В отворено писмо българските културни организации и артисти алармират за пълния институционален блокаж в Министерството на културата под ръководството на Мариан Бачев. Вече шест месеца секторът е в пълно информационно затъмнение, без диалог, без ясна политика и без подкрепа — ситуация, която застрашава не само съществуването на независими културни проекти и международни партньорства, но и правото на българските граждани на достъп до култура. В отвореното писмо, подкрепено от над 170 професионалисти и организации, те настояват за спешни действия от правителството и парламента срещу институционалната деградация и системното унищожение на културния живот в страната.

Ето за какво алармират те:

„По повод продължаващото пълно информационно затъмнение, липсата на диалог с Министерството на Културата и отказа да се водят ефективни политики, група културни организации и професионалисти изпратиха отворено писмо до:

– министър-председателя на Р. България – Росен Желязков
– председателя на Народното събрание – Наталия Киселова
– председателя на Комисията по култура и медии към Народното събрание – Тошко Йорданов
– министъра на културата – Мариан Бачев
– парламентарно представените политически сили

Писмото вече има подкрепата на 173 професионалисти и организации от българската културна общност. Ако желаете да се присъедините, напишете своето име, организация (ако представлявате такава) и ролята/позицията си в коментар (пожелателно към снимката в поста).

Документът е заключен, за да бъдат предотвратени промени в съдържанието (волно или неволно).

Ситуацията в културния сектор е критична и изисква незабавна реакция от всички нас. Споделете и подкрепете, за да покажем, че няма да мълчим пред деградацията и заплахата да бъде унищожено с лека ръка, всичко за което сме се борили да постигнем, както и да гарантираме бъдещето на българската култура.“

OFFNews публикува и самото писмо без никаква редакторска намеса:

О Т В О Р Е Н О П И С М О

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р. БЪЛГАРИЯ
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА И МЕДИИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ТОШКО ЙОРДАНОВ

ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА
МАРИАН БАЧЕВ

ДО ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

Уважаеми господин Желязков,
Уважаема госпожо Киселова,
Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас с дълбока тревога и категорично настояване за незабавна намеса за разрешаване кризисното състояние в културния сектор, породено от хаотичните действия и шестмесечното институционално мълчание на Министерството на културата.
Настоящото редовно правителство на Република България пое управлението на страната на 16 януари 2025 г., а оттогава секторът функционира в пълно информационно затъмнение по отношение на идеите на Министерството на културата за неговото развитие. Продължителността на това “свободно падане” вече сериозно застрашава съществуването на утвърдени и значими културни проекти, организации и събития, нанася сериозни щети на международни партньорства, застрашава артистични кариери и в крайна сметка поставя културните оператори пред трудния и болезнен избор да правят компромиси с качеството и обхвата на своите артистични изяви. Не на последно място тази ситуация носи сериозни репутационни вреди на България като надежден партньор в европейското културно пространство.
След изтичането на стоте дни от управлението на настоящото правителство от страна на Министерството на културата продължава да липсва всякакъв диалог със сектора. Откакто настоящият екип встъпи в длъжност, налице е тотален отказ от провеждане на експертни срещи с творчески организации и представители на различните изкуства и институции, няма яснота относно следваните политики, няма прозрачност и отчетност в действията на министъра, блокирана е дейността на съществуващи механизми за консултации и диалог като обществено-експертните съвети към Министъра на културата. Свидетелство за това е единствената програма за финансиране на проекти, обявена през настоящата година, която касае 2026 г., но няма никаква информация за процедури през 2025 г.
На 21 март 2025 г. Народното събрание прие държавния бюджет. Предстои разглеждането на бюджета на Министерството на културата в Комисията по култура. За да бъде защитен какъвто и да е бюджет, той трябва да бъде резултат от ясно формулирани политики и приоритети. Такива липсват в публичното пространство. Министерството не е представило нито визия, нито стратегия, нито програмен подход. Липсват и минимални условия за експертен и обществен диалог, който би дал легитимност на каквото и да е бюджетно предложение. Междувременно културните оператори и институти са оставени да работят в пълна несигурност, без информация, без насоки и без никаква подкрепа. Нещо повече – Министерството не просто отказва диалог, то системно демонстрира отказ за сътрудничество със сектора и смята, че медийните изяви и коментари от негова страна могат да го компенсират. След встъпването на настоящото редовно правителство на 16 януари не беше направено нищо, което да укрепи крехкия диалог с професионалната общност – напротив, напълно го разруши. Десетки независими организации и професионалисти се опитват да осъществят официална кореспонденция с Министерството, която остава еднопосочна. Създава се усещането за умишлено блокиране и саботиране на българската култура, а дори на самото функциониране на Министерството като институция.
В резултат на това българската култура реално е оставена без държавна политика и без институция, която да я подкрепя. Без партньор. А това означава едно: системно унищожение на културния живот в страната, а с това и заплаха за все повече български граждани, които ще бъдат лишени от възможност за достъп до култура, което е в противоречие с чл. 54 от Конституцията на Република България. Затова ние, представители на културния сектор, изпращаме настоящото запитване и следните въпроси към вас с настояване за отговор, с надежда той да бъде в рамките на 10 дни:

Каква е програмата и стратегическият план на Министерството за изпълнение на приоритетите, заложени в управленската програма на правителството? Кои конкретни културни политики е поел ангажимент да реализира министърът и неговият екип, освен Културния календар? Какви са сроковете за тяхното изпълнение – в краткосрочен план (до края на 2025 г.) и в средносрочен (2026 г.)? Каква е дългосрочната визия за развитие на културата? Какви конкретни действия са предприети до момента в тази посока?

Какви цели и приоритети ще заложи Министерството в бюджетната процедура за 2026 г.? Какви публични културни политики ще бъдат защитени и с какви механизми ще се предотврати задълбочаването на културната стагнация и ерозията на сектора?

Кога ще бъде възстановен и как ще бъде гарантиран професионалният диалог между Министерството и културната общност? Ще бъде ли възобновена практиката на обществени обсъждания, експертни и консултативни съвети? В условията на пълна непрозрачност секторът е оставен да се информира чрез неформални и недостоверни канали, което води до несигурност, спекулации и обосновани притеснения. Очакваме категоричен ангажимент за възстановяване на системната комуникация и сътрудничество със сектора.

Господин Премиер, госпожо Председател на Народното събрание, госпожи и господа народни представители, културата не е украса на управлението. Тя е сърцето на националната идентичност, гръбнак на демократичното общество, както и значителна част от икономиката на България. Призоваваме ви за спешна намеса. Българската култура не може повече да бъде заложник на бездействие, тишина и институционална деградация.

05.06.2025 г.

Подписали:

Василка Шишкова, АСТ – Асоциация за свободен театър
Нели Стоева, СУ
Ана Батева, СПАМ Студиос
Стефан Здравески, СПАМ Студиос
Албена Тагарева, Фондация “Арт Офис”
Виктория Драганова, фондация “Син куб”
Стефан Прохоров, АСТ – Асоциация за свободен театър
Елена Димитрова, сдружение “ Форс Минор “
Михаела Добрева, сдружение “Съпромат”
Мартина Новакова, фондация “Паноптикум”
Димитър Узунов, Сдружение “Арте Урбана Колектив”
Весела Кондакова, мениджър в културата, РЦСИ “Топлоцентрала”
Илияна Хубенова, фондация “ЮРОДРАМ БГ”
Ивайло Рогозинов, ХаХаХа ИмПро театър
Атанас Маев, Дерида Денс Център
Вили Прагер, фондация “Брейн Стоор Проджект”
Анна Данкова, Сдружение “Ениуей”
Камелия Хатиб, “Ай Ем Студио”
Стефани Ханджийска, фондация “Човек с шапка”
Михаела Люцканова, комуникации на събития в сектор “Култура”
Яна Генова, основател, фондация “Следваща страница”
Красимир Терзиев, художник
Филип Миланов, Стрийм Денс ООД
Валери Миленков, Стрийм Денс ООД
Любомира Костова, Рубекула ООД
Калоян Николов, Фондация “Иновации в културата”
Вяра Болградова, артист
Живко Желязков, Дерида Денс Център
Симона Тодорова, Сдружение “Гоя Проджектс”
Ралица Герасимова, пространство “ReBonkers”
Галина Борисова, хореограф
Йордан Славейков, Сдружение “Б Плюс”
Петър Димитров, Фондация “Ей ту Зет”
Христо Христозов, Фондация “Имам идея” – Киномания
Марион Дърова, хореограф – сдружение “УоМо”
Ангелина Грозева, актриса и журналист
Изабел Миткова, хореограф, Сдружение “Гоя Проджектс”
Мила Георгиева, SoAlive Music Conference
Венелин Шурелов, ДА ЛАБ Фондация
Елица Георгиева, сценограф
Рут Колева, Sofia Live Fest/SoAlive Music Conference
Зорница Стоянова, хореограф – сдружение “БодиМелд”
Мартина Апостолова – актриса, сдружение “УоМо”
Стефания Георгиева, Сдружение „Атом Театър“
Гергана Димитрова, режисьор, ОСАИК “36 маймуни”
Пламен Иванов , сдружение “ Фаертър – Театър на огъня и сенките”
Валерия Вълчева, Сдружение “Театър Вятър”
Георги Тенев, “Малка Театрална Компания”
Яница Атанасова, Сдружение “АлмаАртис”
Диана Андреева – Попйорданова, Обсерватория по икономика на културата
Петринел Гочев – театрален режисьор и художник
Веселин Димов – театрален режисьор, РЦСИ “Топлоцентрала”
Румена Калчева – арт критик, независима онлайн медия за изкуство Критикар
Явор Кунчев – Линди Хоп България и Сдружение “Swinging Europe Network”
Ива Евгениева – СНЦ “Център за Творчески и Социални Практики”
Мария Минкова – визуален артист
Мария Банова – театрален режисьор и сценограф , театър “Арт Ленд “
Симона Нанова, Фондация “Арте Вива”
Хермина Азарян – фондация “Имам идея”, Киномания
Ина Гергинова – хореограф, танцов артист – Сдружение “Танцова компания Музотанц” и Сдружение “Сторикечърс”
Александър Евтимов – музикант, композитор – БигБанда, “ББ Саундскейпърс” ООД,
Сдружение “Танцова компания Музотанц” и Сдружение “Сторикечърс”
Антония Цинова – Международен филмов фестивал Бургас, Артистичен директор
Елена Здравкова-Москова – танцова компания “Дуенде”
Владлен Александров – режисьор
Ирина Голева – режисьор, “Сдружение – По действителен случай”
Огнян Голев – арт мениджър, онлайн платформа и галерия “Integrated Artists Gallery”
Драгомир Симеонов – Фондация “ЮРОДРАМ БГ”
Елена Димитрова – преводач
Румен Димитров – Попа, художник, Сдружение “Дупини”
Касиел Ноа Ашер – Продуцентска къща “Вортекс и Каос“ ООД
Саша Хаджиева – Inner Theater Company
Доротея Манева – галерист
Виолета Витанова – сдружение Ареалност
Елена Шопова – сценограф
Благой Бойчев, Театър Реплика
Силвия Донева- Актриса
Петър Йорданов, Сдружение “Концерти.БГ”
Карина Илиева, Варна Денс Театър
Силвия Христова, Варна Денс Театър
Любомир Колаксъзов, режисьор и председател на Сдружение “Полет”
Василия Дребова, актриса на свободна практика
Мария Панайотова, Фондация “Театър Нокс”
Стефан Кирилов, Фондация “Театър Нокс”
Иван Тодоров – Актьор и Режисьор
Александър Кендеров – Актьор
Калин Маринов – Актьор
Михаил Недялков – Актьор
Даниел Кукушев – Актьор сдружение ,,НЮХ”
Илияна Иванова – Асоциация Фестивалите в България
Невена Калудова – актриса
Максима Боева, режисьор, арт мениджър “Вход Б”
Димитър Ангелов – Актьор
Иво Стаменов ОттО, артист
Емилия Тончева, изпълнител и хореограф на свободна практика
Илина Грозева – Сценограф
Николай Станоев – Актьор
Дина Маркова – режисьор
Калин Серапионов – Институт за съвременно изкуство – София
Валерия Минева-Георгиева – Сдружение “Транзит 2022”
Мария Абрашева – Фондация Алегра
Никола Налбантов – сценограф
Мирена Станева, Българска музикална асоциация
Надя Панчева – режисьор
Богдан Димитров – продуцент и режисьор
Светлана Стоянова – сценарист, писател
Александър Гочев, артист
Гьорги Георгиев, артист
Катрин Тодорова – Актриса
Карина-Велислава Сомноева – режисьор, Дъ Джентълменс
Деница Езекиева, театровед, експерт в САБ
Продъкшън ООД
Слави Гергов, режисьор
Борис Лапшов – актьор, драматург, режисьор, председател на асоциация “Геминус”
Александър Танев – актьор, Дъ Джентълменс Продъкшън ООД
Антония Гюруди – актриса
Петър Петров – Перо – актьор
Деян Георгиев, артист
Румен Троев – актьор, драматург, съосновател на Театрално Дружество КОНФЛИКТ
Александър Христов – режисьор, театровед, съосновател на Театрално Дружество КОНФЛИКТ
Савина Бързева, Театър ОЗ
Илиян Марков, Театър ОЗ
Иван Димитров, драматург, писател и съосновател на Издателство за съвременна литература „КОТА 0“
Мануела Саркисян – актриса, културен мениджър
Йоана Димитрова – актриса; Сдружение “НЮХ”
Георги Караиванов, Фондация „Н4С“
Ахмет Исмаил, Фондация „Н4С“
Виктор Младенов, Фондация „Н4С“
Нели Велева, Фондация „Н4С“
Деница Даринова – актриса
Катрин Гачева – Актриса
Ралица Попова – Актриса
Ванеса Пеянкова – Актриса
Матей Мичев – Актьор
Велислава Дипчикова – Хореограф
Мартин Костадинов – Актьор
Александра Бура – изпълнител на свободна практика
Жана Рашева, актриса от театър “Възраждане”
Александар Георгиев – Сдружение “Гараж Колектив”
Елена Хрант, сдружение СУМАТОХА 2021
Емилия Радичева – танцьор, хореограф
Дарио Барето Дамас – Сдружение “Гараж Колектив”
Жана Пенчева, Сдружение “Гараж – колективна платформа за независими артисти”
Петя Стойкова, Сдружение ТАНЦ БГ, Фестивал за съвременни изкуства ВОДА, Танцова компания ДЮН
Цветан Момчилов музикант и основател мНанна училището за музикално продуциране и безплатна образователна музикална платформа Omni’s Cool.
Георги Власев, Сдружение “Материя”
Искра Проданова, Пърформанс Руум ЕООД, Moving Body Festival
Васил Дуев-Тайг, Сдружение “Партизан”
Михаела Гончева – актриса
Алекс Фанди – Актьор, Графичен дизайнер
Валерия Ангелова – актриса
Нина Ангелова – актриса
Георги Баев – актьор
Надежда Петкова – графичен дизайнер
Цвети-Мира Георгиева – графичен дизайнер
Жаклин Даскалова – актриса Сдружение “Суматоха”
Стела Димитрова – актриса – фондация “Отворени гардероби”
Кристина Опатова- актриса
Яна Пенчева – актриса
Чавдар Дяков – актьор
Ивелина Иванова – медиен артист
Недко Солаков – Институт за съвременно изкуство, София
Марий Росен – режисьор
Аксиния Пейчева – Институт за съвременно изкуство- София
Радостин Седевчев – художник, преподавател
Лъчезар Бояджиев – Институт за съвременно изкуство- София
Наталия Добрева – Графичен дизайнер
Богомила Бисерова – актриса Сдружение “Безумие”
Симона Здравкова, актриса
Миа Доневска – Театър O3
Елена Панайотова, режисьор – Фондация “Ден Гри”
Любов Костова – Сдружение БулевАрт
София Борисова – актриса, сдружение ,,Безумие”
Йосиф Салтиел – музикант

Източник: Offnews.bg

Двукратният носител на Грами, звездата на съвременния джаз и соул, Грегъри Портър, ще изпълни с плътния си, кадифен глас Зала 1 на НДК – на 21.01.2026 г.

Джаз и соул легендата включва България в новото си турне през 2026г. Ще чуем някои от най-емблематичните хитове на изпълнителя от албумите Liquid Spirit, Take Me To The Alley, Nat King Cole & Me и Still Rising.

Снимки: Атанас Тарпанов

Грегъри Портър е най-успешният мъжки джаз вокал в света и един от най-продаваните звукозаписни артисти. Отличѐн е с три платинени и девет златни албума. Носител е на две награди Грами през 2014 и 2016 г. за най-добър вокален джаз албум. Има близо 340 000 последователи в Spotify и над 193 млн. гледания във видео платформите. „Гласът ми е дар от Бога и искам да го споделя с хората”, казва той.

Роден е в Сакраменто, щата Калифорния. Израства заедно с осем братя и сестри, с албумите на Нат Кинг Кол от домашната колекция плочи и пее в църковния хор. Негови вдъхновители са изпълнители като Джо Уилямс, Дони Хатъуей, които дават отражение върху стила му, който с лекота прелива между джаз, соул, ритъм енд блус и госпел и с последните си албуми е безпорно признат за изпълнителя, който донася съвременния джаз до масите. Печели футболна стипендия, която го отвежда в Университета в Сан Диего, но тежка травма го лишава от спортна кариера и дава на света един от най-добрите джаз музиканти.

Когато отива в Ню Йорк, през деня работи в ресторант, а нощем пее в джаз клубове. По-късно участва в бродуейския мюзикъл “It Ain’t Nothin’ But The Blues”, а през 2004г. поставя собствен мюзикъл Nat King Colе & Me, посветен на неговия вдъховител, където изиграва своето alter ego. Още първите му два самостоятелни албума Water от 2010 и Be Good от 2012 получават Грами номинации за албум и за най-добро R&B парче, за да достигне до днешното признание на най-успешен мъжки джаз вокал в света.

Следват Liquid Spirit и Take Me To The Alley, от които са някои най-известните пиеси на музиканта – заглавното парче „Liquid Spirit“ (станало популярно и в много клубни ремикс версии), невероятната „Hey Laura“, музикантският „Musical Genocide“, и лиричната „Consequence of Love“. В Nat King Cole & Me Грегъри Портър засвидетелства своята „искрена и сърдечна почит към музикалния си баща“ – Нат Кинг Кол, изпълнителят с ,може би, най-голямо отражение в неговата кариера. С All Rise Грегъри се връща към характерния за него кросоувър, с привкус от винтидж соул, джаз и поп.

Грегъри Портър изнася концерти в най-престижните зали в света – Royal Albert Hall, Olympia и много други, и си колаборира с музиканти като Стиви Уондър, Moby, Disclosure, Сам Смит и Джеф Голдблум, а концертите му са винаги разпродадени.

Концертът на Грегъри Портър в София е на 21.01.2026 г. в Зала 1 на НДК. Билети се продават в системата на Eventim от 06.06.2025 г.

Източник: Offnews.bg

Единственият изпълнител, който разпродава осем поредни години всички свои концерти в България, с общо над 130 000 зрители до момента, невероятният Андре Рийо, се завръща отново у нас през следващата година. Концертът му ще бъде в София, на 4 февруари 2026 г., в зала „Арена 8888 София”.

Българските зрители отново ще могат да чуят любими очарователни мелодии, поднесени от Рийо и неговия оркестър „Йохан Щраус”, хор и солисти от различни националности, в репертоар, простиращ се от класически музикални шедьоври до валсове, музика от филми, поп хитове и опера, съобщават организаторите.

Говорейки за своето поредно завръщане в България, Андре Рийо споделя: „Много съм щастлив, че се връщам отново в София! Топлината и страстта на българската публика винаги ме удивляват, отново и отново. Нямам търпение да споделя новото си шоу с моите почитатели. Нека да създадем незабравими спомени заедно!”

Андре Рийо е обичан от публиката по целия свят, поради способността си да съчетава красиви мелодии с приповдигната атмосфера, приказни костюми, цветни феерии. Всяко негово изпълнение е празник на живота и на музиката. И този път, великият цигулар и диригент ще бъде придружен от 60-членния си оркестър „Йохан Щраус” и много великолепни солисти от различни националности.

Снимка: Виктория Вучева

С продадени 40 милиона копия албуми, маестро Рийо е един от най-популярните музиканти в света, известен със своите романтични, вдъхновяващи и забавни изпълнения. Концертите му често включват ослепително светлинно шоу, пищни костюми, спектакли, в които въвлича публиката, като това ги прави уникално и завладяващо преживяване. Това усещане за общност и празник е превърнало концертите му в хит за публика от всякакви възрасти и националности. Престоящият концерт обещава да не бъде по-различен, като Рийо и неговият оркестър „Йохан Щраус” ще представят характерния си стил.

„Емоциите са ключът! Когато една музика докосне сърцето ми, знам, че ще докосне и вашите сърца. Очаквам с нетърпение най-сетне да се върна в България следващата година с моя оркестър „Йохан Щраус”, хор и много международни солисти. Надявам се да видя всички да пеете и да танцувате с мен!”, казва Андре.

Видеата му достигат над 1 милиард гледания в YouTube. 10 милиона фенове го следват във Facebook, продал е над 40 милиона албума в целия свят.

Българската публика вече знае какво може да очаква – една възхитителна вечер, включваща смесица от непреходни класики от разнообразни жанрове – опера, мюзикъл и оперета, красива филмова музика, популярни мелодии и, разбира се – романтични валсове, всички изпълнени с уникалния усет и харизма на Рийо. Концертът ще покаже и изключителния талант на оркестъра на Рийо – „Йохан Щраус”, събрал музиканти от над 15 националности и известен със своите вълнуващи изпълнения, които пренасят хората в свят на музика и танци в един тричасов възторжен спектакъл. Известни със своя хумор, пищни костюми, зашеметяващ сценичен дизайн и впечатляващо осветление, тези представления се харесват на публика от всички възрасти.

Концертите на великия музикант са най-доброто забавление за цялото семейство! Родители, деца, млади, стари… всички танцуват, пеят, смеят се и се прегръщат след този истински празник на сетивата. Всеки зрител заема мястото си в различно настроение, с различни мисли за проблемите от деня, но всички си тръгват заедно – усмихнати, окрилени, сияещи и обичащи се!

Билети се продават в мрежата на Eventim от 5-ти юни 2025 г.

Източник: Offnews.bg