Съюзници и партньори на Гърция в НАТО са подновили натиска върху Атина да продаде чрез посредници изтребители „Мираж“ на Украйна, пише гръцкият ежедневник „Катимерини“.

По-конкретно според публикацията подобно искане отправят преди всичко САЩ и Франция, както и съюзници от източния фланг на НАТО.

Ако Гърция се съгласи да продаде част от общо 24-те си изтребителя „Мираж 2000-5“, в ролята на посредници могат да влязат САЩ, Франция или Германия, а център на такива сделки е Чехия.

Готовност да изиграе ролята на посредник е изразила и Естония – един от най-твърдите поддръжници на Украйна.

Позицията на Гърция към подобна сделка обаче е негативна, защото страната иска да избегне възможността високотехнологично въоръжение от нейния арсенал да бъде насочено срещу Русия, пише „Катимерини“.

От друга страна Атина се интересува от възможността да придобие от Франция още 6-12 по-модерни самолета „Рафал“ и е обсъждала с френската страна намаляване на цената им в случай на препродажба на по-старите „Мираж“.

Засега опитите да продаде „Мираж“-ите са ударили на камък. Разговорите с Индия за такава препродажба не са дали резултат, както и контактите със страни от Балканите.

Въпреки нежеланието си да продаде на Украйна високотехнологични оръжия, Гърция продължава да доставя остаряло въоръжение като например 60 самоходни 203 мм гаубици M-110, които са в арсенала ѝ от 60-те години на миналия век. Гаубиците ще бъдат доставени на Чехия, която в замяна ще достави нови снаряди 155 мм с обсег от 40 км, както и резервни части за бойни машини с източен произход, които са на въоръжение в Гърция.

Вестникът пише още, че върху Гърция се оказва натиск, предимно от Вашингтон, да закупи оръжия за Украйна по инициативата PURL (Prioritized Ukraine Requirements List – „Списък с първостепенните нужди на Украйна“). До момента в инициативата участват предимно балтийски и скандинавски страни.

Гърция е подложена и на друг натиск, този път в рамките на ЕС, а именно да се съгласи на включването на Турция в европейския кредитен механизъм за отбраната SAFE. Целта на страните, които настояват за това, е не толкова да постигнат практически резултати, доколкото Анкара развива вече двустранно сътрудничество със страни от ЕС, а по-скоро да я сближи с Брюксел. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче многократно е подчертавал, че Гърция няма да се съгласи Турция да бъде включена в SAFE, докато не се откаже от заплахата с война в случай, че Атина реши да разшири териториалните си води в Егейско море.

Източник: БТА