очакванията на меломаните и изпълни най-популярните си парчета.
Тази вечер многобройната публика имаше възможност да чуе както прохождащи, така и световноизвестни групи. Меломаните започнаха да пристигат часове преди началото на феста, за да запазят най-добрите места, от които да чуят любимите си изпълнители.
Общо 15 групи превзеха трите сцени, разположени на Гребната база в града под тепетата. Освен централната сцена във фестивалната зона традиционно бяха обособени още две по-малки – „Строежа“ и „На тъмно“. На „Строежа“ първи в петъчния ден се качиха музикантите от “Всеки следващ ден”, последвани от Cool den, които накараха публиката да танцува и пее на някои от най-популярните им парчета. Веднага след тях публиката аплодира Керана и космонавтите и Crowfish, които успяха да развълнуват присъстващите както с по-емоционални, така и с по-бързи и танцувални парчета. Последна на „Строежа“ излезе група Ревю.
Сцена „На тъмно“ посрещна хилядите почитатели на рок музиката с още шест групи, които завладяха присъстващите. Първи там излязоха Hellbound, последвани от Kshmr. Веднага след тях на сцената се качиха изпълнителите от Frankie. Hills Of Rock 2025 продължи с изпълнения на групите Urban grey, Pizzza и Dub Pistols, които също се изявиха на сцената „На тъмно“.
Главен акцент на феста за поредна година беше основната сцена, на която се качиха четирите най-очаквани групи. Първа на нея се качи френската хеви метъл банда Rise of the northstar, а малко след тях публиката посрещна Extreme. Американската рок група раздвижи меломаните и ги подготви за Skunk Anansie, които бяха трети в програмата на основната фестивална сцена. Феновете на групата пяха, скачаха и танцуваха заедно с вокала Дебора Дайър, по-известна с псевдонима си Скинq на фона на характерния за бандата Брит рок ритъм.
След финалното изпълнение на Skunk Anansie многохилядната публика обгради главната сцена, където настъпи кулминацията на първия ден от фестивала – Gojira.
Утре вечер Hills Of Rock 2025 продължава с концерт на хеви метъл групата Machine Head. Калифорнийската банда, предвождана от харизматичния Роб Флин, е хедлайнер във втория фестивален ден и несъмнено ще успее да изненада пловдивчани и гости на града с едни от най-паметните рифове, познати в историята на метъл музиката. Освен световноизвестните Machine Head, на трите сцени ще се качат още 16 групи.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Балканипреди 3 месеца
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 3 месеца
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Балканипреди 3 месеца
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Новинипреди 2 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология