Със 125 гласа „за“, 40 – „против“, и осем „въздържал се“ Народното събрание (НС) прие на първо четене промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, внесени от Министерския съвет. Законопроекта подкрепиха ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“, „Алианс за права и свободи“ (АПС) и двама нечленуващи в парламентарна група депутати.

Против бяха от „Възраждане“ и „Величие“, въздържаха се от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ).

С част от промените се създава изрична уредба, която определя дейността на Върховното главно командване и се разрешава използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.

Разширява се обхватът на структурите от състава на въоръжените сили във военно време чрез включване на Държавна агенция „Технически операции“.

Върховното главно командване подпомага президента при ръководството на отбраната и въоръжените сили, записа Народното събрание. Въвежда се задължение за изготвяне на процедури за дейността на командването от министъра на отбраната, който чрез Министерския съвет (МС) ще ги предлага на президента за утвърждаване чрез указ.

С измененията се уреждат и правоотношенията във Върховното главно командване, тъй като до момента няма стандартни оперативни процедури за функционирането му, посочва вносителят – МС. Министърът на отбраната Атанас Запрянов обясни, че това е национално командване и няма нищо общо с членството ни в НАТО. Това, което създаваме с промяна в закона, е в мирно време да разработим оперативни процедури за това национално командване, уточни той

С други текстове се разширява обхватът на обучаемите в професионалните колежи с въвеждане на категорията „колежани“ – обучавани български граждани за придобиване на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и други министерства и ведомства. Предвижда се държавните образователни стандарти за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация да се приемат с наредба на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на образованието и науката. Чрез промените се допълва и Законът за военноинвалидите и военнопострадалите, с които и обучаемите могат да придобият качество на военноинвалиди, респективно близките им – на военнопострадали. 

Разширява обхватът на служители от други министерства и ведомства, които могат да се обучават в образователните институции на Министерството на отбраната на реципрочна основа. Допълва се уредбата, като се регламентира, че начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите, ще се извършва освен в учебни центрове, и в професионалните колежи, както и че войниците (матросите) ще се обучават за присвояване на първо сержантско/старшинско звание в професионалните колежи. 

МС предлага пределната възраст за всички хабилитирани военнослужещи да бъде 57 години, независимо от притежаваното от тях военно звание. 

Според Александър Вълчев от „Има такъв народ“ със законопроекта се дава  възможност да се реагира законово в случаите с дроновете. Въвежда се и правна уредба на дейността на Върховното главно командване, тъй като въпросът е висящ от десетилетия. Подкрепяме разработването на т.нар. постоянни военнооперационни процедури, но се надяваме те да не размиват отговорността при вземане на решения, посочи депутатът. 

Според Ивелин Първанов („Възраждане“) заложеният лимит за ползване от три години не облекчава военнослужещите. Тригодишното ограничение за изчистване на отпуските не работи, има голям проблем с окомплектоване на личния състав, отбеляза депутатът. Освен това в нашето законодателство нямало и точна формулировка на термина „възпиране“, който се въвежда, и той може да бъде тълкуван  в доста широк диапазон. Според депутата има възможност за преиначаване и на термина „извънредно положение“. Колежанин звучи подигравателно, те си имат звание, ефрейтор, майор и т.н., коментира още Първанов.

Председателят на парламентарната комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) обясни, че ако няма приети процедурни правила предварително, и, не дай си Боже, се наложи да се свика Върховното главното командване, в първите си дни то ще се занимава да мисли процедури. Хайде да сме си написали домашното предварително, прикани той. Гаджев се съгласи, че може би ще трябва да се разпише какво значи „възпиране“, за да няма фалшиви тълкувания .

Цончо Ганев („Възраждане“) смята, че с промените България се отказва от суверенното си право да взима определени решения и това право право се делегира на нашите съюзници. Имаме отказ от взимане на решения от политици, от военни, от президент с окастрени правомощия, посочи той.   

Никакви правомощия на никого не се отнемат и никакви правомощия на никого извън България не се предоставят, отговори министър Запрянов. Нека не правим внушения, които не са верни, призова той. По думите му, националният контрол на въоръжените сили не зависи от членството в НАТО и е категорично в ръцете на парламента, правителството и президента. Няма предложение някой да ползва български въоръжени сили в мирно време или във военно време, без съответните държавни органи, оторизирани от Конституцията, заяви военният министър.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи, че президентът няма никакви пълномощия и в момента го превръщат в „един нотариус, който да подпечатва, каквото му се донесе“. Всъщност отваряте вратата за даване на възможност Българската армия да бъде командвана отвън при нанасяне на превантивни удари, смята Костадинов.

Хасан Адемов („Алианс за права и свободи“) изтъкна, че законопроектът е разпределен на девет комисии, но е гледан само от водещата комисия вчера. Причината за това избързване вероятно е сложната геополитическа обстановка и, от друга страна, бюджетната процедура, коментира той. Адемов посочи, че по социалния пакет има страшно много въпроси, особено що се отнася до цивилните по трудови правоотношения в Министерството на отбраната. Според него трябва да се реши дали цивилните в МВР и МО са по трудови правоотношения, или по закона за съответната служба.
 
Виждаме „натовизация“ извън Конституцията, коментира Красимира Катинчарова от „Величие“. Тя обяви, че те са против законопроекта, който пречи да имаме национална армия, а не оперативен придатък на външни интереси. Узаконява се постоянната готовност за чужди операции – това е въвличане в конфликти, а не възпиране, смята депутатът. От „Величие“ смятат, че по принцип идеята за колежани в четвърта образователна степен на военните училища е добра. Но ние подготвяме евроатлантически наемници, коментира Катинчарова.

Източник: БТА