Свят
Съвместните усилия за запазване на националната идентичност на българите в Молдова дават много добър резултат, заяви пред БТА Лилия Сарсаман

Усилията, които полагат представителите на Република България и на Република Молдова, с цел запазване на националната идентичност на българите в Молдова и създаване на по-добри условия за техния живот тук, действително дават много добър резултат. Това заяви в интервю за БТА и.д. ръководител на Управлението по образование, култура и туризъм в Тараклийския районен съвет.
„Съединението прави силата и именно това единство на двете държави – на Република България и на Република Молдова, на нашето общество и на нашите граждани, единението, което има за цел запазване на националната идентичност на нашите българи и създаване на по-добри условия за техния живот тук, това действително дава много добър резултат“, каза за БТА Лилия Сарсаман.
Тя информира, че в общо 10 училища и в 10 детски градини в Тараклийски район в Южна Молдова се изучава български език. Като дисциплина в училищата се изучава история и култура на българския народ, а общият брой на учениците, които учат български език, е почти 3000, което е около 80 процента от общия брой на учениците в целия Тараклийския район, отбеляза Сарсаман.
По думите й интерес към дисциплината има, защото „дава възможност на учениците да запазят езика на своите баби и дядовци“.
„Това е една възможност да се запази културата на нашите предци. Това, което ни отличава от другите етноси, от другите представители на молдовското общество, това, което ни прави особени“, сподели Лилия Сарсаман.
Според данни от последното преброяване на населението в Молдова през 2024 г. 77,2 процента се обявяват за молдовци, 7,9 процента – за румънци, 4,9 на сто за украинци, 4,2 процента – за гагаузи, 3,2 процента – за руснаци, 1,6 процента – за българи, а останалите – за роми и други етноси.
Лилия Сарсаман посочи, че „изучаването на историята на България, на нашата прародина, създава възможност да се знае от къде сме, от къде сме дошли, от къде произхождаме и къде са корените ни“.
Според нея това е една възможност за по-младото поколение, защото „езикът, културата, историята, които са характерни за нашата етническа общност, сформират националната ни идентичност, националното ни самосъзнание и ни правят по-сигурни и по-уверени“.
Лилия Сарсаман разказа, че учениците с удоволствие изучават дисциплините, правят изследователски работи, организират изложби и различни извънкласни дейности.
„Много е добре, че тези стремежи на молдовските българи се подкрепят и от нашата държава“, каза тя и допълни, че се приемат закони и различни документи, които регламентират изучаването на езика и го подкрепят, включително финансово.
По думите й молдовската държава подпомага откриването на класове по български език, въвеждането на нови учебни планове с увеличаване на часовете по български език, преиздаването на учебници, закупуването на мебели.
„Това дава възможност на учениците повече време да говорят на този език, да го слушат, да го разбират, да четат, да пишат на български“, посочи Сарсаман.
„Много е добре, че има и подкрепа от страна на българската държава. През Министерството на външните работи и Министерство на образованието на науката на Република България се реализират доста инвестиционни програми. Благодарение на това се реновират зали, строят се столови, подобряват се условията в нашите училища, закупува се литература, закупуват се национални носии, подкрепят се различни изследователски програми, издаването на книги, на учебни програми“, посочи Лилия Сарсаман.
По думите й в последните години тази помощ се усеща много силно и има засилено внимание от страна на България.
Сарсаман даде пример с откриването от вицепрезидента на България Илияна Йотова на Младежкия център в град Тараклия, който е ремонтиран с финансови средства по програмата „Българска помощ за развитие“ на Министерството на външните работи. Тя спомена и участието на Илияна Йотова във връчването на наградите от конкурса на Българското национално радио (БНР) за есе за ученици и студенти от българската диаспора в Молдова и в Украйна, и в 24-ия етнокултурен фестивал „Единство чрез многообразие“ в молдовския град Тараклия.
„В различни насоки България ни подкрепя, има и културни връзки и обмяна с културни програми и визити, участие на нашите деца в различни творчески конкурси. Подкрепя се финансово участието на нашите танцови формации в различни фестивали и конкурси. При нас идват български колективи, има различни активни дейности и опит в провеждане на съвместни часове по български език. Провеждат се лингвистични практики за учениците и стажове за преподавателите по български език и литература. Училищните и селските библиотеки получават различна литература и творби на български автори“, разказа още и.д. ръководител на Управлението по образование, култура и туризъм в Тараклийския районен съвет Лилия Сарсаман.
Източник: БТА
Свят
Британският премиер Стармър призова партията си да се обедини и да спре да се занимава само със собствените си проблеми

Британският премиер Киър Стармър призова партията си да спре се занимава само със собствените си проблеми и да се обедини, за да победи водената от Найджъл Фараж формация „Реформирай Обединеното кралство“, предаде Ройтерс. Той обвини партията на Фараж, че планира да води „расистка политика“ на масови депортации, ако спечели властта.
Британският лидер, чиято Лейбъристка партия изостава значително от „Реформирай Обединеното кралство“ в социологическите проучвания, днес откри годишния конгрес на лейбъристите, призовавайки членовете да насочат гнева си към Фараж, а не към правителството.
„Предстои ни най-важната битка в живота ни, защото трябва да се изправим срещу партията на Фараж. Трябва да ги победим и сега не е моментът да се занимаваме със собствените ни проблеми или да изпадаме в дълбок размисъл. Трябва да бъдем единни в тази битка“, заяви британският премиер пред Би Би Си.
Партийният конгрес се разглежда като възможност за Стармър да промени нагласите към своето управление след седмици на изпитания, в които му се наложи да направи промени в правителството си.
Той заяви, че вижда конгреса на партията в Ливърпул като шанс да обедини лейбъристите и да се опълчи на критиците си, които настояват да бъде премахнат от премиерския пост.
Стармър защити усилията на правителството си за борба с нелегалната имиграция, която е сочена за една от основните проблемни теми пред британските избиратели.
Премиерът нарече плана на Фараж за масово депортиране на бежанците, които са се заселили във Великобритания, като „расистки“.
„Едно е да кажем, че ще изгоним нелегалните мигранти, хората, които нямат право да бъдат тук. Аз подкрепям тази мярка. Съвсем друго е обаче да кажем, че ще се заемем с хората, които са тук законно, и ще започнем да ги гоним… Смятам, че това е расистка политика, неморална е и трябва да бъде назована с истинското ѝ име“, подчерта Киър Стармър.
По данни на социологическата агенция „Ипсос“ рейтингът на Стармър е спаднал до най-ниското ниво за премиер от 1977 г., когато агенция започва да събира такива данни. Само 13% от избирателите са доволни от работата на Киър Стармър, докато 79% посочват, че са недоволни.
Британският лидер заяви, че чува критиките, но и че ще бъде оценяван по три критерия – дали стандартът на живот на хората се подобрява, дали обществените услуги са по-добри и дали хората се чувстват в безопасност в домовете си.
Източник: БТА
Свят
Нови дронове са били забелязани над военни обекти в Дания, съобщи датската армия

Нови дронове са били забелязани над военни обекти в Дания през изминалата нощ, предаде Франс прес, позовавайки се на съобщение на датската армия.
„Въоръжените сили потвърждават, че през нощта са забелязани дронове над няколко обекта. Бяха предприети няколко мерки“, се посочва в съобщението, без да се дават подробности за случаите и за реакцията на армията.
През последните дни имаше и други случаи на засечени дронове над военни обекти в Дания и Норвегия, което доведе до затварянето на няколко летища, а Копенхаген намекна за възможно руско участие. Датските медии съобщиха, че през изминалата нощ не е било затворено нито едно летище.
Вчера датската армия отново заяви, че неидентифицирани дронове са били забелязани над „няколко военни обекта“ в нощта срещу събота, но отказа да разкрие повече подробности. Полицията потвърди, че един или два дрона са били забелязани в петък вечерта в близост до най-голямата военна база в страната, където се намират всички хеликоптери на въоръжените сили, системите за наблюдение на въздушното пространство и школата за пилоти.
НАТО засили бдителността си в Балтийско море след тези случаи. Засилените мерки включват разполагането на множество платформи за разузнаване, наблюдение, както и поне една фрегата за противовъздушна отбрана на запад от Русия, заяви говорителят на алианса Мартин О’Донъл.
Следващата седмица в Копенхаген ще се проведе двудневна среща на върха на Европейския съюз, на която ще се съберат държавните и правителствени ръководители.
/ВД/
Източник: БТА
Свят
Крайнодесните коалиционни партньори оказват натиск върху Нетаняху преди преговорите с Тръмп

Крайнодесните коалиционни партньори на израелския премиер Бенямин Нетаняху отправиха призиви към него да анексира части от Западния бряг и да продължи войната в Газа, за да постигне пълна военна победа над „Хамас“, съобщи ДПА.
Натискът върху Нетаняху идва непосредствено преди утрешната му среща с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон. Тръмп наскоро заяви, че няма да позволи на Израел да анексира Западния бряг – район, който палестинците се надяват да бъде част от бъдещата им държава.
Очаква се Тръмп да представи на Нетаняху план от 21 точки за прекратяване на войната в ивицата Газа, съобщи в. „Таймс ъф Израел“. Този план включва незабавното освобождаване на останалите заложници в замяна на стотици палестински затворници и изтеглянето на израелската армия от анклава. „Хамас“ няма да играе никаква роля в ивицата Газа, но Израел също няма да има право да я анексира. Вместо това ще бъде създадено преходно правителство.
Твърди се, че в плана на Тръмп се предлага и път към бъдеща палестинска държава в резултат на мирни преговори с посредничеството на САЩ. На този етап Нетаняху все още се противопоставя категорично на такива предложения.
Крайнодесният министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир заяви в публикация в социалната мрежа „Екс“, че Нетаняху няма мандат да сложи край на войната, без да е постигнал пълна победа над „Хамас“.
Финансовият министър Бецалел Смотрич поставя три основни изисквания по отношение на плана на Тръмп, съобщи израелският телевизионен канал Н12. Той настоява палестинската власт да бъде лишена от каквато и да е роля в управлението на Газа или Западния бряг. Също така Смотрич иска движението „Хамас“ да бъде напълно разпуснато и разоръжено, а Израел да анексира части от Западния бряг, без да признава палестинската държавност, което е в противоречие с призивите на международната общност.
Нетаняху разчита на своите крайнодесни коалиционни партньори, за да остане на власт, като неговото правителство продължава да разширява израелски заселнически селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим, отбелязва ДПА.
Израел окупира Западния бряг и Източен Ерусалим през 1967 г. Сега там живеят над 700 000 израелски заселници и около 3 милиона палестинци. Палестинците искат тези територии да са част от бъдещата им държава.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“