В малкия колежански град Хамилтън, разположен в северната част на щата Ню Йорк, местният бизнесмен Майлс „Бърт“ Маршал в продължение на десетилетия е бил символ на надеждност и доверие. Днес 73-годишният предприемач е обвинен в създаването на схема от типа „Понци“, при която близо 1000 души и организации са загубили общо около 95 млн. долара, пише в своя разработка Асошиейтед прес.

Маршал, чийто офис се намирал в центъра на града недалеч от университета „Колгейт“, в продължение на години съчетавал различни дейности – подготовка на данъчни декларации, застрахователни услуги, отдаване под наем на над 100 имота, както и управление на склад и печатница. В допълнение той е предлагал на клиенти възможността да влагат средства в т.нар. „Фонд 8 процента“, гарантиращ годишна възвръщаемост от 8 на сто независимо от движението на финансовите пазари.

Клиенти разказват, че Маршал често представял офертата си като напълно надеждна. „Той казваше: „Вижте колко хора вече са инвестирали – църкви, пожарни дружини, лекари'“ Това вдъхваше доверие“, разказва една от пострадалите инвеститорки, Кристин Коригън. Мнозина поверили спестяванията си с убеждението, че парите ще бъдат вложени в местни имоти и ще носят стабилен доход.

През десетилетията схемата се разраствала. Участниците получавали записи на заповед, редовни лихвени плащания и възможност за теглене с 30-дневно предизвестие. В действителност, според синдика по делото, още от 2011 г. Маршал започнал да използва средства на нови инвеститори за изплащане на задълженията към по-ранните вложители – характерен белег за всяка „Понци“ схема.

Много от пострадалите били свързани с местната общност – преподаватели от „Колгейт“, собственици на малки бизнеси, служители и пенсионери. Част от тях загубили десетки или стотици хиляди долари, а други – дори целите си спестявания. Ресторантьорско семейство от съседен град например е било ощетено с около 1,5 млн. долара, а жител на околността – с около 40 000 долара.

„Вече гледаш на живота по друг начин. Чудиш се на кого изобщо можеш да вярваш“, споделя един от потърпевшите, Денис Съливан.

През април 2023 г. паричните потоци пресъхват и Маршал подава молба за защита по глава 11 от Закона за банкрутите. В документите той декларира над 90 млн. долара пасиви и около 21,5 млн. долара активи, предимно в недвижими имоти. Той твърди, че здравословни проблеми и две сърдечни операции, стрували над 600 000 долара, са ускорили финансовия му крах, след като новината предизвикала „бягство“ на вложители, поискали да изтеглят средствата си.

Според синдика Фред Стивънс обаче причината е по-дълбока – некомпетентни бизнес практики, заемане на средства при високи лихви и системно използване на нови вложения за изплащане на по-стари задължения.

Прокуратурата твърди, че Маршал е подвеждал инвеститорите, като е представял фалшиви отчети за състоянието на техните сметки, а част от средствата е използвал за лични разходи – включително самолетни билети, хранене в ресторанти, покупки и дори абонаменти за йога студия.

В съдебните документи се посочва, че сега клиентите могат да очакват да възстановят едва около 5,4 цента за всеки вложен долар след продажбата на имотите и бизнеса на Маршал. Паралелно се разглеждат и потенциални искове срещу финансови институции.

Много от пострадалите разказват за тежките последици в личния си живот. Някои пенсионери са изгубили парите, с които разчитали да допълват социалните си помощи. Други вече се притесняват за възможността да плащат медицинските си сметки. „Оставихме парите там, за да се увеличават. Те обаче се увеличиха в неговия джоб“, казва Барбара Балтусник, която заедно със съпруга си е сред големите кредитори на Маршал.

Срещу него са повдигнати обвинения в крупна кражба и измама с ценни книжа за над 50 млн. долара. През юни той се е признал за невинен. Ако бъде осъден, го грози ефективна присъда.

Макар и значително по-малка от милиардите, присвоени от Берни Мейдоф, схемата на Маршал има дълбок отзвук в Хамилтън – град с около 6400 жители, където познанствата са близки, а името „Маршал“ е било уважавано в продължение на поколения. Днес много местни жители казват, че освен спестяванията си са загубили и вярата си в човека, когото са смятали за символ на стабилност.

Източник: БТА

Винено-кулинарният туризъм като преживяване, което ангажира сетивата, е традиция, превърнала се във феномен, а бизнесът се адаптирал и подготвя за нея. Този вид предложения вече са силно застъпени в предлагането на туристически преживявания в Сицилия и не са хакартерни само за луксозния сегмент на пазара. Пътят, по който са поели хотелиерите на острова се вписва в общата стратегия за залагане на качеството, която се прилага в почти всички области на Италия. Сицилия обаче се е утвърдила като една от основните дестинации за винено-кулинарен туризъм на Апенинския полуостров и все по-често, според предприемачите в сектора, туристите избират острова именно заради тази негова особеност, пише италианското издание „Соле 24 оре“. Сицилия вече не е само море и културни забележителности, а може би най-вече преживявания на трапезата и в избата. Неотдавнашно проучване потвърди, че островът, който след осем години трябва да бъде свързан с континентална Италия посредством моста над Месинския проток, е на водещо място сред италианските дестинации именно заради кухнята си и най-вече заради сладкишите.

Мост към САЩ

Винено-кулинарният туризъм или „еногастрономията“ е феномен, който се намира на пресечната точка между традиционния туризъм и селскостопанските вериги, като разцветът му със сигурност се дължи и на признаването на Сицилия за Европейска гастрономическа област за 2025 г. от Международния институт за гастрономия, култура, изкуства и туризъм (IGCAT). Основната целева група са чужденците, сред които и туристите от САЩ. Изключителен посланик на Сицилия като еногастрономическа дестинация е Челестино Драго, шеф-готвач със солидна база в Лос Анджелис, където е спечелил сърцата на холивудските звезди. „Можем да разчитаме на редица продукти с изключително високо качество, които са израз на нашата териториална идентичност и това ни помага и на международните пазари“, казва регионалният съветник по земеделие Салваторе Барбагало. „Но наличието на тази отправна точка дава и голям тласък на качествената гастрономия, която е много ценена, както показват последните проучвания. Фактът, че тази година сме Европейски гастрономически регион допринася значително за популяризирането на нашите продукти и мисля, че това има своето значение“, добавя той.

2025-а е годината на кулинарния туризъм

Лятото на 2025 г. потвърждава тенденцията. „Все по-често чуждестранните туристи ни разказват, че са избрали Сицилия и съответно нашия комплекс заради преживяването, което той може да предложи на трапезата“, казва Марио Фаринела, архитект и предприемач, собственик на „Инсулае ризорт“ (Insulae Resort ) в Чефалу, в който се намира ресторантът „Дзайт“ (Zayt), ръководен от шеф-готвача Иняцио Морганте.  „Туристът се променя и ние искаме да сме готови за новия начин на пътуване“, казва президентът на туристическата компания „Манджа‘с“ (Mangia’s) Марчело Манджа. „Туризмът се основава на усещането, което човек иска да изживее, а днес една от основните форми на опознаване на територията е свързана с местната кулинарна култура. В „Манджа‘с“ проучихме някои модели, които бяха приложени в курортите, за да може през една седмица ваканция да се направи и пътешествие из различните гастрономически предложения“, отбелязва той.

Това вече  е тенденция, която обхваща цяла Сицилия. „През последните години сицилианският туризъм претърпя тиха, но дълбока трансформация“, казва Франческо Пенсовекио, журналист и директор на сайта wineinsicily.com. „Луксозните хотели вече не се ограничават само до предлагане на настаняване, а се стремят да предефинират гастрономическото преживяване на своите гости. Храненето в 5-звездните хотели например се превръща в двигател на привлекателността на дадено място, с шеф-готвачи от международно ниво, менюта с традиционни за региона продукти и обслужване, което граничи с високата кухня. Светът на виното също става все по-чувствителен, достатъчно е да споменем „Тенута ди Кастеларо“ (Tenuta di Castellaro) в Липари или „Форестериа ди Планета“ (Foresteria di Planeta), които са способни да превърнат престоя в сензорно пътешествие сред редки етикети и свежия вкус на провинцията“, отбелязва той. Тази еволюция е знак за зрелостта, достигната от сектора: Сицилия вече не е само дестинация с природни красоти, а лаборатория за гостоприемство, което съчетава висока кухня, култура и пейзаж, предлагайки конкурентен модел на международно ниво, пише „Соле 24 оре“.

Хотелът като център за разказване на истории за региона

Предлагането на храна в крайна сметка е част от динамична трансформация, засягаща цялата система в търсене на добавена стойност, която да надхвърля прекомерния туризъм и нискотарифните оферти: „Светът на хотелиерството е пред голяма възможност. Но не може да я използва, ако остане затворен в собствените си правила. Необходим е диалог между категориите, отвореност към влияния, смелост в изборите, тъй като в този период на „всякакви възможни видове туризъм“ единственият начин да не изостанем е да разберем кои искаме да бъдем като дестинация и какви искаме да са туристите ни“, казва Орнела Ланери, която управлява „Фор пойнтс бай Шератън“ (Four Points by Sheraton) в Ачикастело (Катания) и е председател на секция „Туризъм, култура и събития“ в регионалното подразделение на асоциацията на италианския бизнес „Конфиндустрия – Катания“ (Confindustria Catania). „А ние, предприемачите в сферата на хотелиерството, трябва да имаме способността да разказваме за територията, като използваме нашите хотели като центрове за разказване на истории за местата чрез дизайн, еногастрономия, изкуство, уелнес и персонал.  Храната е основна част от преживяването и основа за изграждането на нови модели“, добавя тя. „Днес да говорим за туризъм, без да споменаваме културата и гастрономията, означава да не разбираме посоката, в която се развива пазарът. Конкурентоспособността се изразява в способността да се създават интегрирани преживявания, способни да съчетаят качеството на предлагането, разказа за идентичността и икономическата стойност“, казва Роза Ди Стефано, главен изпълнителен директор на хотелската група „ФарХотелс“ (FarHotels) и председател на асоциацията на италианските хотелиери „Федералберги“  (Federalberghi) в Палермо.

В тази перспектива трябва да се разглежда нарастващата централна роля на винените и кулинарни точки в туристическите маршрути, тъй като те вече не са допълнителен елемент, а стратегически стълб, пише „Соле 24 оре“. Съвременният турист не търси само настаняване, а история. И тази история минава през вкуса, продуктите, трапезата.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА