Свържете се с нас

Свят

Съветът на Европа се притече на помощ на Европейския съд за правата на човека след отворено писмо на 9 европейски страни

Съветът на Европа се притече днес на помощ на Европейския съд за правата на човека, след като Италия и още осем европейски страни поискаха да ограничат правата му по въпроса за имиграцията, предаде Франс прес.

Европейският съд за човешките права, чието седалище е в Страсбург, е натоварен  да следи за това как се прилага Европейската конвенция за правата на човека в 46-те страни, подписали този документ. В последните години обаче тя беше поставена под въпрос в някои страни, сред които Франция и Великобритания.

В петък в отворено писмо, публикувано от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони девет европейски страни казват, че е необходимо да се започне дискусия по начина, по който международните конвенции отговарят на предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Относно Европейския съд за човешките права деветте държави искат да се види дали Съдът в някои случаи е разширил обхвата на конвенцията спрямо първоначалния й замисъл.

В отговор на това отворено писмо, генералният секретар на Съвета на Европа, към който спада и Европейският съд за човешки права, днес реагира необичайно твърдо.

„Да се запази независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално“, се казва в изявление на Ален Берсе, който е социалист и е бивш президент на Швейцария.

„В една правова държава правосъдието не трябва да бъде подложено на политически натиск“, допълни той. „Институциите, които дефинират фундаменталните права не могат да зависят от политическите цикли. Ако такъв беше случаят , то ние рискуване за подкопаем стабилността, която те са натоварени да осигуряват. Съдът не трябва да служи за оръжие, нито срещу правителствата, нито да се използва като оръжие от тях“, допълни Берсе.

Той дефинира дебатите като здравословни, но допълни, че „пред комплексни предизвикателства на нашата епоха нашата роля не е да отслабваме конвенцията, а напротив да я запазим солидна и релевантна“.           

В последните години Европейският съд за правата на човека осъди няколко страни за техните действия относно борбата с незаконната миграция, като блокира например изпращането в Руанда от Великобритания на кандидати за убежище, навличайки си критиките на тогавашното консервативно британско правителство. Относно Франция Съдът суспендира през 2023 г. експулсирането на чеченец към Русия. Тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че е готов да плати глобата, наложена от Съда и заяви, че съдебното решение не е било нещо сериозно.

Отвореното писмо от петък, последва среща предния ден в Рим на датската премиерка Мете Фредериксен  и на италианския премиер Джорджа Мелони. Двете имат много твърда позиция по въпроса за имиграцията. Писмото беше подписано и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.

„Вярваме, че развитието на интерпретацията на конвенцията от страна на Съда в някои случаи ограничава нашия капацитет да взимаме политически решения в нашите собствени демокрации“, се казваше в писмото.

Правителството на Мелони обеща да се бори с незаконната имиграция, но неговият проект за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъсква със серия от законови препятствия. Италиански съдии отказаха да валидират изпращането в центровете в Албания на мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море и препратиха въпроса за законността на тази мярка към Европейския съд, базиран в Страсбург. Той все още не се е произнесъл по въпроса.

Френският съдия Матиас Гийомар, който идния петък поема председателството на Европейския съд за правата на човека, обеща от своя страна по време на избирането му в края на април, че ще защитава институцията пред атаките срещу правовата държава и постави под въпрос ценностите, които са основополагащи за Европейската конвенция за правата на човека.

Европейският съд за човешките права всяка година получава десетки хиляди жалби от частни лица, за които той е последна инстанция след изчерпване на юридически процедури на национално ниво.

Източник: БТА

Свят

Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.

Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.

Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.

„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.

Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.

„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.

Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.

Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.

„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.

„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.

Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.

Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.

Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.

„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.

Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.

Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.

Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.

Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.

Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.

Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.

Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.

Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.

Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.

Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.

В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.

Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Новинипреди 2 дни

Скандален развой в охраната на Агенция Митници: прекратяване на договори и съмнения за непрозрачно възлагане

Българияпреди 2 седмици

Парламентът да обсъди проект на решение за оттегляне на проектобюджетите за 2026 г., предвижда проектопрограмата на депутатите

Икономикапреди 2 седмици

Българската търговско-промишлена палата ще отбележи своята 130-та годишнина с тържествено събитие в София

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Святпреди 2 седмици

Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Българияпреди 2 седмици

Общественият дарителски фонд в Бяла Слатина организира вечер на дарителите

Българияпреди 2 седмици

БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията

Святпреди 2 седмици

Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Българияпреди 2 седмици

Програма за финансиране на младежките центрове в България предстои да разгледа Министерският съвет

Новини