Поддръжниците определяха тези усилия и като конкурентна необходимост, предупреждавайки, че без тях американските производители рискуват да изостанат от Китай и други държави.

Но президентът Доналд Тръмп, който наскоро нарече климатичните промени „измама“, настоя за отмяна на много от тези мерки, включително данъчния кредит от 7500 долара, твърдейки, че те принуждават хората да купуват автомобили, които иначе не биха избрали.

„Ние казваме… няма да ви принуждаваме да произвеждате всички тези автомобили“, заяви той през лятото при подписването на законопроект, насочен към отмяна на правилата на Калифорния, които трябва да забранят продажбите на автомобили, задвижвани само с бензин, в щата до 2035 г. „Можете да ги произвеждате, но това ще бъде решение на пазара, оценено от пазара.“

Ценовият проблем

През последните години електрическите автомобили в САЩ станаха по-достъпни, но все още струват повече от сравними бензинови модели. Китайски производители като BYD, които бързо завоюваха позиции на други пазари благодарение на ниските си цени, на практика са изключени от американския пазар заради високите мита върху автомобилите, произведени в Китай – мярка, подкрепена както от Байдън, така и от Тръмп.

Макар и голям пазар на коли, САЩ значително изостават в прехода към електрически автомобили. Според данни на МАЕ 70% от електроколите в световен мащаб през 2024 г. са били произведени в Китай, което прави страната глобален индустриален център. Китайски производители като BYD ударно навлязоха на други пазари благодарение на ниските си цени. Във Великобритания например продажбите им скочиха с 880% през септември в сравнение с миналата година, правейки британския пазар най-големия извън Китай за компанията. Китайските производители бяха изцяло извадени от пазара в САЩ заради високите мита, които имаха за цел да ударят именно китайския автомобилен внос, които бяха подкрепени от Байдън и Тръмп.

Източник: Капитал

Уолстрийт приключи седмицата с рязък спад, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп засили търговския конфликт с Пекин. Поводът бяха новите китайски ограничения влизащи в сила от 1 декември върху износа на редкоземни елементи, които са критични за високите технологии. Тръмп отвърна с обещание за допълнително 100% мито върху целия китайски внос и контрол върху износа на ключов американски софтуер.

Индексите надолу

Паниката заля и редовната, и следборсовата търговия. S&P 500 и Nasdaq отчетоха най-големите си еднодневни спадове в процентно изражение от 10 април насам, а на седмична база S&P 500 записа най-слабата седмица от май, съобщи Reuters. Dow Jones се срина с 878.82 пункта (-1.90%) до 45 479.60, S&P 500 загуби 182.60 пункта (-2.71%) до 6 552.51, а Nasdaq Composite отстъпи с 820.20 пункта (-3.56%) до 22 204.43. В следборсовата търговия техногигантите понесоха нов удар: Nvidia, Tesla, Amazon и AMD поевтиняха с над 2%, задълбочавайки дневните загуби. Акциите на китайските компании, листвани в САЩ, спаднаха рязко. Гигантите Alibaba Group Holding и PDD Holdings се понижиха между 5.3% и 8.5%.

Страх при криптото

Трусът на пазарите се пренесе мигновено в дигиталните активи. Индексът Crypto Fear & Greed, който измерва пазарните нагласи, се срина до 27 („Страх“) – най-ниското ниво от близо шест месеца, след 64 („Алчност“) само ден по-рано. Биткойн за кратко докосна 102 000 долара на Binance, което ускори ликвидациите. За последните 24 часа бяха затворени дълги и къси позиции за около 19.27 млрд. Долара (по данни на CoinGlass) – мащаб, който ясно говори за принудителни разпродажби и свиване на ливъриджа в системата. В събота сутрин биткойн се търгува на нива малко над 110 хил. долара – 9% спад за 24 часа, а етериум е надолу с 12-13% до около 3700-3800 долара.

Спасение в златото

На фона на разпродажбите инвеститорите се насочиха към традиционните сигурни обежища. Златото проби за кратко над 4 000 долара/унция за втори път тази седмица, преди да върне част от ръста. Към 17:40 ч. GMT спот цената беше 3 989.49 долара (+0,4%), а фючърсите за декември приключиха при 4 000.40 долара (+0,7%). На седмична база благородният метал записа +2.7%, подкрепен от засиления апетит към активи-убежища и нервността около геоикономическото напрежение.

Войната на Тръмп

В късните часове след затварянето на борсите Тръмп обяви, че възнамерява да наложи 100% допълнителни мита върху целия китайски внос към САЩ, както и нови експортни ограничения върху „всякакъв и целия критичен софтуер“ с хоризонт до 1 ноември. Той намекна и за потенциални ограничения върху износа на самолети и самолетни части. Стана ясно още, че планираната среща с китайския президент Си Цзинпин след три седмици може изобщо да не се състои. Срещата така или иначе не беше потвърдена официално от Пекин.

Тези мерки са директен отговор на „драстичното разширяване“ от страна на Китай на контрола върху износа на редкоземни елементи. Китай произвежда над 90% от преработените редкоземни елементи и магнити, които са ключови за широк кръг от продукти – от електромобили през авиационни двигатели до радари. Ескалираща търговска война между двете най-големи световни икономики може да предизвика сериозни смущения във веригите на доставки, особено за технологичната, електромобилната и отбранителната индустрии. С новите ограничения на Китай се превижда да се изисква експортен лиценз и за продукти произведени в страната, в които са вложени редкоземни елементи.

Източник: Капитал

След барута България мисли и за трети военен завод с Rheinmetall – за дронове

Защото, разбира се, руската заплаха и необходимостта от укрепване на източния фланг на НАТО са основните двигатели на мащабните инвестиции и разширяването на производствения капацитет в цяла Европа, включително и в България. С нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. условията за отбранителната индустрия се промениха драстично: Германия и много европейски държави решиха да увеличат военните бюджети и значително да разширят производството на оръжия и боеприпаси. Rheinmetall е сред най-големите печеливши – концернът се превърна в ключов играч в европейското превъоръжаване. Главният изпълнителен директор Армин Папергер говори открито за планове производството на артилерийски боеприпаси да бъде увеличено многократно, така че да се намали зависимостта от внос.

Кои са конкурентите

Rheinmetall си съперничи с най-големите оръжейни компании в Европа и отчасти в световен мащаб (където бързо наваксва), като залага особено сериозно върху производството на артилерийски боеприпаси и сухопътни системи. За този концерн ще чуете, че е „специалист по сухопътни бойни действия“ (Land Warfare Specialist), който предлага висока степен на вертикална интеграция – от оръжието до боеприпасите. Основните му конкуренти са Thales (Франция), Leonardo (Италия), BAE Systems (Великобритания), Nexter/KNDS (Франция), General Dynamics (САЩ) и Lockheed Martin и Northrop Grumman (САЩ). В момента вятърът в платната на Rheinmetall идва най-вече от европейското му позициониране, от големите поръчки за германското правителство и за НАТО и от бързия растеж.

Какво произвежда и ще произвежда?

Концернът разделя дейността си на сегменти Vehicle Systems (превозни системи), Weapon and Ammunition (оръжия и боеприпаси), Electronic Solutions (електронни решения) и Power Systems (захранващи системи). Rheinmetall изгражда и нови мощности в рамките на европейската програма ASAP (Act of Support in Ammunition Production). Повече от 130 млн. евро европейско финансиране подпомагат разширяването на производството на 155 мм снаряди, барут и взривни вещества. Целта е до 2027 г. да се произвеждат до 1.1 млн. артилерийски снаряда годишно. Сред новите разработки и стратегическите проекти на концерна се споменават най-вече безпилотните системи и инвестициите в сензорни системи, базирани на изкуствен интелект, и в мрежово бойно управление. Преди седмици беше оповестено още, че Rheinmetall ще придобие Naval Vessels Lürssen (NVL) – корабостроителния сектор на групата „Люрсен“. Така Rheinmetall за първи път ще произвежда пълноценни бойни кораби, а не само компоненти. NVL има около 2100 служители и оборот близо 1 млрд. евро (2024 г.).

Ще се удвоят ли приходите и печалбата

Rheinmetall си поставя изключително амбициозни цели, които са насочени към бърз растеж:

• Прогноза за приходите: целта е приходите на групата да нараснат до 20 млрд. евро до 2027 г. (в сравнение с 9.75 млрд. евро през 2024 г.).
• Удвояване на печалбата: оперативният резултат трябва да се удвои пропорционално на ръста на приходите до 2027 г.
• Портфейл от поръчки: рекордно натъпканият портфейл от поръчки за над 63 млрд. евро (първо тримесечие на 2025 г.) подкрепя тези прогнози.
• Инвестиции за първото полугодие: 188 млн. евро, два пъти повече от предходната година.
• Цели до 2027 г. – 1.1 млн. 155-милиметрови снаряда годишно, значително увеличение на капацитета за барути и взривни вещества, разширяване в морския сектор.

Нови производствени мощности – включително и в България

За да осъществи амбициозните си цели, Rheinmetall изгражда нови фабрики и придобива стратегическа инфраструктура – най-вече с цел осигуряване на капацитет за партньорите от НАТО. Ето част от тези проекти:

Източник: Капитал